Кир
срещу Томирис
Завладяването на Вавилон е едно от
най-големите събития през времето на управление на Кир II. Накрая животът му не
завършва щастливо. На север е останало едно войнствено непокорно племе – саки (месагети).
Поставям равенство между двете наименования, макар и да съм срещал написано, че
са различно, но близки племена. Към края на живота си на престола на месагетите
по едно стечение на обстоятелствата се е отзовала царица Томирие(Тамирис).
Битка между перси и месагети.
Масагетите са племе,
населявало земите около реките Сърдаря и Амударя. Томирис бе избран за лидер,
когато съпругът му почина. Нейният брак също е интересен и заслужава отделна
дума, но информацията в различни епоси се различава значително една от друга. В
допълнение към героичния красив Рустам, чиято съпруга е бъдещата кралица на
Масагитите Томирис, се споменава любовник - определен Бахтияр, който става
предател в най-важната от битките. С една дума, литературният образ на древния
владетел е особено богат и интересен. Докато истинската дъщеря на народа
Сака е узряла,Централна Азия активно разшири иранските ахемемиди, където
известният Сайръс беше лидер. Сайръс е непобедим, този, който беше победен от
кралица Томирис. Тя можеше. И това се дължи на факта, че племената Сака
постепенно бяха засегнати от разрастването и не бяха свикнали да се подчиняват
на някого. По това време царицата вече имаше възрастен син и стана воин. За
войната между месагети и перси научаваме от Херодот, бащата на историята. На
запад морето, наричано Каспийско, опира в Кавказ, а към зората и изгрева на
слънцето следва обширна неизгледна равнина. От тази именно обширна равнина
немалък дял владеят масагетите, срещу които Кир пожелал да воюва, подтикван от
много, и при това силни подбуди: неговото рождение най-напред — той вярвал, че
е нещо повече от човек, после — успехите, които добил в досегашните войни.
Защото накъдето н да се отправел Кир да воюва, не било по силите на никое племе
да избяга.
По това време масагетите били
управлявани от жена — Томирис(Томира) й било името, която след смъртта на своя
мъж, царя, станала царица. Царица Йотомира е легендарна
царица на тракийското племе – гети. Нейн баща е цар Йотом– могъщ и славен
предводител. Царица Йотомира е една от дъщерите му, и името й е свързано с това
на баща й „йот-ом-мира“ на бохарски означава „Възлюбената на Отеца им“,
където - „мира“ означава „любов“/“възлюбена“. На смъртното си легло, цар
Йотом заръчал на старейшините да се възцари след него Йотомира, тъй като нямал
син, и защото в нея живеели Мъдростта и Силата на Божия Дух. И тъй като
старейшините се прекланяли пред светостта и божественото присъствие на
Йотомира, послушали единодушно повелята на своя цар и поставили на трона Царица
Йотомира.
Според готската
митология (Йордан), хунобългарите дори произхождат от готите.
Йордан нарича
хуните-българи и твърди, че те произлизат от гетите. В цитата, той казва, че
гетските владетели носят хунски имена и визира и конкретно мизо-гетският
владетел Телеф и като казах мизо-гетски, трябва да знаете че хуните са наричани
и масагети, което е нищо друго освен мизо-гети. Конгломерат от две тракийски
племена тези на мизи и гети. После Йордан разказва за "готската"
царица Томира, воювала с царят на персите Кир. Войната се води в Мала Азия. Там
е убит сина и. След първоначалните победи на Кир, ето какво разказва Йордан.
"Тогава Кир,
царят на персите... по времето (според Помпей Трог) на кралицата на гетите
Томира, отиде на своята пагубна война . Горд от победите си в Азия,
той се стреми да покори гетите, чиято царица, както казахме, била Томира"
И още:
"Тогава царицата
Томира, след като се укрепи благодарение на победата и огромната плячка,
заловена от враговете, отиде в онази част на Мизия, която, след като взе името
от Велика Скития, сега се нарича Малка Скития, и там тя построи град Томи на
мизийския бряг на Понт , [наричайки го] със собственото му име."
Малка Скития драги
българи е Добруджа, а градът е днешната Кюстѐнджа или Констанца.
Томира е известна в
историографията като масагетска принцеса. Сещате се че така бяха наричани
българите-хуни на Йордан, тоест мизо-гетите. Дали ви стана ясно вече как аджеба
мизи и гети, тракийски племена се явяват същите тези българи и техните
владетели?
Кир започнал да ухажва тая жена чрез пратеници, уж че
искал да се ожени за нея, ала Томира отблъснала предложението му, догаждайки
се, че той ухажвал не нея, а масагетското царство. Тогава Кир, понеже не му
провървяло с хитрост, потеглил открито с войска срещу масагетите и като дошъл
при реката Аракс, заел се да строи мостове за преминаването й, а също и да
укрепя с кули лодките, които щели да подсигуряват прехвърлянето на другия бряг.
Кир бил зает с тази работа,
когато Томира изпратила при него вестител да каже: „Царю персийски, спри да
хвърляш усилия за онова, за което ги хвърляш! Та ти не би могъл да знаеш дали
ще е в твоя полза то, когато бъде завършено. Спри се, царувай над това, което е
твое, и имай търпението да гледаш как по нашите земи ние се разпореждаме. Но ти
надали ще поискаш да се вслушаш в тези ми думи и би сторил всичко, само да не
си в мир и спокойствие. Е, ако е тъй непреодолимо желанието ти да премериш сили
с масагетите, хайде, остави труда по укрепяването на мост през реката. Ние сами
ще се оттеглим на три дни път от нея, тогава я премини и навлез в нашите земи.
Ако ли пък предпочиташ да ни пресрещнеш за бой на ваша земя, ти по същия начин
се оттегли!“ Като чул това, Кир свикал персийските първенци и когато се
събрали, обявил пред тях каква е работата, понеже искал съвет как да постъпи.
Всички мнения се схождали в едно — да дочакат Томира и войската й на персийска
земя.
Преди решителната битка, завършила с победа за месагетите и смърт за Кир Велики
са се случили и други интересни събития. Самата виойна има интересен ход,
защото първоначално персите надделяват и избиват голяма част от войската на
месагетите. Значение имат съветите, които победеният, но оставен да управлява
вече област, а не държава Лидия дава на цар Кир. Той се слави освен като богат
и като мъдър и разумен човек. "Но лидиецът Крез, който присъствал, не
одобрил този съвет, а изказал мнение, противно на предложеното: „Царю — рекъл
той, — още когато Зевс ме предаде в ръцете ти, дадох дума, че според силите си
ще отбивам всяка погрешна за твоя дом стъпка. Моята ужасна участ ме поучи. Та
ако мислиш, че си безсмъртен и че командваш войска от безсмъртни, тогава не би
имало защо аз да ти давам съвети. Но ако не си забравил, че и ти си човек и че
властваш над себеподобни, най-напред знай това, че има колело на човешките
съдбини и то, въртейки се, не оставя едни и същи да преуспяват. Що се касае до
онова, което ни предстои, моето мнение е обратно на изказаните. Защото, ако ще
срещнем враговете на персийска земя, ето каква опасност крие за тебе това:
загубиш ли битката, губиш цялото царство, тъй като, ако победят масагетите, не
ще и съмнение, те няма да се върнат в обратна посока, ами ще продължат срещу
твоите владения. А ако победиш, победата ти не ще бъде толкова голяма, колкото
ако би преминал, победил и погнал масагетите на тяхна земя. От едното до
другото има разлика, понеже, победил веднъж неприятеля на отвъдния бряг, ти ще
нахлуеш право в царството на Томира. А освен това позорно и нетърпимо е не
друг, а Кир, синът на Камбис, да се огъне и даде път на една жена. И тъй, моят
съвет е да преминем на другия бряг и да напреднем дотам, докъдето те се
отдръпнат, а после да се постараем да ги съкрушим по следния начин: както
научавам, масагетите не познават благата на персите, не са вкусвали от големите
наслади в живота им. Нека предложим тогава на тия мъже богата гощавка в нашия
стан, като наколим щедро и приготвим овце в изобилие. Нека освен това има
стомни със силно вино и всякакви лакомства в изобилие. Подготвим ли всичко, ще
оставим в стана най-слабата ни войска, а останалите ще се оттеглим назад към
реката. Ако не се лъжа в очакванията си, щом видят многото блага, масагетите ще
им се отдадат и оттук нататък за ще остане да покажем на какво сме способни.“
Тия две
противоположни мнения били изказани и Кир, като отхвърлил предишното, одобрил
съвета на Крез и заповядал да известят на Томира да се оттегли, понеже той щял
да премине реката. Както била обещала, тя наистина се оттеглила. Тогава Кир
поверил Крез в ръцете на сина си Камбис, когото определил да наследи царството,
заръчал му да цени много и да покровителства Крез в случай, че походът отвъд
реката се провали, и след тая заръка отпратил и двамата в Персия, а сам
преминал с войниците на другия бряг."
Но през нощта подир
преминаването на река Яксарт( Амударя) в земята на масагетите в съня на Кир се
явило видение: присънило му се, че най-големият син на Хистасп има на раменете
си криле и че с едното крило хвърля синка над Азия, а с другото — над Европа.
Хистасп, синът на Арсам, бил от рода на Ахеменидите. Най-големият от синовете
му бил Дарий, който по това време нямал повече от двадесет години, и тъй като
възрастта му още не му позволявала да участва в походи, го оставили в Персия.
Та щом Кир се пробудил, замислил се веднага над съня и понеже му се сторил
важен, повикал Хистасп, а когато останали насаме, рекъл: „Хистаспе, твоят син е
заловен в заговор против и моята власт, А че зная това с положителност, ще ти
докажа. Боговете се грижат за моята сигурност, те отрано ми посочват всяка
заплаха. И ето че миналата нощ в съня си видях най-големия ти син, на раменете
с криле, да хвърля с едното сянка над Азия, а с другото — над Европа. След
такъв един сън и дума не може да става, че той не заговорничи против мен.
Затова тръгни по най-бързия път обратно към Персия и бъди готов да доведеш сина
си на разпит, когато се завърна след завладяването на тези земи.“В плен
попаднал синът на царица Томира Спаргапис, който командвал месагетската войска
при първата среща с персите. Щом царица Томирис разбрала за случилото се с
войската и сина й, изпратила при Кир вестител, който да каже: „Кръвожаднико
Кире, не се възгордявай от тази сполука, защото ти победи моя син не в битка,
гдето по-силният побеждава, а го помами с отрова — със сока на гроздето, от
който, като слезе по тялото ви, вие така полудявате, че от устата ви излизат
безсрамни мисли. А чуй сега и приеми добронамерените ми слова: върни ми сина и
напусни безнаказано тези земи, макар да се погаври с една трета част от
войската на масагетите. Не го ли сториш, кълна се в Слънцето — господаря на
масагетите, че аз ще утоля, колкото и да е ненаситна, жаждата ти за кръв.“ Когато
донесли тия думи на Кир, той не им обърнал никакво внимание. Спаргапис пък,
синът на царица Томира, като го отпуснало виното и разбрал докъде бил стигнал в
позора си, измолил от Кир да снемат оковите му и, щом ги свалили и освободили
ръцете му, посегнал на живота си. По такъв начин намерил смъртта си синът на
Томира, а тя, понеже Кир не послушал съвета й, събрала цялата си войска и се
нахвърлила върху него. От всички битки, ставали някога между варвари, мисля, че
тази е била най-ожесточената. Научих също и как е преминала тя: отначало двете
войски пуснали от разстояние стрелите си една срещу друга. После, когато
стрелите в колчаните се привършили, смесили се в ръчен бой с копия и мечове.
Той продължил доста. Нито едните, нито другите желаели да отстъпят, ала накрая
масагетите надделели и изтребили голяма част от войската на персите. Там също
паднал убит и Кир, след като царувал всичко двадесет и девет
години. Тогава Томира напълнила един мях с човешка кръв, наредила да
намерят трупа на Кир сред убитите перси, а когато го открили, тя потопила
главата му в меха, поругавайки мъртвото тяло с думите: „Аз те победих в боя и
останах жива, но ти ме погуби, като улови сина ми с измама. Ала аз изпълних
мойта закана: утоли сега жаждата си за кръв!“
Така завършил по не
много благополучен начин земният път на цар Кир след битката при Яксарт през
529 г. пр. Хр.
