НИКОГА

Никога не прави това, което искат от теб! Денонощно някой нещо иска от теб, казва ти какво да обличаш, какво да ядеш, какво да говориш, какъв да си, а отдавна си пораснал.
Всеки като малък си казва, че един ден, когато порасне ще прави каквото си иска. Това е една от най-смешните човешки илюзии.
Ще ми се да срещна поне един, който да не обръща внимание на откритите и скритите заповеди, които непрекъснато получава. И не говоря за професионалния живот-там оцеляването, израстването и самата заплата зависи от ушите и очите ти. Думата ми е за останалите няколко мига живот, през които само си мислиш, че си свободен.
Така че, ако видите странни неща, различно облечени хора, невъзприемчиви за дресирания от детство мозък гледки, сграбчете ги. Така ще можете да се хвалите,че сте се докоснали до СВОБОДАТА.

ДЕН ЗА ПРОШКА

ДЕН ЗА ПРОШКА

Простете ми смелостта-
Ще си строша главата,
Но ще полетя.
Простете ми грубостта,
Но моята самота
Е приказна страна.
За прошка ви моля сега,
Защото традицията повелява така.
Защото тази българска душа,
Днес има нужда от това.
АС

ЧЕТЕТЕ КНИГИ

Всеки ден минавам покрай една вестникарска будка и всеки, почти всеки ден чувам по някоя глупост. За щастие мозъкът ми се чисти добре и помня последните две. Впрочем точно те ме накараха да напиша това.
Първата:”Най-добре ни беше при костов.”
Втората:”Май Бойко Борисов не си е сменял мебелировката.”
От първото бързо ми мина. Ще рече човек: глупави хора какво да ги правиш-нито поука си вземат, нито мозъкът им работи. Случва се като си мислят, че е достатъчно да знаеш азбуката и таблицата с 2 и 5. А и май не са ходили на море да видят на костовица недовършения хотел край Дюни. Сигурно е от закуските на мъжа ѝ спонсориран. Гадна е не мисълта, че е крал пари, а самата гледка. Руините са като паметник на народната глупост. Да не споменавам, че заливчето е безвъзвратно погубено. Напомня ми за носталгията по комунизма, която хората бъркат с носталгия по изгубената младост.
Второто обаче направо ме потресе с безсмислието си. Когато чувам името на някой политик, мозъкът ми започва да преценява за и против този човек, но като това което е дал, което е направил и до тук. Ценя ПАМЕТТА  и гледам да я пълня с полезна информация.
За щастие тренирането на мозъка и полезния мисловен процес започва от раждането и не спира до смъртта. Сигурна съм, че глупостта е поправима. Прави се с ЧЕТЕНЕ на КНИГИ. Всякакви книги, но не и вестници.
Няма непостижими неща и обикновено всичко е много просто. Като Бръсначът на Окъм. Какво е това? Ами четете книги!