Къща-музей „Иван Вазов“ в София

 

Къща-музей „Иван Вазов“ в София

Адрес: гр. София, ул. „Иван Вазов“ № 10

Между многоетажните сгради в центъра на София, на ъгъла на улиците “Г. С. Раковски” и “Ив. Вазов”, достолепно стои къщата музей на Иван Вазов, уникален с присъствието си, средоточие на духовност, обичано и знаково място за всеки българин.

Само няколко дни след смъртта на Иван Вазов на 22 сетпември 1921 година министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание обширен доклад с мотивите за превръщането на Вазовия дом в музей. Пет години по-късно, на 26 ноември 1926 година е официално открит първия български литературен музей.
Завърналият се през 1889 г. в свободна България Иван Вазов се оказва не само с оскъдни средства, но и без собствено жилище. След като сменя няколко квартири на ул. „Витоша“, ул. „Солунска“ и ул. „Гурко“, той решава да построи свой дом на парцел, наследен от свой чичо. В началото на 1895 г. Ив. Вазов сключва ипотечен кредит и до есента на с.г. майстори вдигат двуетажна къща., където той ще живее до смъртта си. На първия етаж в новата къща се настанява брат му Никола.
Къщата на Иван Вазов е построена през 1895 година и тук писателят е живял и работил най-дълго време. Сега в една от стаите на първия етаж се намира художествено-документална експозиция, в която са изложени и някои от уникалните подаръци и награди, получени от народния поет за двата му юбилея през 1895 и 1920 години. Към втория етаж отвежда широка дървена стълба, над парапета й са закачени художествено изработени поздравителни адреси с оригиналните подписи на проф. Иван Шишманов, Адриана Будевска, Ян Мърквичка, Георги Райчев, Иван Лазаров и Елин Пелин, който е и първият уредник на музея.

На втория етаж посетителите могат да видят кабинета на Иван Вазов, където са работната маса и личната библиотека на писателя, лични вещи, картини, портрети и предмети, които създават неповторимата духовна атмосфера на това място. Кабинетът е свързан с преходна врата със спалнята на поета, където в малка витрина са показани елегантните Вазови дрехи. 

Върху нощното шкафче до леглото писателят винаги е държал тефтерче или тетрадка, разказва сестра му Въла Вазова, “защото бачо най-много и може би най-добре работеше към два-три часа през нощта. Често го чувах как от спалнята си отива в кабинета да работи.”

Тук е и гостната стая, където Вазов и близките му приятели проф. Иван Шишманов и Константин Величков са водили дълги, задушевни разговори. До гостната се намира стаята на Вазовата майка Съба с уникалната икона “Успение Богородично” в иконостаса.

На първия етаж до вратата, която води към двора и пристройката, служила някога за кухня, е разположена семейната трапезария. Там, на стола с черна панделка, Вазов е седял по време на последния си обяд.

В този дом Вазов, в продължение на 25 години, създава част от своите стихосбирки: „Скитнишки песни“ (1899), „Под нашето небе“(1900), „Легенди при Царевец“ (1910), „Песни за Македония“ (1916), „Люлякът ми замириса“ (1919); сборниците с разкази: „Видено и чуто“ (1901), „Пъстър свят“ (1902), „Утро в Банкя“ (1905); най-известните си драми и комедии: „Хъшове“ (1899), „Службогонци“ (1902), „Борислав“ (1909), „Към пропаст“ (1910), „Ивайло“ (1913), повести, пътеписи, романи и др.
На 24 октомври 1920 г. от балкона с изглед към ул. „Раковски“ Иван Вазов приема поздравленията на гражданите, дошли да го почетат по случай неговата 70-та годишнина и половинвековна творческа дейност. Оттук преминават и почитателите на народния поет при вестта за смъртта му. Малко след това Министерският съвет издава заповед за превръщане дома на Вазов в музей. Решението на Министерския съвет обаче пренебрегва завещанието на Ив. Вазов, според което за главен негов наследник се определя най-малкият му брат – д-р Борис Вазов. Затова уреждането и откриването на музея се забавя. Въпросът за правата на собственост върху музея се урежда три години по-късно с административен акт, подписан между д-р Борис Вазов и софийския окръжен управител д-р Неделчев, според който Вазовият дом се предава на Народната библиотека. Къщата-музей „Иван Вазов“ е открита официално на 26.11. 1926 г. За завеждащ музея е назначен Елин Пелин, който в продължение на 20 години играе и ролята на екскурзовод и домакин. По време на Втората световна война сътрудници на градската библиотека евакуират цялото имущество на музея в околностите на София, сякаш предчувствайки, че музеят също ще пострада от бомбардировките над София на 30 март 1944 г.

След края на Втората световна война ръководството на Народната библиотека възстановява сградата на музея и го обособява като научен институт. Музеят е открит за посещения на 8 юли 1950 г.