ДА СТРОИМ БЪДЕЩЕТО

Днес осъзнах една съществена разлика или по-точно морално отклонение и в двете посоки разграничаваща частните детски градини от държавните.
Първо искам да отбележа, че някаква форма на награждаване има и от двете страни. Лепенки или нещо друго според желанието на госпожата и финансите на градината биха могли да се дават на проявилите се прилежни деца. Когато има заслуги, стимулът чрез награди и похвали е полезен. Но се получава нещо различно в действителност. Наградите се получават според родителите, симпатиите на преподавателите и типичната особеност на частните ДГ –да му затапим устата.
Ето това исках да кажа от самото начало. В държавните ДГ възпитават чрез заплахи, а в частните –чрез подкупи/защото това са си малки подкупчета, които отварят очите на детето към един крив свят/. Кривата политика да ги държим в подчинение чрез страх и другата не по-малко извратена, да ги ласкаем и забаламосваме .
Това си е като подготовка за бъдещето. От къде тая шантава нагласа!?
Тези бедните от държавните градини ще се научат да свеждат глава и да търпят, а тези от частните бързо ще се ориентират за в бъдеще.
А има и един друг начин. Начина за уеднаквяване на отношението към децата и взимане на сериозно на професията на детския учител. ТРЯБВА ДА СЕ СЛОЖАТ КАМЕРИ ВЪВ ВСИЧКИ ДЕТСКИ ГРАДИНИ И ЗАПИСИТЕ ДА СА ДОСТЪПНИ ЗА ВСЕКИ РОДИТЕЛ. Преди си мислех, че родителите биха могли по всяко време да наблюдават децата си,но се сетих за няколко майки, които веднага щяха да намерят под вола теле. Не е тайна, че много хора се хранят с лоша енергия и за тях е жизнено важно да вдигат скандали за щяло и нещяло.
Трябва да се промени безчовечието в детските градини и училищата, защото мачкат едно дете в градината, а после то изтрещи в училище и учителката му /облечена с дрехите на баба си, несресана и с потни подмишници/ циври, че нищо не е могла да направи, защото те са неконтролируеми!!!!
Боже, кога ще спрем да строим шосета и молове и ще започнем да строим бъдещето!?

ДА НАДСКОЧИШ СЕБЕ СИ

ДА НАДСКОЧИШ СЕБЕ СИ

Щеше да се сбъдне моя съкровена мечта, ако хората, като по магия, успееха да надскочат себе си. В този често повтарящ се израз има много повече от лесно клише.
Мога да дам един елементарен пример за едната насока на тълкуването ми. Например повечето хора мечтаят да имат няколко хиляди или поне милион. Добре де, а защо не десетина милиарда.С тях могат да се направят чудеса за много хора. Ето, една скочила на високо мечта.
Но моята мисъл за този израз не тръгна от мъничките идеи и мечти на хората. Изведнъж реших, че да надскочиш себе си означава да спреш да преценяваш другите през собствения си характер. Знам че е фикция, но защо не. Мисля, че грешката идва от самото възпитаване на децата. Добре ги учат на състезателен дух, но това не е всичко. Има нещо като морал на това поведение, който фино и без насилие трябва да се имплантира в детската главичка. Според мен вдигането на критериите за кандидатстващите педагогика е добро начало.
Някой ще кажат „ами аз така преценявам хората, не ги сравнявам със себе си”. Много трудно е. Други ще кажат, че няма смисъл или че е трудно. Според мен за порасналите вече е без значение дали го могат или не могат. Важното при възрастните е да възприемат идеята, че по един толкова елементарен начин могат да променят света към по-добро.
Сега ми е смешно като чета „елементарен”. Няма да е лесно един голям да научи един малък на нещо, което дори и на теория изглежда като мираж.
Ако се създаде правилник, упътване повечето точки ще започват с думите „Не”. Толкова много грешим като говорим за другите, че повечето от нас ще трябва да потънат в мълчание.
Ще бъде нещо като „не дели хората на жени и мъже”, ”не подценявай старостта,нито младостта”. Вече ви е ясно. Правилата започват като лекуване на расизъм и всякакви други предразсъдъци.
А като за край или за капак ще кажа, че една усмивка от сърце е сапуна на взаимоотношенията. Всеки има сърце. Вярвам в това.