Крали Марко

 

Крали Марко, български юнак

Крали Марко е един от основните герои в българският фолклор. Името му е известно на всички българи. От ученическите години са известни неговите подвизи и случки, където спасява хората и се бори против османските поробители. Приказките  за легендарния Крали Марко несъмнено са неотменна част от нашето детство. Историите за смелостта и героичността на Марко неведнъж ни водят в магически светове, където доброто винаги побеждава злото и справедливостта тържествува. Не се и съмняваме, че не малка част от вас знаят изключително интересната история, която се крие зад тази реално съществуваща историческа личност. 
Известният от митовете и легендите Крали Марко всъщност е бил много интересна личност. Много легенди са изградени, благодарение на неговия образ. Те са го превърнали в герой от всички българи. Крали Марко е роден около 1335г. в Прилеп, днешна Македония - по онова време българска територия.Той бил син на деспота Вълкашин. За майка му се твърди, че била сестра на друг български герой Момчил. /Момчил е българин  роден около 1305 г. Поразявал с физическите си качества. Управлява, според местната легенда, като васал в Пирот и околната българска област. През юни 1344 г., защитавайки владенията си от турските набези, Момчил напада и побеждава турците в Битката при Бистонското езеро като запалва турския флот – изгаря 3 от 15-те турски кораба. 1344г. Момчил се жени за Видослава, знатна българка от Търновското царство, което го прави съюзник на цар Иван Александър (1331 – 1371). На 7 юли 1345 Момчил пада убит в боя за Буруград. /Марко получил титлата „млад крал”, което автоматично му осигурявало правото да управлява щом царят умре. На 27 септември 1371г., по време на битката при Марица, прилепските войски, водени  от бащата на Марко, се изправили срещу османските нашественици. Вълкашин заедно със своя брат – деспота на Сяр Угреш, тръгва на поход срещу османските турци, според тогавашните хронисти с 60 000 бойци. Когато достига до хасковското село Черномен (днес Орменио, Гърция), лекомислено се разполага на лагер на левия бряг на река Марица без да постави сигурни стражи. През нощта турците преминават безшумно реката, предизвикват паника в християнския лагер, убиват Вълкашин и Углеш и разгромяват войските им. Българите загубили войната, а царят бил убит. Следвало Марко да се възкачи на трона, но след завладяването от османците, той се съгласил да бъде васал. Много малко неща и факти за живота на Крали Марко са запазени в историческите анали. В сведенията е записано строителството на манастир близо до Скопие и смъртта му в битката при Ровини през 1395г. Предполага се, че в това сражение българинът се е биел на страната на турците. Точно преди битката, Марко казал: „Да се помолим на Господ да помогне на християните. И нека аз съм първия загинал.” ЛЕГЕНДИ Макар историческите сведения за Крали Марко да са оскъдни, във фолклора има стотици написани за него неща. Ето част от тях: 1.Крали Марко живял в местността Падиш, а сестра му Мара живяла на връх Марагидик. Между тях царяла обич и разбирателство. С една брадва си секли дърва, с едно менче си готвили. Като си насечал дърва, Крали Марко хвърлял брадвата на сестра си, а като си наготвел й хвърлял менчето. Един ден те решили да се състезават кой ще хвърли камък най-далеч. Крали Марко хвърлил по-голям камък и по-далеко от сестра си. Мястото, на което паднал камъка, нарекли Падиш, а където се озовал този на сестра му – Мариният камък. 2.Сестрата на Крали Марко пазела прохода при върха, наречен на нейно име Мара Гидия, а брат й пазел Троянския проход. Една нощ тя сънувала лош сън и повикала брат си да му го съобщи. Докато му разказвала, турците нахълтали. Крали Марко скочил и започнал да ги бие. Днес, местността се нарича Турски рът, но тогава била обляна в кръв и покрита с трупове. Турците не се предавали и затова Крали Марко извадил боздугана си. Запратил го по тях, а той прелетял над Турския рът и паднал далеч зад него в местността Падиш. Така се образувала Марковата дупка. 3.Мара отглеждала кози. През месец март тя пуснала козите на паша. Като ги пуснала на Балкана почнал да вали сняг и затрупал козите. С козите имало и ярета. Там където били затрупани козите и ярета и сега има много купчини, които приличат на къртичини. До всяка голяма купчина има и малка. Местността се нарича Марините кози. 4.Крали Марко живял на Юмрукчал (сега наречен връх Ботев). Над юмрушките стени на Малкия Юмрук бил Марковия престол. Крали Марко имал ниви на равните места на Юмрукчакл и Дюзчал. Орал и сял жито на тях. Жънел узрялото жито, връзвал го на едри снопи и ги струпвал на Малкия Кръстец и Големия Кръстец да съхнат. Изсъхналите снопи изгорил на Големия Купен и Малкия Купен. Вършал житото си на Маркови хармани югозападно в подножието на връх Амбарица, на който пък трупал овършаното жито. Вкаменили се снопите, вкаменило се житото, струпано на огромен куп и така се появили споменатите върхове. 5.Крали Марко, когато бил малък, пасял на баща си конете на една ливади.  Нещо изпискало сред тревите и като отишъл там, Марко видял едно малко момиче. Взел го Марко в ръце и почнал да го прегръща и целува, пък после рекъл, че то ще му е сестричка. Тъкмо рекъл това, се появила една чудна жена и казала на момчето, че ще стане брат на дъщеря й , ако бозне от бозките й, защото оттам бозало и момичето. Марко послушал  и бознал. Тогава жената го пратила да вдигне един голям камък, но той не можал да го помръдне даже. – Ела и бозни още – рекла жената. Марко бознал втори път, грабнал камъка и го запокитил надалече. Жената поръчала да й доведе едно младо конче от стадото и Марко довел любимото си конче. Жената дала на кончето да бозне два пъти и то станало много юначно. Тая жена била самодива. Така Марко се сдобил със сила, с конче и с посестрима – самодива. Кончето нарекъл Шарколия и не се разделял с него ни денем, ни нощем. А с голямата си сила свършил много добрини на хората.
Крали Марко остава в народната памет като един от най-смелите и непоколебими герои, защитаващи българската чест.
Убит е в битката при Ровине на 17 май 1395 г. между османските турци и влашкия войвода Мирчо Стари, но в народната памет остава като непобедим юнак и защитник на християните от агаряните. Възпят е в епосите на българи, сърби и македонци – в този смисъл легендите са го превърнали в международен балкански герой.

                   Образът на Крали Марко в народните творби е идеализиран и легендаризиран. Спестени са му недостатъците, а му се преписват свръх-човешки качества. 
                  В България има много топоними, носещи името на героя. Те са разположени предимно в Стара планина, която се смята според легендата за негов дом. Ето някои от тях:
                 - на около 3 ч. от х. Амбарица и също толкова от х. Дерманка има Маркова дупка. Тя не е много далеч от първенеца на планината- вр. Ботев. За един ден може да се стигне от х. Амбарица или от х. Дерменка до вр. Ботев и да се нощува в заслона. Маркова дупка в този район идва от преданието, че Крали Марко, надарен с неземна сила хвърлил на това място огромен камък;
                 - вр. Мара Гидик- висок 1890 м., разположен в седловина близо до Русалийския проход и х. Тъжа. Ходил съм го върха преди 6-7 години от един от кварталите на гр. Априлци по турския рът. Пътят е дълъг и минава покрай Юрушка грамада. След една чешма има отклонение надясно, отбелязано със струпани камъни, както се отбелязват немаркираните пътеки. След това се изкачва, малко преди върха има слизане и отново изкачване. След върха  наблизо е х. Тъжа. 

                -село Марково- две села- в Шуменска област и в Пловдивско. За първото съм сигурен, че носи името на българския герой, но за второто само предполагам. Нр виждам някой ярка личност с име Марко или Марков по фамилия, която да е заслужила да има населено място на нейно име. Георги Марков, когото убиха в Англия не може да се намесва- той е личност от новото време, а до 1989 г. името му беше забравено и забранено да се употребява;

              -  Маркова дупка-име на пещера, разположена близо до х. Добрила, над Сопот. За х. Добрила и района- отделна тема:    Блогът на barin :: Маршрут х. Добрила-вр. Левски, вр. Купена, х. Амбарица, х. Добрила
                -     Марко кладенец- връх  в планина  Огражден, висок 1523 м.н.в., наричан още Кадиев връх. Името му идва от Крали Марко, защото той е управлявал тези земи. 
                   - Маркова стъпка- намира се на около половин километър от пернишкото село Кралев дол.  Според местните жители на отсрещния скалист хълм, наричан "Градището", са се намирали стъпките от кучето и предните крака на коня на Крали Марко, което предполага сакрализация свързана със соларния култ у древните траки, като този жертвеник има паралел при идентичното мегалитно съоръжение "Маркова трапеза" край с.Чокоба;

              - Маркови кули- средновековна крепост край гр. Прилеп, Република Македония;
                 - Момини кули- вдигнати от сестрата на Крали Марко Мара край Гоце Делчев; 
                  - Марков манастир край Скопие.
Образът на Крали Марко винаги се споменава свързан с коня. Кончето нарекъл Шарколия и не се разделял с него ни денем, ни нощем. А с голямата си сила свършил много добрини на хората. Затова има местности, където се твърди, че има стъпки на Крали Марко и на коня му една до друга. 
                 Град Харманли е свързван с легендите за подвизи на Крали Марко и неговия баща - Вълкашин. Дори на мястото, където е Изворът на Белоногата, се счита, че Вълкашин е намерил смъртта си. Умален модел на каменния мост в Свиленград, е и Гърбавият мост в Харманли. Строен е да улесни керванджиите през 1585 година. Има надпис на него, който гласи; "Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка". Днес под моста не тече Харманлийската река, понеже е отклонена.
  Образът на Крали Марко, се превръща в модел за подръжание на всички смели българи. Грозната истина(участта на поробените)– нещастието, се вижда ясно. Обезкървавеното тяло на народа става слабо и немощно. Обречено е на загиване. Основните ценности и вярата в справедливостта и свободата, са поставени на унищожение от владетеля- поробител. Но все пак се намира един „свръх“ герой, който успява да освободи „три синджира роби“. Епическия герой е изобразен като мечтание и надежда. Силата, гордостта и славата на Крали Марко служат за модел за подръжание за обикновените хора и дават ясен пример какъв трябва да е истинският българин.