неделя, 15 ноември 2020 г.

Елена Мутева

 

Елена Мутева



Елена Стефанова Му̀тева е първата българска поетеса, преводачка и фолклористка.
Тя е родена в Калофер през 1825 г., точната дата не е известна, в семейство на състоятелен търговец. Известно време живее в Пловдив. Учи в Одеса, където се установява заедно със семейството си, заради кърджалийските нашествия. Не след дълго от туберкулоза умират баща й, майка й Мария и Стефан Мутеви  и двете й сестри. Израства в дома на леля си Ана и съпруга й търговец Стефан Тошкович. Сестра е на доктора по философия  от Бон и преводач Димитър Мутев 1818-1864, който е бил директор на прочутата българска гимназия в Болград, Бесарабия. 



Запознава се с руската литература. Член е на Одеския литературен кръжец, в който членуват и Найден Геров, Ботьо Петков, Сава Филаретов и Добри Чинтулов. Макар и да живее в имперска Русия от дете,  Елена съпреживява случващото се в българските земи.



 Семейството й притежава богата библиотека и финансира изданието на Юрий Венелин „Критически издирвания на историята българска” в превод на Ботьо Петков. Самата Елена Мутева е събирач на народни песни и легенди.  През 1842 г. в дома на Мутеви в Одеса се състои първият негласен български литературен конкурс. Участват Елена Мутева и Найден Геров. Темата е „Преклонение пред всемогъществото на вездесъщия Бог“. Печели го Елена Мутева с одата „Бог“, Найден Геров написва „Ода Богу“. Спомага за издаването на „Критически издирвания на историята българска“ от Юрии Венелин. Записва народни песни и легенди. Има принос за запазването в Чехия на материали свързани с българския фолклор. 



Превежда басни от Крилов. Превежда „Райна, българска царкиня“ от Александър Ф. Велтман през 1852 г. и сборник с източни приказки „Турски приказки“, публикуван посмъртно през 1858 г.
На нея е посветена поемата на Найден Геров „Стоян и Рада“. През 1858 г., посмъртно, в списание „Български книжовници“ са отпечатани от брат ѝ Димитър Мутев две нейни стихотворения „Бог“ и „Басня“. Не успяла да последва Найден Геров, тя страда от раздялата, докато се среща с младия Григорий. Любовта й дава нов подтик за творчество, но едва 25-годишна тя е покосена от туберкулоза.



Умира от туберкулоза на 25 април 1854 г. в Одеса.