Истинската история на мартеницата

В древността на българите, във времена когато този народ властвал над много други и бил управляваща каста стъпила здраво на три континента, един червен конец бележел тяхната надежда и очаквания за по-добър живот. Когато някой силно желаел нещо, той се обръщал към Бог с молба да му изпълни желанието, в ответ той също обещавал да направи нещо добро на друг и за да не го забрави си връзвал на ръката червен конец. На червеният конец имало някакъв знак или мънисто, за да помни точно какво е поискал и точно какво трябва да направи. Когато изпълнел обещаното добро, българинът връзвал червеният конец на някое дърво и така Бог разбирал, че е негов ред да му отговори.

Белият конец се появява, когато затварят кръга и се връщат там от където са тръгнали, на Балканите. Каква е причината за неговата поява? Може да има нещо вярно и в легендата с Аспарух.
С течение на годините и с появата на християнството този обичай се свил до границите на месец март.
Днес вместо празни пожелания, нека обещаем да правим добро! Не веднъж и не на хората около нас, а да отворим очи за един по-добър свят, за нещата които можем да отнесем и след смъртта!