Акира Куросава

  Акира Куросава, самураят 

Куросава е японски кинорежисьор, продуцент, сценарист и монтажист, роден на 23 март 1910 г. в Токио. Той е най-малкото от осемте деца в семейството. 
Майка му, момиче от търговско семейство, се занимава с домът и децата. Бащата, бивш военен и потомък на семейството на самураите, работи като директор на гимназия  акцентираща върху физическото и военното обучение.
 Още от детските си години проличава таланта на Акира да рисува. Завършва университета в Киото и Художествената академия в Токио. Куросава опитва да се занимава с приложно изкуство, като започва работа в киното като художник-оформител, но изоставя рисуването заради киното. Влиза във филмовата компания ФЛХ (бъдещите Тохо) през 1936 г., където става асистент-режисьор на Каджиро Ямамото. По-късно Ямамото, когото Куросава счита за свой ментор, го въвежда в писането на сценарии.
Той е един от най-влиятелните режисьори в света на киното. Чрез филма си от 1950 г. Рашомон той отваря вратите на японското кино, дотогава неизвестно на широката публика, към световната общественост. Творбите на Куросава са силно повлияни от западното кино и европейската литература, смесвайки успешно чуждите влияния на твореца с традиционната японска култура.
Великият режисьор е щастливо женен. Негова съпруга става актрисата Ягучи Йоко през 1944 г., веднага след излизането на нейна снимка „Най-красивата”, където изиграва главна роля. През 1945 г. двойката има син, Hisao, а през 1954 г., дъщеря Kazuko.
През 1950 г. печели наградите Златен лъв и Оскар, това прави режисьора световноизвестен. Следващите ленти на Куросава: Да се живее, Седемте самураи и Телохранител утвърждават световната му слава и го превръщат в един от най-влиятелните кинотворци за новото поколение американски кинематографисти. 
Големите имена на американското кино не крият, че Акира Куросава оказва огромно влияние върху творчеството им. В едно интервю Джордж Лукас споменава, че идеята за сагата “Междузвездни войни” му е “подарена” от Акира Куросава.

„Дерсу Узала“ е първият чуждоезичен филм на Куросава и донесе на Съветския съюз „Оскар“ в категорията „Най-добър чуждоезичен филм“.
Играта на актьорите във филмите на Куросава е особено експресивна, често с подчертано изразяване на чувствата, което не е толкова характерно за съвременното кино, а тази експресивност има и японски специфики (по-гърленото звучене на японския език от европейска гледна точка, което прави сцените с караници или заплахи в японските филми доста особени като звучене).
В своята продължала половин век кариера, Куросава режисира около 30 филма.
Отличителна черта на творбите на Куросава е дълбокият хуманизъм, философското осмисляне на сюжета и съчувствието към онеправданите, отритнатите и слабите.
"Човешките същества не могат да бъдат честни със себе си и за самите себе си. Те не могат да говорят за себе си без разкрасяване", пише Куросава в автобиографията си.
Големият японски режисьор почива на 6 септември 1998 година в Токио.