ДА НАДСКОЧИШ СЕБЕ СИ

ДА НАДСКОЧИШ СЕБЕ СИ

Щеше да се сбъдне моя съкровена мечта, ако хората, като по магия, успееха да надскочат себе си. В този често повтарящ се израз има много повече от лесно клише.
Мога да дам един елементарен пример за едната насока на тълкуването ми. Например повечето хора мечтаят да имат няколко хиляди или поне милион. Добре де, а защо не десетина милиарда.С тях могат да се направят чудеса за много хора. Ето, една скочила на високо мечта.
Но моята мисъл за този израз не тръгна от мъничките идеи и мечти на хората. Изведнъж реших, че да надскочиш себе си означава да спреш да преценяваш другите през собствения си характер. Знам че е фикция, но защо не. Мисля, че грешката идва от самото възпитаване на децата. Добре ги учат на състезателен дух, но това не е всичко. Има нещо като морал на това поведение, който фино и без насилие трябва да се имплантира в детската главичка. Според мен вдигането на критериите за кандидатстващите педагогика е добро начало.
Някой ще кажат „ами аз така преценявам хората, не ги сравнявам със себе си”. Много трудно е. Други ще кажат, че няма смисъл или че е трудно. Според мен за порасналите вече е без значение дали го могат или не могат. Важното при възрастните е да възприемат идеята, че по един толкова елементарен начин могат да променят света към по-добро.
Сега ми е смешно като чета „елементарен”. Няма да е лесно един голям да научи един малък на нещо, което дори и на теория изглежда като мираж.
Ако се създаде правилник, упътване повечето точки ще започват с думите „Не”. Толкова много грешим като говорим за другите, че повечето от нас ще трябва да потънат в мълчание.
Ще бъде нещо като „не дели хората на жени и мъже”, ”не подценявай старостта,нито младостта”. Вече ви е ясно. Правилата започват като лекуване на расизъм и всякакви други предразсъдъци.
А като за край или за капак ще кажа, че една усмивка от сърце е сапуна на взаимоотношенията. Всеки има сърце. Вярвам в това.