С МОЗЪК ИЛИ БЕЗ

Защо при мумифицирането мозъкът се изхвърля, а всички други органи се съхраняват?
Излиза че мозъкът е нещо като временна карта памет. Пълни се с информацията от раждане до смърт, което ме навежда на мисълта че тази информация е валидна само за този определен живот. Там където човек отива след това не е нужно да помни. Предполагам че това е защото правилата на едно място не важат на другото. Ще рече, че всичко е относително и подлежи на съмнение. И идват въпросите: това което виждаме самата истина ли е или групова халюцинация; физиката и химията не са ли пълна измислица в скелето на приемлива логика…
Щом само определени хора ги заравят без мозък, значи ли че им спестяват някакви частични спомени и правила,които биха ги обременили в следващия им живот. Ако е така то те наистина са богоизбрани, защото всички психични отклонения идват от тези неосъзнати спомени и усещания.
В миналото се е смятало, че тези дето си отиват с мозъка, са просто масовка. Толкова незначителен е човешкия живот. И днес не е по-различно макар, че всички си отнасят мозъка в гроба. Жалко че не си отнасят и боклуците, които са събирали цял живот със себе си.
Ще рече, че човечеството в наши дни е просто някакво гориво, което умирайки отива някъде да презареди и се връща отново едни да градят, други да рушат.
И като заключение в това относително несъществено положение ще кажа, че някои трябва да са спокойни, защото те и без да ги мумифицират ще си отидат без мозък.