ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ

През тридесетте години на двадесети век господин Едуин Хъбъл  работи в обсерваторията Маунт Уилсън към Чикагския университет. На една от снимките на мъглявината Андромеда забелязва петно, което го впечатлява, което го навежда на мисълта, че Андромеда всъщност е галактика.  През 1922 г. той предлага наблюдаемите мъглявини да се разделят на извънгалактически (галактики) и галактически (газови и прахови). Изводът от труда му е, че сме заобиколени от много галактики. По пулсациите определят на какво разстояние от нас се намират, а това наблюдение ги довежда до заключението,че те се отдалечават. Ще рече, че Космосът непрекъснато се разширява.
И от цялата тази нишка от умни мисли се ражда идеята за Големия взрив. Логиката им е че това разширяване на Космоса е в следствие от експлозия толкова силна, че способна да създаде един свят като нашия. Разширяването е ехото на този могъщ взрив и още продължава.
Опасно е че от цялата тази верига от логики произлиза толкова „велико” заключение. Вероятността за грешка в някоя от брънките е доста голяма.
Както теорията за Големия взрив отхвърля теорията на Нютон за подредения ни Космос, така е време и последната да си отиде.
Големият взрив всъщност е Голямата глупост! Защо и как? Ами скоро всички ще разберат.

МИЛИТЕ МИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ

Фен съм на народните ни приказки. Чудни са и оставят хубава следа в ума,а и в сърцето. Никога не съм го казвала, но за мен Пипи е хермафродит, Алиса - скрита лимонка, а Принца - голем тъпанар... За Лукчо и Карлсон да не говорим. Мечо Пух го харесват само възрастните, а Пепеляшка, Снежанка и как и беше името на спящата...събуждат само някакво предпубертетно състояние у дребосъците.
Малките хора обичат зайчета, котета, кученца и други животинки. Всичко друго е натрапвано от възрастните и води единствено до бързо порастване. Абсурдна дивотия.

Еврейският пръст

Еврейският пръст

Благодарение на богатите евреи пръснати по онова време из Европа и най-вече във Венеция, ние българите бяхме ощастливени с пет вековно робство. Пръкването на османската империя става не без парите на евреите. Откакто са на тази земя чифутите  са като плевел, който никой не успя да изкорени.

Първата им стъпка е кражбата на история и изфабрикуването на еврейската библия Танах. Не че и гърците не са направили същото, но при тях е невинно плагиатство сравнение с евреите.

Второто в което ги обвинявам е, че като си направиха държава с помощта на САЩ не си прибраха циганите, които са техния единствен принос към света. Странното е че мангалите идват в Европа с турците. Тук може да се гадае. Като например: дали циганите не се бонус към финансирането на инвазията или по-скоро отплатата на османците за услугата.

Третото в което обвинявам евреите е точно това финансиране. И четвъртото ми от най-значимите им прегрешения е тази Ислямска държава, защото съм сигурна, че историята се повтаря и точно те финансират въоръжените малоумняци в Сирия и Ирак.

Не съм параноик и знам че САЩ е истинската седалище или по-скоро свърталище на еврейските милиардери опитващи се да въртят света на пръста си. Именно на тяхната съвест тежат 11 септември, гладът и болестите в Африка, зависимостта на Ю.Америка и всички войни.

Омразата им към целият свят е невероятен двигател. Но за това няма причина, защото миналото им съвсем не е такова каквото го представят. Няма Моисей, няма Соломон, нито Давид, а може и да ги има, но нямат нищо общо тяхната мангалски долнопробна история.

Ненаситната им алчност подкопава моралът на света.

В един идеален свят Европа и Русия щяха да работят в екип.Това е добро решение за бъдещето на целия свят.

Истинската история на мартеницата

В древността на българите, във времена когато този народ властвал над много други и бил управляваща каста стъпила здраво на три континента, един червен конец бележел тяхната надежда и очаквания за по-добър живот. Когато някой силно желаел нещо, той се обръщал към Бог с молба да му изпълни желанието, в ответ той също обещавал да направи нещо добро на друг и за да не го забрави си връзвал на ръката червен конец. На червеният конец имало някакъв знак или мънисто, за да помни точно какво е поискал и точно какво трябва да направи. Когато изпълнел обещаното добро, българинът връзвал червеният конец на някое дърво и така Бог разбирал, че е негов ред да му отговори.

Белият конец се появява, когато затварят кръга и се връщат там от където са тръгнали, на Балканите. Каква е причината за неговата поява? Може да има нещо вярно и в легендата с Аспарух.
С течение на годините и с появата на християнството този обичай се свил до границите на месец март.
Днес вместо празни пожелания, нека обещаем да правим добро! Не веднъж и не на хората около нас, а да отворим очи за един по-добър свят, за нещата които можем да отнесем и след смъртта!