сряда, 3 октомври 2018 г.

Из „Осъдените на смърт” роман от СА


Из „Осъдените на смърт” роман от СА

…Всичко което ни се случва на нас хората обитаващи тази планета, сами сме си го предизвикали. Няма никаква конспирация или магия. Прост земен закон за действия, противодействия и зависимости. Не са ни виновни нито евреите, нито гърците, нацистите или някой друг от набелязаните от историята. Споменатите, разбира се са мошеници, но не държат ничии контрол. Те са най-обикновени използвачи.
Едните като гърците, използват стечението на много обстоятелства, носталгията на англичаните по античността и помощта на силните на деня и успяват да си създадат история при, която изведнъж елини, траки и всичко живяло някога по земите им става тяхна собственост. Много хитро, с много хъс и омраза.
Несполучлив опит за подобна фалшификация е този на Македония, която със съвсем замъглен мозък вместо да се прибере у дома, предпочита да проституира и краде всичко българско обличайки го с гипсокартон. Грешката на „македонците” бе, че на никой не му бе жал за тях, а силните на деня бяха твърде заети, за да се занимават с нещо, което няма да им донесе никакви дивиденти.
Други като евреите успяват да проявят завидно търпение и в най-удачният момент се обявяват за началото и края на човешката раса, крадейки книгата с вярванията на персите и пренаписвайки я според интересите си.Ако трябва някой да се учи на най-умелото използване на удачния момент, то трябва да вземе пример от евреите.Затова всички ги мразят.Защото не могат да са като тях, не успяват да грабват момента и да извлекат цялата му енергия. Де да имаше някой народ, който да има тези умения и да ги използва за добра кауза.
Ние българите все не успяваме да грабнем мига. Все моментът е неподходящ или разбираме,че сме го изтървали.Дали ни липсват пороци като алчност, спортна злоба…или чисто и просто си ги имаме, но сме ги впрегнали в злободневно ежедневие.
Сега като си стоя у нас и пиша,се опитвам да повярвам в първото, но ми предстои да изляза, да се кача в автобус, да се срещна с много хора …
Нещо трябва да ни фрасне толкова здраво, че да подхвръкнем, та поне така да разберем какво е да полетиш!