Кукерите,
наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари,
са българските карнавални фигури – мъже, предрешени като зверове или
типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с
козината навън. По стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България.
Според преданието, Бастет била
полубогиня-получовек, тракийска принцеса, която се озовала в древен Египет.
След смъртта й тя била погребана в родните места, на територията на днешна
България. Бастет носела фараонска корона, на врата си имала колие от злато и
герб с орел и змия, а на лицето си винаги носела маска на котка. Тези, които я
боготворели, също закривали лицата си и били богопомазани и посветени във
видимия и невидимия свят.
Последната воля на богинята била да бъде погребана в Странджа. Според учените
мястото на погребението било заредено с особена енергия. Има гробница
на жена, която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си. Много,
много отдавна дошли по вода от Египет, били стройни и високи, с черни коси.
Носели маски на лицата си, били облечени като кукери.
Преди 8000 години траките започват кукерските ритуали празнувайки
по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий посрещането на тяхната Нова година по време на
“Сирни Заговезни” или така наречената земеделска нова година, свързана със
заораването на нивите.
Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от
семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне – смята се, че
този човек ще бъде здрав през годината. В Пловдивско, Предбалкана и другаде, в 12 люспи от кромит лук, наредени край огнището се посипва
малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта
се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен.
В Сакар край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски култури и според това кой
въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив. Широко
разпространени са и брачните гадания, извършвани най-често от момите. Среща се
обичаят момите и ергените да запазват първия залък от баницата или погачата, за
да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще
сключат брак. Някъде момите стават рано сутринта, премитат къщата и
отиват на бунището да изхвърлят сметта, ослушвайки се кое ще е първото мъжко
име, което чуят; вярват, че ще се омъжат за човек със същото име. На някои
места младите момичета (в Софийско и ергените) вечерта срещу празника правят
„мостове“ – прехвърлят пръчки през някой ручей или вада, вярвайки, че през
нощта ще сънуват бъдещия си брачен партньор, с когото минават заедно по
„моста“.
Кукерите като вик от
древността идват със своята неповторима идентичност, да ни напомнят кои
сме, колко прастар е коренът ни, каква невероятна космическа енергия носим в себе
си и да ни отворят очите за едно по-добро осъзнато бъдеще. Дрънкам като чан, ама
моят такт е и вашия, защото сме българи и знаем кое е истинско и кое не, кое е
важно и кое не. Само трябва да се поразтърсим. Да гръмнат чановете!
