УНИВЕРСИТЕТИТЕ НИ

БОЛШИНСТВОТО ОТ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ И АДМИНИСТРАЦИЯТА НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ СА МЪРТВИ ОТ ВЪТРЕ И РАБОТЯТ ЕДИНСТВЕНО ЗА СЕБЕ СИ. АКО НЯКОЙ БЕЗ ПАРИЧЕН И БЕЗ ВРЪЗКИ РЕШИ ДА СЕ БОРИ ЗА ПРАВАТА СИ ИЛИ ЗА НЯКАКВА ПОЛЕЗНА КАУЗА, ТРЯБВА ДА СЕ ГОТВИ ЗА ЕПИЧНА БИТКА С ПОЧТИ СИГУРЕН НЕУСПЕХ. В БЪЛГАРИЯ НЯМА БОРБА МЕЖДУ ЛЕВИ И ДЕСНИ, БОГАТИ И БЕДНИ, А МЕЖДУ МОЖЕЩИТЕ ОТ МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ СРЕЩУ СРАСНАЛИТЕ СЕ С КРЕСЛАТА СИ НЕКАДЪРНИ ЗА ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ "ЧЕРВЕНИ БАБИЧКИ"
ВДИГАТ ТАКСИТЕ! ЗАЩО? ЗАЩОТО НАРАСТВА БРОЯ НА СТУДЕНТИТЕ? ТОВА Е КАТО НА ЖЕНСКИЯ ПАЗАР. НЕ ЧЕ ИМА НЕЩО ЛОШО, НО ПОНЕ СТУДЕНТИТЕ ДА МОГАТ ДА ПОЛУЧАТ НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ СПАРЕНИ ИЛИ ЗЛЪЧНИ ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ ФИЗИОНОМИИ, НА ЧОВЕКОПОДОБНИ ОТЕГЧЕНИ ОТ СОБСТВЕНОТО СИ СЪЩЕСТВУВАНЕ. ЗА СТРАНИЧЕН НАБЛЮДАТЕЛ КАТО МЕН УНИВЕРСИТЕТСКАТА "КУХНЯ" Е НА НИВОТО НА ОНЕЗИ ТРИЗНАЧКИ  ОТ БИГ БРАДЪР ДЕТО ПОКАЗАХА КАКВО Е ДА ИМАШ 60 ТОЧКИ НА ТЕСТ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ И ДАДОХА ЛИЦЕ НА ГЛУПОСТТА. НЕ ОТРИЧАМ, ЧЕ НИСКИТЕ СТРАСТИ РАЖДАТ ПО НЯКОГА ГЕНИАЛНИ ИДЕИ, НО В ТОЗИ СЛУЧАЙ ЕДИНСТВЕНОТО ГЕНИАЛНО Е ЧЕ ГОДИШНО ИЗЛИЗАТ ПОНЕ ПО ДЕСЕТИНА ОТ УНИВЕРСИТЕТ, КОИТО ИМАТ ЖЕЛАНИЕ И КУРАЖ ДА НЕ РАБОТЯТ САМО ЗА СЕБЕ СИ. А МОЖЕ БИ МАЛКО СЕ ПОИЗХВЪРЛИХ....
НЕ ТРЯБВА ЕДИНСТВЕНИЯТ ШАНС ЗА ДОБРО БЪДЕЩЕ НА ВСЕКИ СТУДЕНТ ДА Е ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В ЧУЖБИНА. И ТО АКО УСПЕЯТ, ЗАЩОТО ЛЮБИМИТЕ ИМ ПРЕПОДАВАТЕЛИ НЕ ИЗПУСКАТ СЛУЧАЯ ДА ГИ САБОТИРАТ. ЗАЩО?
ЗАЩО УНИВЕРСИТЕТИТЕ НИ НЕ РАБОТЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ И ДЕЦАТА НИ?
ЗАЩО АДМИНИСТРАЦИЯТА, КОЛКОТО И ДА Е НЕКАДЪРНА Е ЗАКОВАНА СЪС ЗЛАТНИ ГВОЗДЕИ ЗА БЮРАТА СИ?
ЗАЩО Е ТОЛКОВА ЛЕСНО ДА СИ СТУДЕНТ? НИМА КОЛИЧЕСТВОТО Е ПО-ВАЖНО ОТ КАЧЕСТВОТО?
ЩЕ ИЗЛЕЗЕ, ЧЕ НЕ УНИВЕРСИТЕТИТЕ РАБОТЯТ ЗА СТУДЕНТИТЕ, А ОБРАТНОТО. ОМАЛОВАЖАВА СЕ САМАТА ИДЕЯ НА ИНСТИТУЦИЯТА. САМО ЧЕ АНОМАЛИИТЕ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА ЧЕСТО ВЗИМАТ ЖЕРТВИ. НЕ МОЖЕ ДА НЯМА УТЕХА И ТЯ Е ЧЕ ТЕЗИ ДЕТО ГЛЕДАТ САМО СЕБЕ СИ, ЩЕ СИ ОСТАНАТ ЗАВИНАГИ БАЛАСТ, ОСТАНАЛИТЕ ЩЕ СЕ БОРЯТ, НО ТЕ СА НАШАТА ТЯГА НАПРЕД И НЯМА ДА СА ЖИВЕЛИ НАПРАЗНО.
ЩОМ ДРЪНКАМ ТАКА ,ЗНАЧИ МИ ПУКА, НО НИЩО НЕ МОГА ДА НАПРАВЯ. ЗА ТЕЗИ ДЕТО МОГАТ - НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ, КОГАТО ЧОВЕК СЕ БОРИ, ТОЙ Е ЖИВ !

.

СПАСЕНИЕТО МИ

Вчера си купих слушалки и сутринта си запуших ушите, музиката направо ме обсеби и едночасовото пътуване до работа се превърна в прекрасно начало на моя филм. Така казвах за всеки работен ден преди да си изгубя слушалките. Сега си  го припомних и съм много щастлива. За който не ме разбира ще обясня. Чувам и виждам неща, които слагат спирачки на любовта ми към хората. Нали знаете онези малки гумени точици по детските чорапки. Е, това дето улавят безпогрешните ми антени са тези точици-спирачки.
Вчера зад мен седяха две детски учителки и една баба с внучето си. Все бях очаквала глупости от даскалици в детска градина, но това което чух направо ме шашна. Двете се надпреварваха да обяснят колко глупави са децата от Младост, защото родителите им идвали от провинцията. Там дори не били виждали трамвай. Това с трамвая ме довърши. Обърнах се и ги загледах. Нищо не ми казаха, но разговорът им попритихна. Не трябваше да ги изпускам от поглед. Само се обърнах и едната заобяснява на детето, че най-важното е да се научи да оцветява без да излиза от контура, защото така ….и последваха заучени фрази, които тригодишното дете надали разбра. Баба му обясни, че той оцветява добре и накара детето да потвърди.
Мозъкът ми се опитваше да си тананика нещо, за да се абстрахира, когато на съседната седалка едно момиченце на около пет години попита майка си:
-Мамо, аз ако съм куче, ти ще бъдеш ли моята опашка?
Майката започна да се смее оглеждайки се явно притеснена от глупостта на детето си. Детето съвсем сериозно я погледна и я попита защо се смее. Жената започна да дрънка нещо и на мен ми стана ясно, че другият родител трябва да е умен човек иначе на кой ще прилича това момиченце.
Не ми трябва да слухтя по автобусите, за да знам че много деца са по-умни от родителите си. Не ми трябва и да пътувам до Младост, за да знам че децата там са много по-уми от учителките си в детската градина. Затова вече съм със слушалки и разни велики хора ми отварят душата за безкрайни хоризонти, където няма тъпаци.

С МОЗЪК ИЛИ БЕЗ

Защо при мумифицирането мозъкът се изхвърля, а всички други органи се съхраняват?
Излиза че мозъкът е нещо като временна карта памет. Пълни се с информацията от раждане до смърт, което ме навежда на мисълта че тази информация е валидна само за този определен живот. Там където човек отива след това не е нужно да помни. Предполагам че това е защото правилата на едно място не важат на другото. Ще рече, че всичко е относително и подлежи на съмнение. И идват въпросите: това което виждаме самата истина ли е или групова халюцинация; физиката и химията не са ли пълна измислица в скелето на приемлива логика…
Щом само определени хора ги заравят без мозък, значи ли че им спестяват някакви частични спомени и правила,които биха ги обременили в следващия им живот. Ако е така то те наистина са богоизбрани, защото всички психични отклонения идват от тези неосъзнати спомени и усещания.
В миналото се е смятало, че тези дето си отиват с мозъка, са просто масовка. Толкова незначителен е човешкия живот. И днес не е по-различно макар, че всички си отнасят мозъка в гроба. Жалко че не си отнасят и боклуците, които са събирали цял живот със себе си.
Ще рече, че човечеството в наши дни е просто някакво гориво, което умирайки отива някъде да презареди и се връща отново едни да градят, други да рушат.
И като заключение в това относително несъществено положение ще кажа, че някои трябва да са спокойни, защото те и без да ги мумифицират ще си отидат без мозък.