Константин Циолковски

 

Константин Циолковски, мъдрецът

Роден е на 17 септември 1857 г. в село Ижевское до град Рязан, в семейството на Мария Иванова Юмашева и Едвард Игнатевич Чьолковски. 

Баща му е от полски аристократичен произход, представител на волинската шляхта, а майка му е с български произход.
Константин Едуардович Циолковски произхожда от полското благородно семейство на Циолковски (полски Ciołkowski) герб Ястрхембек. Първото споменаване на членството на Циолковски в благородството принадлежи към 1697 година. Според семейната традиция родът на Циолковски води родословието си от казака Северин Наливайко, ръководител на антифеодалното селяно-казашко въстание в земите на Република Посполита през 1594-1596 г. Отговаряйки на въпроса как казашкият клан се е превърнал в благородно семейство, Сергей Самойлович, изследовател на творчеството и биографията на Циолковски, предполага, че потомците на Наливайко са били заточени в Пловското воеводство, където са свързани с благородното семейство и са приели фамилното си име - Циолковски; Това фамилно име се твърди, че идва от името на село Цьолково (полски. Ciołkowo). Съвременните изследвания обаче не потвърждават тази легенда. Семейството на Циолковски е възстановено до около средата на XVII век, връзката им с Наливайко не е установена и има само характер на семейна легенда. Очевидно тази легенда впечатли самия Константин Едуардович - всъщност тя е известна само от него (от автобиографични бележки). Освен това, в копието на енциклопедичния речник на Brockhaus и Efron, принадлежал на учения, статията „Nalyvayko” беше изтрита с молив от дървени въглища - така Циолковски маркира най-интересните места в книгите. Документирано е, че основателят на клана бил известен Мацей (полски. Maciey, в съвременния правопис полски. Maciej), който имал три сина: Станислав, Яков (Якуб, полски. Якуб) и Валериан, които станали собственици на селата Великое Целково след смъртта на баща си, т.е. Малко Целково и Снегово. Оцелелият запис казва, че собствениците на земи от Плоцкото войводство, братята Циолковски, са участвали в избора на полския крал Август Силен през 1697 година. Константин Циолковски е потомък на Яков. Към края на 18 век кланът Циолковски е силно обеднял. В разгара на дълбока криза и краха на Полско-Литовската общност, полското благородство също преживява трудни времена. През 1777 г., 5 години след първата делба на Полша, Томаш (Тома), прадядото на К. Е. Циолковски, продаде имението на Велики Целково и се премести в Бердичевския окръг на Киевското воеводство на Правобережна Украйна, а след това в Житомирския окръг на Волинската провинция. Много от следващите представители на клана заемаха малки позиции в съдебната система. Тъй като нямаха значителни привилегии от своето благородство, дълго време забравили за него и герба си. 

На 28 май 1834 г. дядото на Константин Е. Циолковски Игнатий Фомич получи грамоти за „благородно достойнство“, така че синовете му, според законите на онова време, имат възможност да продължат образованието си. През 1858 г. по дефиницията на Рязанското благородно парламентарно събрание кланът Циолковски е признат в древното благородство и е включен в 6-тата част на благородното родословие на Рязанската провинция с последващо одобрение в древното благородство с Декрета на вестника на Управителния сенат. Бащата на Константин, Едуард Игнатиевич Циолковски (1820-1881 г., пълно име - Макар-Едуард-Еразъм, Макарий Едуард Еразм). Роден е в село Коростянин (сега Робин на Гощанския квартал на област Ровно в северозападна Украйна). През 1841 г. завършва Института по горите и земята в Санкт Петербург, след това служи като лесничей в провинциите Олонец и Санкт Петербург. През 1843 г. е преместен в Пронското лесничество на Спаски окръг на Рязанската провинция. Докато живееше в село Ижевск, той се срещна с бъдещата си съпруга Мария Ивановна Юмашева (1832-1870), майката на Константин Циолковски. Имайки български корени, тя е възпитана в руската традиция. Предците на Мария Ивановна при Иван Грозни се преселили в Псковската провинция. Родителите й, малки благородници, също притежавали цех за готвачи и кошници. Мария Ивановна била образована жена: завърши гимназия, знаела латински, математика и други науки.

Обикновено с децата се е занимавала майката. Именно тя научава Константин да чете и пише, запознава го с аритметиката. На девет години Костя Циолковски се разболява от скарлатина. В резултат на усложненията настъпили след болестта той губи част от слуха си. Трудното чуване лишава момчето от много детски забави и впечатления.
През 1869 година той постъпва в гимназия. Бъдещият учен не блести с големи успехи. Предметите са били много, и на полуглухото момче не е било леко да се учи. Отгоре на всичко заради пакости неведнъж е попадал в карцера.
През 1870 година, когато Циолковски е само на 13 години, умира майка му.
В 1871 година баща му го изпраща в Москва. Там той усвоява физиката, диференциалното и интегрално смятане, висшата алгебра, аналитичната и сферична геометрия.
През 1876 година баща му го прибира обратно във Вятка, където Константин става частен репетитор. През свободното си време Циолковски продължава да се занимава в градската библиотека. През 1880 година той издържа изпитите за учителско звание и се премества в Боровск, разположен на 100 километра от Москва, където е назначен от Министерството на просвещението. Там той се жени за Варвара Евграфовна Соколова. 

Младото семейство започва да живее отделно и Циолковски си прави лаборатория вкъщи. Деца на Циолковски от брака: синове Игнатий, Иван, Александър и дъщеря София.

 Учебници и книги също няма. Малцина са и съмишлениците. През по-голямата част от живота си Циолковски работи сам. И "материална база" за изследванията му са само собствените му твърде оскъдни средства. И въпреки всички трудности Константин Едуардович има не големи, а направо колосални постижения.

През 1885 г., когато в небето има само гумирани аеростати, 28-годишният Циолковски извежда теорията за създаването на първия дирижабъл, направен изцяло от метал, който превъзхожда съществуващите не само с техническите си характеристики, но и с това, че за гориво използва горещ въздух, а не взривоопасния водород. Но на Циолковски му е отказана субсидия за изграждането на такъв аеростат. Почти 50 години по-късно разчетите на инженерите от един съветски завод показават, че концепцията на учения е правилна.

Там той разработва основата на кинетичната теория за газовете и изпраща своите изчисления в Руското физико-химическо общество в Санкт-Петербург. Скоро след това получава отговор от Менделеев, че кинетичната теория на газовете вече е открита преди 25 години. Все пак в Санкт-Петербург проявяват интерес към надарения учител от Вятка и го канят да влезе в състава на гореспоменатото общество.

През 1892 година Константин Циолковски е назначен за учител в Калуга. Там той построява аеродинамичен тунел, който му позволява да измерва различни аеродинамични показатели на изследваните обекти.

През 1895 година е публикувана книгата му „Мечти за земята и небето“, а след още една година излиза и статията за другите светове, разумни същества от други планети и за общуването на земляните с тях. В същата 1896 година Циолковски започва писането на своя основен труд „Изследване на космическото пространство с помощта на реактивния двигател“. В тази книга са засегнати проблемите на използването на ракетните двигатели в космоса – навигационните механизми, доставката и транспортирането на горивото и други.

Циолковски е автор на редица философски трудове, които му отреждат място сред най-видните представители на руския космизъм. Изповядва утопични възгледи за бъдещото обществено устройство на човечеството, които имат множество допирни точки със социалните утопии на Николай Фьодоров (чиито идеи вдъхновяват Циолковски и за научните му търсения) и Валериан Муравьов. Циолковски аргументира съществуването на разумни сили във вселената, които са достигнали много по-високо ниво на развитие от земната цивилизация и помагат на хората в тяхната еволюция. Като крайна цел на усъвършенстването на човечеството в процеса на еволюцията Циолковски приема освобождаването от страданието, което приближава възгледите му до будизма.

През ноември 1919 г. Константин Циолковски е бил арестуван, откаран в Лубянка и освободен няколко седмици по-късно по молбата на висш партиен член. Съветските власти си спомнят за Константин Циолковски през същата година, след публикуването на германския физик Г. Оберт за космически полети и ракетни двигатели. От този момент условията на живот на съветския учен драматично се променят.

През 20-е години на ХХ век измисля системата за използване на многостепенни ракети, както той ги нарича "ракетни влакове", залегнала в основата на създаването на първия космически кораб. В разработката си от 1935 г. "Максималната скорост на ракетата" той твърди, че при нивото на технологиите по онова време, първа космическа скорост на Земята може да се постигне само с помощта на многостепенна ракета. Това твърдение е в сила и до ден днешен: всички съвременни носители на космически апарати са многостепенни. По тази система биел направен и корабът "Восток-1", който на 12 април 1961 г. за първи път в историята извежда човек в космоса.

Много са сбъдналите се предсказания на великия учен. Пак на него принадлежат идеите за "въздушната възглавница" и "електронната медицина", както и за аеродинамичната тръба. Той предсказва възможността за съществуването на изотопите, предупреждава и за опасностите от ядрените удари, търси пътища за обуздаване на енергията на привличането...

През 1919 г. Циолковски е избран в социалистическата Академия (бъдещата Академия на науките на СССР), а на 9 ноември 1921 година му е назначена пожизнена пенсия за заслуги в науката.

Умира на 19 септември 1935 г. в град Калуга.

Световните инженери и до ден днешен ползват идеите и изчисленията на Циолковски.

Самият мъдрец от Калуга казва:
"Основният мотив на моя живот е да направя нещо полезно за хората. Да не преживея живота си напразно. Да придвижа човечеството, макар и малко, напред. Ето защо аз се интересувам от това, което не ми дава нито хляб, нито сили. Но аз се надявам, че моите изследвания рано или късно ще дадат на обществото планини от хляб и огромна мощ."