Розата –кралицата на цветята

Розата –кралицата на цветятаСпоред древногръцкия епос Афродита,  разбирайки, че Адонис, нейният любим е загинал по време на лов,  тръгнала да търси тялото му. Сляпа за всичко друго тя не чувствала, как  остри  камъни и бодли се забивали в краката й. От  капките  кръв върху земята израснали великолепни рози. Вероятно най-старата рисунка на роза, създадена около 1600 г. пр. Хр., е намерена в Кносос, на стената на двореца на цар Минос. Остров Родос получава името си от розите, които са растели в изобилие на него. В Библията се казва, че розите в райските градини били бели, но почервенели от свян, заради привличането, което се породило между Адам и Ева. Сред всички народи подарената червена роза разказва най-добре за чувствата на влюбените, след което могат да прозвучат и очакваните нежни думи. Уханното цвете е признато и като символ на прераждането и затова в старо време древните народи са поставяли на гробовете на близките си рози. Богинята на подземния свят Хедека е изобразявана с венец от рози. В Индия богинята „Великата майка” била известна като „Свещената роза”. В древен Китай червената роза била наричана „Цветето на богинята”. В Древния Египет розата е цвете на Изида, богинята, която успяла да възкреси бог Озирис. Изида която била почитана и от траките и чиито храмове са открити по земите ни и в Македония.

Дали път следата оставена от розата не е и нашата следа в древността!? Със сигурност обаче зная, че розата не е дошла с турците и че е здраво свързана с българите и още повече с Балканския полуостров. Тази земя е вълшебна и няма да се учудя, ако тук е бил Рая.