ШАРЛ ПЕРО

 

ШАРЛ ПЕРО - бащата на вечните детски приказки

 

Шарл Перо е роден в Париж на 12 януари 1628 г.  в богато буржоазно чиновническо семейство, седмото дете на Пиер Перо и Пакет Льо Клерк.
Получава юридическо образование, което му осигурява дълги години кралска служба. Като писател от буржоазно семейство от Турен, Шарл Перо е брат на Клод Перо, лекар и архитект и член на Académie des Sciences и Съвета по строителството. Приет като адвокат през 1651 г., той става чиновник на брат си Пиер, главния администратор на финансите. Адвокат по образование, Шарл Перо първо работи като служител, отговарящ за кралските сгради. През втората половина на XVII век сред френските писатели се води спор за предимството на съвременните писатели в сравнение с античните писатели. Шарл Перо играе важна роля в този спор, противопоставяйки се на жанровата и тематична ограниченост на класическата литература.

През 1668 г. Перо пише La Peinture ( живопис ) в чест на първия художник на краля, Чарлз Льо Брюн. Той също така написва Courses de tetes et de bague ( Състезания с глава и пръстен , 1670 г.), написани в чест на тържествата от 1662 г., организирани от Луи за любовницата му Луиз-Франсоаз дьо Ла Бом льо Блан, херцогиня дьо Ла Валиер .
Когато Шарл Перо се жени през 1672 г., той е на 44 години. Съпругата му Мари Гишон е само на 19 години. Тя умира през 1678 г. и Чарлз се скрива от обществения живот.г. Чарлз и Мари имат  три деца.

 През 1671 г. г. е избран за член на френската академия на науките. Любовта на Шарл Перо към литературата датира от младежките му години, но сериозните му занимания с творческа дейност започват, когато той е 55 годишен. започва да се занимава едва от 1683 г. След падането му в немилост след смъртта на Колбер през 1683 г., Перо напуска Академията, за да се посвети на писането си.
Книгата му е публикувана за пръв път през 1697 г. под заглавие „Приказки за моята майка“ или „Истории и приказки от старото време с морални наставления“ и в нея първоначално влизат осем приказки, сред които „Червената шапчица“, „Котаракът в чизми“, „Палечко“ и „Пепеляшка“. В следващите издания Перо добавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки завършват с нравоучителни стихове.

Омагьосан е от фолклора и историите, които се предават от уста на уста, в тях намира голяма част от героите си, развива ги и им придава ново звучене.
 
ВДЪХНОВЕН, черпейки от народното творчество от перото на писателят се раждат и неговите приказки, които виждат бял свят през 1697 година под заглавие „Приказки за моята майка“ или „Истории и приказки от старото време с морални наставления“. В сборника в началото влизат осем приказки, сред които „Червената шапчица“, “Котаракът в чизми“, „Палечко“, „Пепеляшка“. В следващи издания добавя още две приказки и една повест.

Шарл Перо е отявлен противник на класицизма и в основата на естетическите му възгледи стоят рационализма и прогреса, които той горещо прокламира.
Приказките, създадени от него са не само новаторски в художествено отношение, те категорично се отклоняват от традициите на класицизма, сковаващи развитието на литературата, критикувайки от позицията на буржоазията аристократичните предразсъдъци. Шарл Перо използва името на своя син Пиер Дарманкур, когато през 1695 г. посвещава свой ръкопис на Мадмуазел, дъщеря на Филип, брат на Луи ХІV.  Това е първото издание на петте приказки: „Спящата красавица“, „Червената шапчица“, „Синята брада“, „Котаракът с чизми“, „Вълшебници“. Ръкописът е красиво илюстриран от самия Шарл Перо.

Две години по-късно при именития книжар Клод Барбин се появява една книжка “Истории или приказки от старото време с морални наставления”. На корицата има илюстрация, на която селянка разказва истории на заобиколилите я малки деца. Към приказките от ръкописа с петте са добавени още три приказки: “Пепеляшка”, “Рике с перчема” и “Малечко-Палечко”.
Шарл Перо не след дълго е разкрит и получава признание - става член на Френската академия на науките, годината е 1671. През 1687 г. той издава и публично чете труда си "Векът на Луи Велики". Той има програмен характер и призовава писателите и поетите да избягат от скованите дворцови форми и да обогатят сюжетно, езиково и смислово творбите, ползвайки народно творчество и неговото богатство. С този си труд Шарл Перо идейно навлиза в следващата историческа епоха - Просвещението.
 
НРАВСТВЕНИТЕ ИДЕИ, ВЛОЖЕНИ В ПРИКАЗКИТЕ,
просторът на въображението и оригиналния начин на представяне ги  правят не просто четива за най-малките, а ги превръщат в творби, които  оказват влияние върху развитието на европейската литература.
В продължение на двадесет години Шарл Перо създава редица приказки, които са любими и днес. Сред тях са : Спящата красавица, Синята брада, Котаракът в чизми, Пепеляшка, Малечко палечко, Червената шапчица, Магарешката кожа. За най-популярната приказка е сочена „Червената шапчица“като се счита, че има около 35 популярни версии на историята, двайсетина от които са устни, две дължат текста си изцяло на Перо, а близо 15 са компилация от двата варианта.
Осем приказки, написани в проза и две в стихотворен вид ни е оставил големия майстор на перото. Това са произведения, както за малки, така и за големи. Пленителните им сюжети, в които Перо умело вплита простотата, добротата и естествеността, съчетани със светска галантност, учтивост, остроумие, не просто забавляват, те възпитават. Учат на морални ценности и позитивно отношение към живота.
Днес тълкувателите на класическите приказки твърдят, че в тях има много повече подтекст (вкл. и сексуален), който се подсказва и от контекста на епохата. Каквито и идеи да влагаме в приказките, днес те имат същата функция, каквато винаги са имали - да оформят представите за добро и зло, за героично и низко, за семейство и чест, но и да доближат децата до техните дълбоки страхове и копнежи и да им помагат да се справят с тях. Чрез собственото си творчество Шарл Перо допринася за приближаването на литературата към реалистичното изображение на действителността и ускорява създаването на литературата на Просвещението. Той е един от най-пламенните противници на класицизма и със своите естетически възгледи става носител на рационализма, на прогреса.
Шарл Перо почина в Париж на 16 май 1703 г. на 75-годишна възраст.