Цветовете на ламята

Легендата гласи, че цветовете на българската шевица дошли от отсечената от св. Георги глава на ламята. Бликнали три реки, една от бяло зърно,една от червено вино и една от златно масло и мед.
Истината е че българската шевица съществува от ноево време и св. Георги е християнската версия на някой славен юнак от древността. Тази шевица е рисувала робите на шаманите и от тези картини достигнали до Европа е била съчинена др.гръцката митология.
И тъй като във всяка измислица можем да намерим истина, защо легендата да не звучи така:
Дойде време когато народът владеещ земите от Японско море до Балканите, бе посечен от междуособици и тръгна в три посоки, към нови земи.
 Може да е всякак, но аз имам един въпрос-защо този народ е допуснал да бъде заличена историята му. Защо хора с такива златни ръце и остри умове са решили, че ние от бъдещето ще се задоволим само с картините рисувани от цветовете на ламята…

ЛАМЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

 

Всеки е чел за хали, дракони и змейове. Змеят е мъжки и добронамерен, а  халата или ламята е женска и именно нея убива св.Георги. Змеят има способността да се превръща в човек, но ламята не може, тя е същество от друг свят.
Разказва се че всяка риба или змия не видяна от човек четиридесет години, може да се превърне в змей. В народните представи образът на змея съчетава елементи на змия, риба, птица и човек. В някои случаи той се представя като огромна змия, покрита с рибешки люспи. Може да има четири крака като на гущер и птичи криле, едно око на челото или човешко лице, няколко глави. Може обаче да изглежда и като човек – млад, красив и силен мъж с криле под мишниците. Змеят има огнена природа: понякога се вижда като светкавица, огнена стрела или светещо кълбо, оттам и названието му змей огнян. На други места пък го наричат облак и вярват, че се явява на небето като бял облак.
Ламята изглежда като огромен гущер с кучешка глава, затова се нарича и кучка ламя. Устата й е токова голяма, че може да глътне цял човек, а тялото й е покрито с жълти люспи. Има криле, четири крака с дълги, остри нокти, дълга опашка. Често в песните се пее за триглава, седмоглава или деветоглава ламя. Тя се явява като буря, вихрушка, черен облак или мъгла и унищожава реколтата. Най-големият й враг е змеят, който постоянно се бори с нея, за да запази нивите от опустошителни дъждове и градушки.
Тази хубавица съществува само в нашият фолклор, но и някак си оставя следа по Земята с разновидностите си.Тя е майката на всички дракони рисувани, видени или разказвани някъде по белия свят. Дали тази нарочена за извънземна напаст не бележи най-добре къде сме минали и къде сме били. Дали нейно дете не е Сируч от Вавилон. Марко Поло твърдял, че е виждал дракони по време на пътешествията си, а Леонардо да Винчи дори ни оставил техни изображения в картините си. Легендата разказва, че Александър Велики бил син на дракон. Китайските и японските императори от миналото вярвали, че са наследници на дракони.
 Дали истината не е най-невероятната история, която някога сме чували?! Дали ключът към истината за произхода ни не е точно тази неземна ламя?!