Яна Язова
Яна Язова, моят герой
Яна Язова по псевдоним, с истински имена Люба Тодорова Ганчева, е българска писателка, родена в Лом на
23 май 1912 г. Произхожда от семейство на учители. Баща и Тодор Ганчев е доктор
на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтения
търговец от квартал Бешикташ в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом
от Калофер, чийто баща Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски.
Тя учи в Лом, Видин и Пловдив, а завършва Първа девическа
гимназия в София (1930) и „Славянска филология“ в Софийския университет (1935). През
1937 г. заминава за Париж да учи френски в Сорбоната и там преживява любовно
приключение с милионера индустриалец Джон Табаков, който й предлага веднага
брак, но Балабанов го осуетява.
Още през 1936 г. (след две
стихосбирки и един роман) тя фигурира в обзорна статия за българската
литература в Голямата енциклопедия на Ларус. Андрей Николов й прави бронзов
бюст. Десанка Максимович я превежда. Д. Б. Митов и Петър Динеков пишат за нея,
че има “страшно въображение” и “непознато шесто чувство”.
Дебютната й стихосбирка с
името “Язове”, редактирана прецизно от Балабанов, предизвиква сензация, тя е
наречена детето - чудо на българската литература .
Язова се омъжва през 1943 г.
за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио София,
живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 1959 г.
През 1960 г. за пръв път
излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на
издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но
директорът на издателството Пелин Велков по-късно ѝ казва, че няма да
издадат романа.
Яна Язова умира при
неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник
от 9 юли 1974 г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ (заедно с дневника,
разтворен на маса). По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е
полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието
на Яна Язова не е намерено. Яна Язова е убита (удушена с колана на халата си)
от агенти на ДС, а тялото ѝ съзнателно е оставено да се разложи, за да се
заличат следите от убийството; че разследването е за убийство, но ДС изземва
цялата преписка от СДВР; че впоследствие оригиналите на неиздадените ѝ романи
са присвоени от Хайтов.
И как да не мразя
комунистите?! Как?
Яна Язова създава и
първия исторически роман с небългарска
тематика – "Александър Македонски“. За целта тя
посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944 г., но от нея са
отпечатани само 8 коли. След 1944 г. настъпва прелом в творческия път и в
житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в
продължение на три десетилетия. От това време е историческата ѝ трилогия "Балкани“-романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от
трилогията) са широко епично платно за националноосвободителното движение на българите в края на османската власт.
Предложен е приживе от
авторката за печат романът „Левски“, който макар и препоръчан с високи оценки
от писателите Димитър Талев и Георги Томалевски, е отхвърлен, защото тя
отказва да се покае пред комунистическия режим и да напише стихотворение за
Георги Димитров.
В оцелялата част от архива на
Яна Язова (освен трилогията „Балкани“) неиздадени приживе са и романите
„Александър Македонски“, антикомунистическия роман "Соления залив" (част
1. – „Голямо и Малко“, и част 2. – „Война“), сборник с афоризми,
драмата „Силян Щърка“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар