НАЙ-ГОЛЯМАТА ГАВРА НА ГОСПОД Е СЪЗДАВАНЕТО НА ЧОВЕКА
От начало замисълът може да е бил добър, но с половете и
смъртта всичко се е опошлило.не ни стига, че приличаме на торби с л--на, ами
някой друг решава кога ни изтича годността. И после какво? Изчезваме ли? Какво
става с нас?! Защо ни е даден ум след като нямаме отговори на умните въпроси?
Може оня горе да е голяма работа, но когато си отида, ще
отговаря пред мене. Не може да не си садист създавайки този начин на
съществуване.
От сега нататък това което ще ме крепи, когато изпадам в
дупка е че в края на този ад ще се разправя с недомислицата горе.
И не се надувам и не се имам за нещо повече от останалите
заблудени от егото си овчици, а само искам да надвикам божия глас, от чието име
всички тръбят.
Живеем в АДА и възхваляваме създателя си. Май това по което
си приличаме с него е садо-мазото.
Аз вярвам, че БОГ съществува. Не съм неверник, но щом има
смърт, значи и ада си има край, а аз определено щом стъпя оттатък ще си поискам дължимото. До
тогава ще съм ангелче и ще струя мир и любов.
