Българщина

Проф. Никола Хаджитанев С Изложба Графика “ Българщина „
Когато видях графиките, се върнах в детството си. Въпреки цялото тюхкане, че сме завистници, дребнави и големи простаци, аз виждам друга картина.
Приказките на баба ми за самодиви, орисници, змейове не писани на книги, а предавани от уста на уста и разбира се, винаги променяни, са моят идентификационен код за принадлежност. Дългоръкият протягаше вечер ръце и потропваше по прозореца, ако не заспивах на време. Знаех, че са клоните на липата, но игнорирах тази скука. Караконджолът тътрузеше крака над главата ми по тавана и дори не исках да знам какво е в действителност. Знаех, че с него е Торбалан, който носи торба, с която хваща непослушните деца и ги отнася в гората. Не ме беше страх от тъмните доби на гората. Знаех, че чудесата са на всякъде и ги чаках и търсех.
Ние сме българи, чудесата са в нас и около нас,в сръчните ни ръце... Това което ни трябва, за да започнем да се харесваме е благородство,малко благородство. Пожелайте го на орисниците за децата, за внуците си. Толкова са ни меляли, прецеждали и селектирали, че някъде по пътя благородството е изпаднало като вредно или безполезно. Нека си го върнем, защото го заслужаваме.
Ние сме българи, чудесата са в нас и около нас, в сръчните ни ръце... Това което ни трябва, за да започнем да се харесваме е благородство, малко благородство. Пожелайте го на орисниците за децата, за внуците си. Толкова са ни меляли,прецеждали и селектирали, че някъде по пътя благородството е изпаднало като вредно или безполезно. Нека си го върнем, защото го заслужаваме.