четвъртък, 23 февруари 2017 г.

Да не си го пожелавам



 Искам да съм Боклук. С главни букви. Голям Боклук. Да гледам страшно. Да имам 100 думи в речника си и всички да се насират от страх щом кажа повече от три в едно изречение. Искам да не ми пука от никой и от нищо, но не само на думи, а в действителност. Искам да съм като кон с капаци и да виждам само каквото на мен ми изнася. Искам да съм толкова голям Боклук, че да виждам само усмихнати мазници и да чувам колко красив и умен небоклук съм.
От това описание започнаха разни физиономии да ми се явяват пред очите. Така че не искам да съм просто Боклук, като политиците, съдиите, адвокатите, журналистите, търгашчетата. Искам да съм Боклук на Боклуците! Искам да съм Господ, но богат!

Ха-ха-ха, май описах доста хора!

вторник, 14 февруари 2017 г.

Аз съм българче

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

и се разсмях,защото вчера се питах защо в България няма глас свободната журналистика. Не говоря за вестниците-те са парцали. Разбирам за БТВ и Нова,те са нечии подлоги също като малките партийни каналчета. Речта ми е за канал 1 и другите претендиращи за независими и само информиращи. Май се уточних достатъчно... И въпросът ми е: Защо не чувам свободен глас от ефира? Защо никой не казва по няколко истини, а ние да си изберем, а ни диктува написаното му в аутокюто. Май никога не сме били по-големи страхливци от сега. Жалко! Простете ни, господин Вазов, но ние вече изобщо нямаме нищо общо с вашите герои!