ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ

През тридесетте години на двадесети век господин Едуин Хъбъл  работи в обсерваторията Маунт Уилсън към Чикагския университет. На една от снимките на мъглявината Андромеда забелязва петно, което го впечатлява, което го навежда на мисълта, че Андромеда всъщност е галактика.  През 1922 г. той предлага наблюдаемите мъглявини да се разделят на извънгалактически (галактики) и галактически (газови и прахови). Изводът от труда му е, че сме заобиколени от много галактики. По пулсациите определят на какво разстояние от нас се намират, а това наблюдение ги довежда до заключението,че те се отдалечават. Ще рече, че Космосът непрекъснато се разширява.
И от цялата тази нишка от умни мисли се ражда идеята за Големия взрив. Логиката им е че това разширяване на Космоса е в следствие от експлозия толкова силна, че способна да създаде един свят като нашия. Разширяването е ехото на този могъщ взрив и още продължава.
Опасно е че от цялата тази верига от логики произлиза толкова „велико” заключение. Вероятността за грешка в някоя от брънките е доста голяма.
Както теорията за Големия взрив отхвърля теорията на Нютон за подредения ни Космос, така е време и последната да си отиде.
Големият взрив всъщност е Голямата глупост! Защо и как? Ами скоро всички ще разберат.