Фрида Кало

Фрида Кало 1907-1954,

една цяла вселена от болка и любов

Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон е родена на 6 юли 1907 г. в дома на родителите си в Койокан, Мексико.

Баща ѝ Вилхелм е немски фотограф, който мигрира в Мексико, където среща и се жени за майката на Фрида - Матилда. Фрида има две по-големи сестри - Матилда и Адриана и една по-малка - Кристина.

На 6 годинки малката Фрида се разболява от полиомиелит, което я приковава на легло за 9 месеца и води до деформация на десния ѝ крак.
По това време баща ѝ я насърчава да играе футбол, да плува и дори да тренира борба, за да се възстанови по-бързо. Доста необичайни активности за момиче през тези години.
През 1922 г. Кало постъпва в Националното подготвително училище. Там тя е едно от малкото момичета. Става известна със своя весел дух и любов към традиционните разноцветни дрехи и бижута. Същата година известният мексикански стенописец Диего Ривера отива в училището, за да работи по проект. Фрида често наблюдавала работата му и самия него.

По време на ученическите си години Фрида се заобикаля от политически активни и интелектуално настроени студенти. Има и връзка с един от тях - Алехандро Гомез Ариас.
На 17 септември 1925 г. двамата попадат в трамвайна катастрофа, което оставя Фрида в много тежко състояние. Тя е пронизана в бедрото от стоманен парапет, поврежда гръбнака си и счупва десния си крак на 11 места. Катастрофата е повратна точка в живота ѝ.
Именно докато се възстановява от всички травми, започва да рисува, като завършва първия си автопортрет през 1926г., който подарява на Алехандро. През този период Кало става и политически активна и се присъединява към Мексиканската комунистическа партия.

През 1928 г. отново се среща с Диего Ривера, който насърчава творчеството ѝ и двамата започват връзка. Женят се на следващата година.
Той е на 43, а тя - на 22 години. Сближава ги не само изкуството, но и общите политически убеждения. Бурният им семеен живот става легендарен. По време на брака Диего има много извънбрачни връзки, включително с по-малката сестра на Фрида, от което младата художничка страда много.
Двамата с Ривера се развеждат през 1939 г., но се женят отново следващата година, като впоследствие и двамата имат най-различни връзки с други хора.
Малко по-рано в картините на художничката започват да се появяват повече сюреалистични елементи.
Въпреки че никога не се е смятала за част от сюреалистичното движение, през 1938 г. се сприятелява с една от най-видните фигури на сюреализма - Андре Бретон. Същата година Кало има голяма изложба в Ню Йорк, където продава половината от 25-те изложени картини.
Следващата година отива да живее в Париж за известно време. Там се запознава с много художници, сред които и Пабло Пикасо. По това време рисува и една от най-известните си творби "Двете Фриди", която е считана, че олицетворява "необичната" и "обичаната" Фрида.
През 1944 г. Кало рисува "Разбитата колона", отново автопортрет показващ физическите и емоционални терзания на художничката. По това време тя претърпява няколко операции и носи специални корсети, които да изправят гърба ѝ.
През 1950 г. здравословното ѝ състояние се влошава. Тогава получава гангрена на десния крак. Въпреки това продължава да рисува и да подкрепя политически каузи.

През 1953 г. получава първата си самостоятелна изложба в Мексико. Прикована на легло по това време, Фрида не пропуска откриването на изложбата, пристигайки в галерията с линейка. Няколко месеца след това десният ѝ крак е ампутиран до коляното. Постоянните ѝ здравословни проблеми и огромната физическа болка водят Фрида до дълбока депресия и за пореден път тя е приета в болница като този път слуховете са за опит за самоубийство.
На 13 юли 1954 г., едва на 47 години, Фрида Кало умира в любимата си "Синя къща", родният ѝ дом, вследствие на пневмония. Диего Ривера описва деня на нейната смърт като най-трагичния в своя живот. По-късно "Синята къща" е превърната в музей.
Сърцераздирателните последни думи, които Фрида написала в дневника си, били: "Надявам се, че пътуването ще е щастливо и че този път няма да се върна".

След смъртта на Кало нейната популярност продължава да расте.