ДОБРИТЕ ХОРА

 

Осъзнах, че добрите хора се крият, не държат да бъдат забелязвани в тази им светлина. Това някак ме огорчи. Искаше ми се да им извикам: хей, защо не ми казахте че сте добри, защо са тези стени...
В наши дни страшно ли е да си добър?
Губим време да се предпазваме един от друг, не физически, а пазим душата си. Ама тя е безсмъртна и нищо няма да и стане от злобни очи, завистливи подмятания или от грубостта заобикаляща ни, защото всеки бърза и се смята за снегорин.
Лъжа е че във всеки има добро. Истина е че се раждаме два вида, едни да правят злини и други добри по природа. Не казвам, че добрият не може да убива, но той ще бъде или заслепен от кауза и ли защитавайки нещо си. Лошият ще ти вземе живота с лекота и с удоволствие.
В наши дни добрите се правят на лоши, на корави, на недостъпни. А тя душата няма нужда от защита, защото е недосегаема въпреки внушенията на разума.

Да се родиш добър е награда, която трябва да споделяш. Иначе как ще ви познаят?!
Опреление за Добър човек - на първо място той е на едно от най-долните нива от към имоти и пари, всички го имат за глупав, едва ли не идиот, често е усмихнат и не отказва помощ на никого. Той не робува на нито един грях.
Ако някой ви каже, че му е писнало да е добър, това е поза - този човек имитира доцронамереност. Добрият е такъв завинаги, така се е родил!
А сега ми кажете колко такива хора познавате?