СПАСЕНИЕТО МИ

Вчера си купих слушалки и сутринта си запуших ушите, музиката направо ме обсеби и едночасовото пътуване до работа се превърна в прекрасно начало на моя филм. Така казвах за всеки работен ден преди да си изгубя слушалките. Сега си  го припомних и съм много щастлива. За който не ме разбира ще обясня. Чувам и виждам неща, които слагат спирачки на любовта ми към хората. Нали знаете онези малки гумени точици по детските чорапки. Е, това дето улавят безпогрешните ми антени са тези точици-спирачки.
Вчера зад мен седяха две детски учителки и една баба с внучето си. Все бях очаквала глупости от даскалици в детска градина, но това което чух направо ме шашна. Двете се надпреварваха да обяснят колко глупави са децата от Младост, защото родителите им идвали от провинцията. Там дори не били виждали трамвай. Това с трамвая ме довърши. Обърнах се и ги загледах. Нищо не ми казаха, но разговорът им попритихна. Не трябваше да ги изпускам от поглед. Само се обърнах и едната заобяснява на детето, че най-важното е да се научи да оцветява без да излиза от контура, защото така ….и последваха заучени фрази, които тригодишното дете надали разбра. Баба му обясни, че той оцветява добре и накара детето да потвърди.
Мозъкът ми се опитваше да си тананика нещо, за да се абстрахира, когато на съседната седалка едно момиченце на около пет години попита майка си:
-Мамо, аз ако съм куче, ти ще бъдеш ли моята опашка?
Майката започна да се смее оглеждайки се явно притеснена от глупостта на детето си. Детето съвсем сериозно я погледна и я попита защо се смее. Жената започна да дрънка нещо и на мен ми стана ясно, че другият родител трябва да е умен човек иначе на кой ще прилича това момиченце.
Не ми трябва да слухтя по автобусите, за да знам че много деца са по-умни от родителите си. Не ми трябва и да пътувам до Младост, за да знам че децата там са много по-уми от учителките си в детската градина. Затова вече съм със слушалки и разни велики хора ми отварят душата за безкрайни хоризонти, където няма тъпаци.