Св. Патриарх Евтимий Търновски

 

Св. Патриарх Евтимий Търновски - пазител на българския народ

Св. Евтимий Търновски почитаме на 20 януари. Той е виден български средновековен духовник, книжовник, 27-мият патриарх на България, последен предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той е авторитетна фигура в православния свят, обявен за светец.
Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.
Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320 – 1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.
Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „Студион“ и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Към 1371 г. св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма, той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
През пролетта на 1393 г. султан Баязид I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“  Когато Баязид е пред Търновските порти, а цар Шишман го няма в града - Евтмий държи обсадения град три месеца. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.Единствено със силата на духа си, защото е било повече от ясно, че градът ще падне. Легендата казва, че когато това става, ръката на палача, който трябвало да отсече главата, се вкаменила. Баязид се уплашил и заточил Евтимий, вместо да го убие..
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир. Предполага се, че е починал там през 1402 – 1404 г.
"Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!" - това според източниците са думите на Евтимий към народа малко преди да падне Велико Търново.



Григорий Цамблак, от "Похвално слово за Евтимий"

Св. Евтимий Търновски е покровител на Велико Търново и е канонизиран за светец. Паметта му се чества заедно с тази на св. Евтимий Велики - на 20 януари, когато имен ден празнуват всички с името Евтим.

От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.

Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва правописна и езикова реформа на българския език. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят, Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.

Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка и вместо с апостолски мрежи – с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите.

На 20 ноември 1905 г в Бачковския манастир един скромен български йеромонах направи знаменателно откритие, което веднъж завинаги разрешава въпроса с мястото на заточението и годината на блажената кончина на св. Евтимий патриарх Търновски и истината около неговия гроб.
Животописните сведения за този последен Търновски патриарх са твърде оскъдни, а някои от тях и противоречиви. Бил е глава на Българската православна църква от 1375 до 1393/94 г., след което бил изпратен на заточение. Въз основа на някои документални податки за място на заточението му почти единодушно беше приет Бачковският манастир. Независимо от това през последните десетина години се появиха „нови сведения” по този въпрос, изфабрикувани от псевдоисторици и жадни за сензации журналисти. Що се отнася до годината на неговата кончина, в разните енциклопедични справочници се прие „около 1401 г.”, „около 1402 или 1412 г.” и др. Дори през месец януари 2003 г. в старата българска столица Търново Св. Синод на БПЦ предприе честване на 600-годишнината от тази кончина.
Точно преди 99 години (статията е написана през 2004 г. – бел.ред.) един скромен български йеромонах направи знаменателно откритие, което веднъж завинаги разрешава въпроса с мястото на заточението и годината на блажената кончина на св. Евтимий. Обаче се намират различни скептици, врагове и недобросъвестни лица, които оспорват откритието му, дори го изкарват фалшификатор, и така това голямо откритие остава в забрава.
Но нека видим кой е въпросният духовник, кога попада в Бачковския манастир и какво по-точно открива и „фалшифицира”. Това е йеромонах Паисий (светско име Димитър Иванов Пастирев), роден през март 1876 г. в Ямбол. Първоначално учи в родния си град, след това в Сливенската гимназия и завършва Самоковското богословско училище. През есента на 1894 г. постъпва в V клас на Киевската духовна семинария и я завършва през 1896 г. За монах е постриган на 24 септември 1895 г. в Цариград, а на 26 септември с. г. пак там е удостоен с йеродяконски чин. От 1896 до 1900 г. учи и завършва Казанската духовна академия, като на 30 ноември 1898 г. в Сливен е ръкоположен в йеромонашески сан. Получава покана да остане в Русия, където следва правни науки в Новорусийския университет в Одеса и участва в Руско-японската война (1904-1905 г.) под знака на „Червения кръст”. Завърнал се в родния си град, лежи половин година болен. Решава да отиде в Цариград и да получи назначение от Българската екзархия, но турските власти го връщат обратно в София. На 24 октомври 1905 г. получава назначение от Св. Синод за игумен на Бачковската света обител. Веднага заминава за манастира и на Димитровден, 26 октомври, служи първата литургия, а акта за приемане на манастирското имущество подписва на 31 октомври.

Още в първите дни на своето игуменство той чува забележката на една 90-годишна баба от с. Дерекьой (дн. Момчиловци), Смолянско, отправена към манастирския клисар монах Методий, че не бива да се стъпва под колоната на двуетажния храм „Св. Архангел Михаил”, понеже „едно време тук постоянно гореше кандило, защото на това място почива светия”. Любознателният игумен бил силно заинтригуван от чутото и решава да провери доколко е истинно това народно предание. Така на 20 ноември 1905 г., без да информира Св. Синод и без присъствието на специалисти историци или археолози, йеромонах Паисий предприема любителски разкопки. Разкрит е гроб, в който намерили силно разложена (почти на прах) архиерейска мантия, голям архиерейски омофор и два епитрахила, както и подметките на обувки-сандали. Неотложни манастирски дела прекъснали по-нататъшното разкопаване, което продължило едва на 9 декември с. г. В съседство с първия гроб бил разкопан втори. Вътре открили човешки скелет, изтлели останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плочка (30х32 см). Понеже последната била силно корозирала, я почистили със спирт, оцет и яко търкане с козиняв парцал. По този начин силно бил повреден надписът от вътрешната страна на оловната плочка. Въпреки това той бил разчетен. В новобългарски превод гласи: „Св. мощи Евтимиу преосвещенному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)”. Надписът е разположен в шест реда и началните букви образуват акростих „Сирота”. Отстрани на акростиха със славянски букви е изписана датировка: „1404, 4 ап(рил)”.
Веднага бил съставен „Акт” за откритието, който бил подписан от игумена, тримата съборни старци (йеромонасите Филарет, Платон и Мелхиседек), счетоводителя Хр. Попов, един йеродякон, трима монаси и четирима миряни. Информирали Св. Синод, който побързал да удостои Паисий с архимандритско достойнство и да изпрати комисия, която да прегледа на място разкопките и откритите неща. Във въпросната комисия били включени синодалният протосингел архимандрит Неофит (по-късно Видински митрополит), йеродякон Григорий, учител в Софийската духовна семинария и известният историк-медиевист проф. Васил Златарски. Членовете на комисията се запознали подробно с проведените разкопки и намерените вещи и на 14 декември 1905 г. съставили и подписали подробен „Доклад”, представен на Св. Синод.
Откритието в Бачковския манастир наелектризирало тогавашната общественост. Министърът на просветата проф. Иван Шишманов натоварил тогавашния директор на Народната библиотека и музей в Пловдив Борис Дякович да направи отделно проучване за автентичността на находката. Б. Дякович бил добър специалист, завършил класическа история (археология) в Сорбоната в Париж. Той посетил манастира и откритите гробове и дал подробен доклад в положителен смисъл. Против откритието първи се обявил бившият Скопски митрополит Теодосий, контраатакуван от проф. В. Златарски. Срещу доблестния игумен архим. Паисий Пастирев, който се опитал да стабилизира манастирското стопанство и имотите на светата обител, била подета кампания от някои монаси и миряни от Бачково. Стигнало се и до две физически нападения срещу него. Тогава тръгва и слухът, че откриването на гроба на св. патриарх Евтимий е мистификация, дело на славолюбивия игумен.
Неизвестно защо Св. Синод не предприел тогава спешни мерки по откритието, а замълчал. Едва през лятото на 1911 г., около 6 години по-късно, изпратил втора комисия да проучи отново разкритите през 1905 г. гробове. В комисията влизали д-р Богдан Филов, директор на Народния музей в София и доцент (по-късно професор) Йордан Иванов. Въпросната комисия констатирала, че двата гроба са вероятно от 1604 г., когато била възобновена манастирската църква, и че оловната плочка с надписа не е от 1404 г., т. е. от кончината на св. Евтимий. За съжаление докладът на тази комисия не е запазен, а и заключенията им не са много ясни и категорични.
Възможна ли е подобна мистификация от страна на игумена Паисий Пастирев през ноември и декември 1905 г. относно разкриването на гроба на св. Евтимий, патриарх Търновски. Първо, той пристига в Бачковския манастир в края на месец октомври 1905 г. и поема управлението му. До сензационното откритие има по-малко от месец време – кога този духовник успява да приготви всичко и да узнае с абсолютна точност къде точно да копае? Това просто е невъзможно и изключено. Възможно ли е този богослов да е толкова умел фалшификатор, че да заблуди толкова хора, в това число и двама големи специалисти като проф. В. Златарски и Б. Дякович. Освен това още тогава оловната плочка с надписа била основно изследвана от проф. Никола Добрев – женевски възпитаник, член на Немското химическо дружество (от 1884 г.) и автор на първото българско ръководство по химически анализ (1891 г.). А втората комисия (според мен) просто е била излишна, защото тя отива твърде късно на мястото, когато главният „виновник” на откритието вече не е там, гробовете са били вече засипани и заравнени, а откритите вещи са били пренесени и съхранени в Св. Синод (по-късно прехвърлени в учредения Църковен музей).
През 1915 г. е оповестен т. нар. Ловешки сборник от ХV в., където в летописна бележка изрично се посочва, че св. Евтимий бил заточен в Станимашко, „дето и завърши живота си… Понеже храмът на (Св. Богородица) Петриотиса бе съборен до основи от владетелите на нечестивите времена, затова и гробът на светеца незнаен остава до днес”.
Тук следва да поясним, че действително св. Евтимий почива на 4 април 1404 г. в Бачковския манастир, където е и погребан. Наскоро след това била разрушена манастирската църква и гробът му бил затрупан и останал в неизвестност. Когато в нач. на ХVII в. започнали възобновяването на главната манастирска църква (която била завършена през 1604 г.), изглежда са попаднали на гроба и са извършили препогребение. Именно тогава бил изготвен надписът на оловната плочка, като сведения за точната дата на кончината на св. Евтимий са били взети или от стар надпис, недостигнал до нас, или от някой ръкопис, сега също в неизвестност. Така че именно това препогребение около 1604 г. се явява причината някои скептици да смятат, че надписът не е автентичен, т. е. не е от 1404 г.
И още нещо. През месеците декември 1971 г. и април 1972 г. известният наш публицист Иван Богданов предоставя за нова експертиза запазените вещи, които били открити през 1905 г. в гроба на св. Евтимий. Резултатите от тези експертизи – три протокола и едно мнение – са публикувани от Ив. Богданов в чудесното му изследване „Гробът на патриарх Евтимий – национална светиня, С., 1987”.
Въпреки това всичко си остава постарому, т. е. откритието, което бе направено през 1905 г. от тогавашния игумен на Бачковския манастир Паисий Пастирев, не получава и сега признание и разпространение. Защо? Какво трябва още да се направи, за да се приключи с този близо стогодишен спор?
Историците и специалистите вече си казаха думата, остава Св. Синод да произнесе своето компетентно и вещо мнение. По този начин още един светец ще има свой гроб, който ще стане център на масово поклонничество и почитание.

 Едно е да искаш и да вярваш, друго е да е чистата истина!