сряда, 15 май 2013 г.

ЧУМАТА



ЧУМАТА


Винаги съм се чудила как чумата е помлела запада, а на българите в османската империя им се е разминало.
Една от най-големите грешки на българите е прогонването на богомилите от родните им земи. Като начало това бил плюс за запада, защото се научили, че трябва да се къпят, че не само месото става за ядене, че трябва да се работи и кой знае още колко хубави неща, които сегашните западняри си мислят, че се наследяват по кръв.
Та мисълта ми беше за чумата. Църквата по онова време изпада в ужас от новата благородна вяра и ги обявява за нечисти и вещици. Всички катари са избити и това е първия документиран геноцид към българи /няма извинение/.
Заедно с катарите избили и котките, защото участвали в някакъв богомилски ритуал /древните българи са почитали котката/. Котката станала дяволско изчадие според йезуитите и трябвало да бъде унищожена. Какво става, когато котката я няма – плъховете затанцували.
Може да се каже, че плъховете отмъстили за избитите във Франция българи.
Мисля, че сега е момента да поискаме извинение за това зверство /над катарите, не на котките - те оцеляват, но последните носители на чистата древна вяра изчезват завинаги от лицето на земята/. Или не?