Селинджър

 

Джеръм Дейвид Селинджър,  "Какво ви влиза в работата!"

Селинджър е от смесен шотландски, ирландски, еврейски и полски произход.   Роден е на 1 януари 1919 г., израсъл е в Горен Ийст Сайд в Манхатън. Детството си прекарва в голям разкошен апартамент на известната улица Парк Авеню в Ню Йорк.

Като ученик се занимавал с фехтовка и актьорско майсторство. Толкова му харесвало да бъде актьор, че подписал годишника за завършването на гимназия с ролите, които е играл. Учи в различни частни училища, за кратко дори във военна академия. Съучениците му от този период помнят неговото саркастично остроумие. Бащата на Селинджър бил богат вносител на месо и сирене и искал синът му да тръгне по неговия път. През 1937 г. Джеръм бил изпратен във Виена, за да учи тънкостите на занаята. В Австрия имал връзка с дъщерята на семейството, при което живеел.
На 18-19-годишна възраст се влюбва в Уна О'Нийл (дъщерята на Юджийн О'Нийл) и ѝ пише любовни писма всеки ден, но тя се омъжва за много по-възрастния от нея Чарли Чаплин.
Джеръм Дейвид Селинджър участва във Втората световна война. Удобния, безопасен и предвидим свят на Селинджър е разбит, когато през пролетта на 1942 г. (няколко месеца след атаката над Пърл Харбър) бил мобилизиран във Втората световна война. Тогава той започва да пише “Спасителят в ръжта”. Шест глави от “Спасителят в ръжта” са били със Селинджър по време на Десанта на Нормандия. По-късно писателят заявява, че желанието му да опази тези глави, го е държало жив. В Париж успява да се срещне с Ърнест Хемингуей (военен кореспондент тогава), който е възхитен от неговия талант на писател. След войната бил пратен в психиатрична клиника заради посттравматичен стрес.
Въпреки това Селинджър счита Хемингуей и Стайнбек за второ качество писатели, но е възхитен от Мелвил. По това време той работи за контраразузнаването, превежда разпити на пленници, тъй като владее чужди езици и е един от първите войници, които посещават освободените концентрационни лагери. По-късно споделя, че човек никога не може да забрави миризмата на изгорено човешко месо.
През 1945 година той се жени за френска лекарка на име Силвия, но този брак завършва с развод. През 1955 се жени за Клер Дъглас, но и този брак завършва с развод през 1967. От втория си брак има един син, Мат, роден 1960 и една дъщеря, Маргарет, родена 1955, която през 2000 пише мемоари за баща си в книгата „Спасителят на мечти“ (Dream Catcher: A Memoir).

Списание New Yorker, където Селинджър е редовен сътрудник, не издава “Спасителят в ръжта”, определяйки главния герой като неправдоподобен. Издателството Harcourt Brace също отхвърля романа. Но когато в крайна сметка историята за Холдън Колфийлд е публикувана от Little, Brown and Company, успехът е нечуван.
Освен световноизвестния роман „Спасителят в ръжта“, излязъл през 1951, Селинджър пише и много разкази. Девет от тях са публикувани в сборника „Девет разказа“ през 1953. Първият разказ, „Идеален ден за лов на рибка бананка“, е един от най-известните на Селинджър.
Селинджър бил отдаден последовател на будизма. Практикувал йога, индуизъм и дианетика.
Не е публикувал нова книга от 1965 година насам и не е давал интервю от 1980 г. насам. В България са преведени също неговите „Девет разказа“, както и сборник от 4 новели под заглавие „Семейство Глас“.
Двама души могат да хвърлят светлина върху характера му, но те никога не говорят публично за Селинджър. Това са сестра му Дорис и най-близкият му приятел – писателят Сидни Джоузеф Перълман. Селинджър никога не говори публично за политика, но в кореспонденцията си нарича законодателите на САЩ „куп тъпаци“, одобрява идването на власт на Михаил Горбачов, а през 1988 г. нарича президентите Рейгън и Буш „отиващият си глупак и встъпващият в длъжност глупак“.
Синът му наскоро призова обществото да се обърне към вече познатите творби на баща му: „Той обичаше да пише и обичаше читателите си; надявам се, че те ще пожелаят да го запомнят по този начин“. В едно от редките си интервюта, дадено през 1974 г. за Ню Йорк Таймс, Селинджър говори за важността на книгите си за сметка на имиджа му на самотник: „Известен съм като странен, отчужден човек. Но всичко, което се опитвам, е да защитя себе си и творчеството си“.
Мат Селинджър разказва, че баща му „беше пълен с идеи и мисли… докато караше колата си, понякога спираше, за да си запише нещо и се смееше на себе си – понякога ми прочиташе по нещо, друг път не - и до всеки стол имаше бележник“.
Обществото не приема начинът му на живот. Той буквална се изпикава на „американската мечта”. Запазва достойнството и до колкото може свободата си. Сега, след смъртта му гаврата ще продължи. Статии, филми, публикации и разбира се критика от слепи недоразвити умове.
Писателят  почина на 27 януари 2010 г. на 91 г. и най-честото му описание беше „отшелник“.