ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ - МАЙСТОРА

 

ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ - МАЙСТОРА

1882 - 1960

Владимир Димитров Поппетров е роден на 1 февруари през 1882 г. в село Фролош в семейството на потомствени свещеници. Баща му е бежанец от македонското влашко село Магарево, а майка му бежанка от македонското село Стар Истевник. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба.
 Завършва живопис в Държавното художествени индустриално училище в София при проф. Ив. Мърквичка. Запознава се с изкуството на световноизвестните галерии в Италия, Америка, Англия, Германия, Австрия, Белгия, Полша, СССР, Китай. Рисува изключително битови композиции.

През 1909 г. заминава за Венеция и гледа творбите на биеналето. През последните години от учението му в Рисувалното училище го наричат „Майстора” заради проявените способности и честата употреба от самия него на това звание към своите колеги.
1911 – 1918 Работи като учител по краснопис в Търговската гимназия в Свищов. Първи стъпки в осмислянето на живописта и промяната на цвета под въздействието на светлината на открито.
 По време на войните (1912-1918) Владимир Димитров-Майстора е художник-доброволец. Както приятелите му Емануил Попдимитров и Николай Лилиев, като Йордан Йовков и Димчо Дебелянов, като Георги Райчев и Дамян Калфов...
Както и основоположника на баталната живопис Ярослав Вешин - и Майстора е на фронта!
Той изминава целия маршрут на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война: Кресна, Демир Хисар, Солун, Серес, Ксанти, Гюмюрджина, Кешан, Одрин, Дедеагач, Булаир; Чаталджа, Лозенград, Битоля, Охрид.
Участва в изложба на военните художници от Германия, Австрия и България - Берлин, 1916.
През 1917-а тежко се разболява и се лекува в Кюстендил. Продължава да учителства в Свищов. Успява да нарисува повече от 200 картини! Само акварелите от войната са 120!

1918 Напуска Свищов и се връща в родния кюстендилски край. 1919 г. работи като учител в София. Урежда самостоятелна изложба съвместно с братовчед си Никола Георгиев в Галерията на ул. „Аксаков”.
1922 Подрежда самостоятелна изложба в „Манежа”, София. Показва едни от първите си акварели и маслени платна от циклите „Жътва”, „Моми”, композиции на родната тематика, с които се включва в движението за родно изкуство, характеризиращо българското изкуство в тези години.

През 1924 г. се установява в кюстендилското село Шишковци по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г. Селяните го наричат „рисувача“, хазяинът му го сравнява с Иван Рилски, а децата го наричат „Дядо Коледа“. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: „Моми“ (ок.1925 – 1935), „Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928 – 1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка“ (1930 – 1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935 – 1938), „Копачки“ (ок. 1935 – 1938), „Селско момиче сред макове“ (1935 – 1938) и други.Той е един от най-ярките самобитни български художници, близък с изкуството си до живота и бита на народа. Вълнува се от красотата на родната земя и от декоративния стил на народното изкуство. Създава цяла галерия от характерни национални образи на селяни, селянки и девойки, претворени с неповторимо художествено майсторство, както и на техния труд, народни обичаи и празненства.

1922, юли – 1923, април По инициатива на българския художник Борис Георгиев (1888 – 1962) пребивава в Италия. Рисува официални портрети, за да се издържа. Създава цикъл тушови рисунки от Рим. Участва с 21 от тях в Изложба на римските художници. Установява контакт с американския колекционер и сенатор Джон Оливър Крейн (1899–1982)., с когото сключва договор, с който предварително му откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години. 1924 – 1928 Работи за Джон Крейн, на когото срещу споразумение за издръжка предава, по собствени думи, повече от 200 произведения – рисунки, акварели, маслени платна. Част от тези работи през 70-те и 80-те години на ХХ в. са върнати в България в колекциите на Националната художествена галерия в София и Галерията в Кюстендил.
От март до май 1924 г. пребивава в Ню Йорк, САЩ.

1924, есента – 1926 Живее и твори в с. Шишковци, Кюстендилско. Рисува сюжети на родна тематика. През 1926 Прави самостоятелна изложба в Художествената академия в София; през април –
октомври рисува в Цариград. 1927, януари Рисува в Сиракуза на о-в Сицилия, на връщане минава през Рим. През май показва творбите си от Цариград и Сиракуза в импровизирана изложба в дома на братовчед си Павел Георгиев в София. Акварелите от станалия прочут „Цариградски цикъл” силно впечатляват модерно мислещата публика с експресивния си изказ, непознат до онзи момент в българската живопис. През 1928 Прекратява се договорът с Джон Крейн.

1930 – 1950 Работи като художник към Министерството на народното просвещение. Установява се в родния край и до 1945 г. живее в кюстендилското село Шишковци. Рисува активно из селата Дивля, Калотинци, Земен, Ръждавица и други в околността. Създава големи цикли с платна, рисунки и акварели, свързани с българската природа и с облика и живота на хората от народа. Моделите му са конкретни лица от кюстендилските села като Стана Гогова от Ръждавица, дядо Стойне от Дивля, Стания от Калотинци, Тодорка Вишнярска (Каменова) от Шишковци и много други. Чрез идеализацията на образа художникът внушава представата си за нравствената красота на човека. Както във фигуралните си композиции, така и в сериите с пейзажи и плодове той търси измеренията на космичното универсално. Платната с жътвари, мадони, моми от 30-те години на ХХ в., които създава през тези години, са основна доминанта в неговото творчество. 1935, 1938 Урежда самостоятелни изложби в София, в които представя своята зряла живопис.

От 1945 до 1960 Живее в София. Делегат е на Световния съвет на мира във Варшава (1948), Париж (1949) и Лондон (1950). Носител е на най-високите държавни отличия за принос към българската култура. През целия си творчески път има редица самостоятелни изяви и участия в общи художествени изложби. Откроява се като една от големите и значими фигури в българското изкуство.

До 9 септември 1944 г. членува в дружество „Родно изкуство“ и в Дружеството на художниците в България, а след това – в Съюза на българските художници.  Поради големите му заслуги към родното изкуство е удостоен със званието „Заслужил художник” (1950), „Народен художник” (1952). Лауреат е на Димитровска награда.


Майстора умира на 29.09.1960 г. в София. През 1972 г. 

гробът му е пренесен от София в Шишковци – селото, трайно свързано с живота и творчеството на Майстора и в което до днес споменът за обичания художник е жив. Къщата, в която е живял, е превърната в музей.

През дългия си деен творчески път е уредил 8 самостоятелни изложби. Участва в редица международни и колективни изложби в чужбина (САЩ, Германия, Италия, Чехословакия, СССР, Китай, Индия, Полша, Румъния, Белгия и др.) Редовно  участва във всички ОХИ на СБХ. Творбите му са разпръснати в много държавни и частни сбирки у нас и в чужбина. Най-голям брой творби от Майстора притежават НХГ и художествената галерия в Кюстендил, която носи неговото име. Творби от него имат и галериите в Бургас, Варна, Пловдив, Плевен, Русе, Шумен, Видин, Велико Търново, Сливен, Казанлък, Търговище, Габрово, Карлово, Враца, Ловеч, Кърджали, Стражица.