Христо Проданов
е български алпинист, инженер.
Той
е първият българин, стъпил на осемхилядник – връх Лхотце (8516 m), през 1981 г., и първият
българин, изкачил първенеца на
Земята, връх Еверест (8848 m), през 1984 г. Загива, спускайки се
обратно към базовия лагер на 22 април. Посмъртно е награден с орден и почетното звание
„Герой на Народна република България“. Христо Проданов е 155-ият алпинист,
изкачил се на Еверест. Той е 13-ият, направил изкачване без кислород, и
първият, изкачил се по Западния гребен без кислород. Проданов е първият
алпинист, който изкачва върха през месец април, когато условията за изкачване
са много тежки.
Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. В Карлово, в домът на Иван и Иванка Проданови се ражда синът им
Христо. Той е третото дете в семейството след брат си Продан и сестра си Мария,
по-възрастни от него съответно с единадесет и десет години. Тежко и изпълнено с лишения детство бележи житейския път на слабичкият Христо. Семейството обитава стара, порутена къща, строена още през турско
време, а родителите трудно осигуряват препитание като наемни работници. Освен
нищетата и мизерията, току преди края на войната семейство Проданови понася още
по-жесток удар, след като бащата Иван напуска дома. Христо остава сам с майка
си, брат си и сестра си, а трудностите пред тях не намаляват. Майка му –
Иванка, работи като тъкачка, а впоследствие и като чистачка в текстилна фабрика
„Червена звезда“, откъдето осигуряват на семейството ново жилище – скромна
стаичка в местно общежитие, с общ външен нужник и постоянно текучество на
различни обитатели в съседство.
Завършва
Висшия химико-технологически институт в София. Като инженер-металург работи в
Перник и в металургичния комбинат „Кремиковци“.
С алпинизъм се занимава от юношеските си години. През 1961
г. завършва Централната
планинска школа (ЦПШ)„Мальовица“. Осъществява многобройни изкачвания
в планините в България, както и в Алпите, Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш,
Хималаите.
Еверест (8848 m), Хималаи. През 1984 г. се провежда
национална експедиция за изкачване на Еверест по Западния гребен, т.нар.
„Жесток път“ – най-трудния ръб към върха. Христо Проданов е
заместник-ръководител по техническите въпроси. Опитвайки да изпревари очаквана
тежка буря, на 20 април 1984 г. в 18 часа и 15 минути Христо Проданов се
изкачва на връх Еверест – сам и без кислороден апарат. На върха остава 33
минути. Оставя там камерата си (впоследствие намерена от Николай Петков на 9 май). Слиза вече
по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не
е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо Проданов да
бивакува на открито, на височина около 8700 m. В „Зоната на смъртта“, без
кислород остава на 20 април, 21 април и до последния си дъх на 22 април 1984 година. Остава завинаги на тази височина.
По
някои от последните му думи по радиостанцията се предполага, че тялото му
се намира над Голямата сива кула, на около 8700 m. Радиостанция е запечатала за
последно гласа на Христо. Съпругата му Виолета го запазила по-късно в телефона
си. Болката й е толкова голяма, че за дълго време се затваря у дома. Дъщерята
на Христо Проданов го изпраща на върха с детската си играчка – жълто
гумено патенце с изгризана човчица. То му става талисман. Завързано на червено
въженце, виси на врата на татко Христо и той за нищо на света не го сваля
оттам. На Еверест, когато Проданов забива българското и непалското знаме,
привързва до тях и две семейни снимки – на тях е с любимата си
Виолета и дъщеричката им Силвия.
На
8 май върхът е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май – от Кирил Досков и Николай Петков, също по Западния гребен;
те слизат по класическия маршрут по Югоизточния ръб, правейки траверс на масива
(наричан понякога „Българският траверс“. След словенците и българите, никой
алпинист не е минал по Западния гребен.
