Розата –кралицата на цветятаСпоред древногръцкия епос
Афродита, разбирайки, че Адонис, нейният любим е загинал по време на
лов, тръгнала да търси тялото му. Сляпа за всичко друго тя не чувствала,
как остри камъни и бодли се забивали в краката й. От капките
кръв върху земята израснали великолепни рози. Вероятно най-старата
рисунка на роза, създадена около 1600 г. пр. Хр., е намерена в Кносос, на
стената на двореца на цар Минос. Остров Родос получава името си от розите,
които са растели в изобилие на него. В Библията се казва, че розите в райските
градини били бели, но почервенели от свян, заради привличането, което се
породило между Адам и Ева. Сред всички народи подарената червена роза разказва
най-добре за чувствата на влюбените, след което могат да прозвучат и очакваните
нежни думи.
Уханното цвете е признато и като символ на прераждането и затова в старо време
древните народи са поставяли на гробовете на близките си рози. Богинята на
подземния свят Хедека е изобразявана с венец от рози. В Индия богинята
„Великата майка” била известна като „Свещената роза”. В древен Китай червената
роза била наричана „Цветето на богинята”. В Древния Египет розата е цвете на
Изида, богинята, която успяла да възкреси бог Озирис. Изида която била почитана
и от траките и чиито храмове са открити по земите ни и в Македония.
Дали път следата оставена от розата не е и нашата следа в древността!? Със сигурност обаче зная, че розата не е дошла с турците и че е здраво свързана с българите и още повече с Балканския полуостров. Тази земя е вълшебна и няма да се учудя, ако тук е бил Рая.
Проф. Никола Хаджитанев С Изложба Графика “ Българщина „
Когато видях графиките, се върнах в детството си. Въпреки цялото тюхкане, че сме завистници, дребнави и големи простаци, аз виждам друга картина.
Приказките на баба ми за самодиви, орисници, змейове не писани на книги, а предавани от уста на уста и разбира се, винаги променяни, са моят идентификационен код за принадлежност. Дългоръкият протягаше вечер ръце и потропваше по прозореца, ако не заспивах на време. Знаех, че са клоните на липата, но игнорирах тази скука. Караконджолът тътрузеше крака над главата ми по тавана и дори не исках да знам какво е в действителност. Знаех, че с него е Торбалан, който носи торба, с която хваща непослушните деца и ги отнася в гората. Не ме беше страх от тъмните доби на гората. Знаех, че чудесата са на всякъде и ги чаках и търсех.
Ние сме българи, чудесата са в нас и около нас,в сръчните ни ръце... Това което ни трябва, за да започнем да се харесваме е благородство,малко благородство. Пожелайте го на орисниците за децата, за внуците си. Толкова са ни меляли, прецеждали и селектирали, че някъде по пътя благородството е изпаднало като вредно или безполезно. Нека си го върнем, защото го заслужаваме.
Ние сме българи, чудесата са в нас и около нас, в сръчните ни ръце... Това което ни трябва, за да започнем да се харесваме е благородство, малко благородство. Пожелайте го на орисниците за децата, за внуците си. Толкова са ни меляли,прецеждали и селектирали, че някъде по пътя благородството е изпаднало като вредно или безполезно. Нека си го върнем, защото го заслужаваме.
Осъзнах, че
добрите хора се крият, не държат да бъдат забелязвани в тази им светлина. Това
някак ме огорчи. Искаше ми се да им извикам: хей, защо не ми казахте че сте
добри, защо са тези стени...
В наши дни страшно ли е да си добър?
Губим време да се предпазваме един от друг, не физически, а пазим душата
си. Ама тя е безсмъртна и нищо няма да и стане от злобни очи, завистливи
подмятания или от грубостта заобикаляща ни, защото всеки бърза и се смята за
снегорин.
Лъжа е че във всеки има добро. Истина е че се раждаме два вида, едни да
правят злини и други добри по природа. Не казвам, че добрият не може да убива, но
той ще бъде или заслепен от кауза и ли защитавайки нещо си. Лошият ще ти вземе
живота с лекота и с удоволствие.
В наши дни добрите се правят на лоши, на корави, на недостъпни. А тя
душата няма нужда от защита, защото е недосегаема въпреки внушенията на разума.
Да се родиш добър е награда, която трябва да споделяш. Иначе как ще ви познаят?!
Опреление за Добър човек - на първо място той е на едно от най-долните нива от към имоти и пари, всички го имат за глупав, едва ли не идиот, често е усмихнат и не отказва помощ на никого. Той не робува на нито един грях.
Ако някой ви каже, че му е писнало да е добър, това е поза - този човек имитира доцронамереност. Добрият е такъв завинаги, така се е родил!
А сега ми кажете колко такива хора познавате?
