Салвадор Дали

 

Салвадор Дали, магьосникът

Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек или както е известен с артистичното си име Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 г. във Фигерес, малък селскостопански град в Каталуния, Испания в подножието на Пиринеите, на 25 километра от френската граница. Далѝ прекарва детството си във Фигерас и в лятната къща на семейството в крайбрежното рибарско градче Кадакес.


 В Кадакес е първото му студио, построено от неговите родители. По-късно заедно с жена си Гала си построяват къща в близкото градче Порт Лигат. Много от творбите на Дали отразяват любовта му към тази част на Испания.
Далѝ има по-голям брат, който е роден през 1901 година и умира през 1903 година, преди той да се роди. Има и сестра, Ана Мария, която е три години по-малка от него.
Още в ранна възраст Салвадор Дали започва да рисува и да създава качествени и изключителни рисунки, а родителите му подкрепят артистичния му талант, който е повече от очевиден. Най-ранната му творба е от 1910 г., когато е бил на едва 6 г.




Те успяват да построят студио за изкуства „Дали“ в лятната си къща в крайбрежното селище Кадакес още преди малкият Салвадор Дали да влезе в училище по изкуствата. През 1916 г. е изпратен в училището за изобразително изкуство Colegio de Hermanos Maristas във Фигерес. След първата година на училище в Дали, той открива първата си изложба с живопис в Кадакес. През 1917 г. баща му също организира скромна изложба в дома на семейството, за да покаже изкуството на сина си пред гости и приятели. През 1921 г. майка му почива от рак на гърдата, след което баща му се жени за неговата леля, от което Дали не е възмутен и не протестира, тъй като много обича леля си.
Превръщайки се от ученик в студент Салвадор Дали се премества в Порт Лингат. Там той създава повечето от своите картини, които отразяват любовта му към този регион на Испания.
През 1918 г. Дали се записва в Кралската академия за изящни изкуства в Мадрид. Неговият талант продължава да разцъфтява и през 1919 г. неговата творби и произведенията имат честта и получават шанса да бъде представени в първата публична експозиция на картините на Салвадор Дали, като се излагат в общинския театър на Фигерес.


Бунтарският дух на Дали се проявява още от младини. Докато учи в Академията по изящни изкуства в Мадрид, той става известен с ексцентричното си поведение и стил на обличане. Салвадор Дали обаче никога не завършва. За първи път го отстраняват през 1923 г., заради участието му в студентски протест. През 1924 г. той илюстрира книга за първи път. През същата година е затворен за 35 дни в Жирона по обвинение в подривна дейност. През 1925 г. прави самостоятелна изложба в Барселона, която привлича общественото внимание и получава противоречиви отзиви. По-късно се завръща, но отново го изключват непосредствено преди изпитите му заради изявление, че никой от факултета не е компетентен да го изпитва. В автобиографията си „Тайният живот на Салвадор Дали“ художникът разкрива, че вторият път е изключен, защото отказва да седне по време на изпита. „Аз съм далеч по-интелигентен от тези трима професори и затова отказвам те да ме изпитват“. След изключването му от Академията, той заминава за Париж, където се среща с идола си Пабло Пикасо.
През 1925 г. Дали представя самостоятелен спектакъл в Барселона, където работата му получава повече признание. През 1928 г. той печели международна слава, след като три от неговите картини, включително „Кошница хляб“ са изложени като част от третата годишна международна изложба Карнеги, Питсбърг, Съединени американски щати.
През 1929 г. по време на свое представление в Париж, Салвадор Дали се присъединява към средата на сюрреалистични артисти като дадаиста Андре Бретон. По това време Дали пуска и започва да носи екстравагантни мустаци, повлияни от испанския майстор художник Диего Веласкес от 17 век. Мустаците стават запазена марка на външността му до края на живота му.


1929 година е много важна в неговия живот. Той среща за първи път Гала Елюар /Елена Дяконова/ и съпруга ѝ, френският поет Пол Елюар, през лятото в Кадакес. Тя става негова любовница и муза, а по-късно и негова съпруга. Тя е 10 години по-възрастна от него. Същата година съвместно с Луис Бунюел пише сценария на късометражния филм "Андалузкото куче“. Премиерата на филма е във филмовото студио Урсулин в Париж и преминава под знака между скандала и сензацията едновременно. Има изложби в Цюрих. Заради връзката си с Гала̀ се скарва с баща си и е изгонен от своя дом на 28 декември 1929 година. На следващата година купува къщата в Порт Лигат с Гала и я разширява постепенно, докато я превръща в любимата им вила на морето. Неговият баща с течение на времето приема партньорката му. Когато Дали и Гала се женят, те се превръщат в едно от най-ексцентричните семейства в историята. Гала е не само съпруга и муза, но и негов мениджър и счетоводител. Тя разпределяла времето му, казвала му кога да рисува. Дали дори подписвал някои от картините си с „Гала Салвадор Дали“. Дали и Гала, след като живеят заедно от 1929 г. насам, сключват брак през 1934 г. в полутайна гражданска церемония. Те по-късно се женят повторно в католическа церемония през 1958 г.


„Вечността сме аз и ти“ - с това изречение Салвадор Дали описва любовта си към Гала.
Движението на сюреалистите му повлиява изключително сериозно и с времето самият той става техен лидер. По това време Дали рисува една от най-известните си картини –Постоянството на паметта, през 1931 г.


Когато Втората световна война се приближава със своята жестокост или насилие, Салвадор Дали се сблъсква с други членове на сюрреалистичното движение, заради аполитичната си позиция. Сблъсъкът е толкова сериозен, че Салвадор Дали е изключен от сюреалистичното движение през 1934 г. Отговорът на Дали е „Сюрреализмът, това съм аз!“, след което прави първа самостоятелна изложба в Лондон в галерията Цвемер.


1936 г. в Испания избухва гражданска война и Дали напуска страната. Сключва договор с богатия английски колекционер Едуард Джеймс, който помага на Дали да се появи в света на изкуството чрез закупуване на много от неговите произведения и като го подпомага финансово.
През 1938 г. Дали се среща със Зигмунд Фройд, благодарение на Стефан Цвайг. Фройд е вече болен по това време и Дали прави много портрети на известния психоаналитик.
 През септември 1938 г. Салвадор Дали е поканен от Габриел/Коко Шанел/ в къщата ѝ „Ла Пауса“ на френската Ривиера.
Постепенно акцентът в изкуството му се изменя и в картините си той се концентрира върху теми, вдъхновени от науката, историята и религията. През 1940 г., докато Втората световна война разкъсва Европа, Дали и Гала се оттеглят в Съединените щати малко преди нацистката инвазия, където живеят в продължение на осем години. Те успяват да избягат, тъй като на 20 юни 1940 г. са им издадени визи от Аристид де Соуса Мендес, португалски консул в Бордо, Франция. Салвадор и Гала Дали преминават в Португалия и впоследствие от Лисабон до Ню Йорк през август 1940 година. Пристигането на Дали в Ню Йорк е един от катализаторите в развитието на този град като център на световното изкуство в следвоенните години. През тези 8 години, Дали не престава да пише. През 1946 г. работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен „Дестино“, който е реализиран 57 години по-късно. В същата година илюстрира "Дон Кихот" и "Макбет" и прави декори за филма на Алфред Хичкок "Омагьосан". През 1950 г. излага "Изкушението на свети Антонии" в Института Карнеги в Питсбърг.


Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк дава на Дали възможност да изложи своите творби през 1941 г. През 1942 г. той публикува своята романизирана автобиография, „Тайният живот на Салвадор Дали. От 1949 г. нататък Дали прекарва останалите си години в Каталуния. През 1959 г. Андре Бретон организира изложба, наречена „Почит към сюрреализма“, по случай четиридесетата годишнина на сюрреализма, който съдържа творби на Дали, Хуан Миро, Енрике Табара и Еухенио Гранел. Бретон яростно се противопоставя на включването на Сикстинската мадона на Дали в Международната изложба на сюрреализма в Ню Йорк следващата година.


През 1960 г. Дали започва работа над театър музей Дали в родния си град Фигерас. Това е неговият най-голям самостоятелен проект, който запълва по-голямата част от времето и енергията му до 1974 г., когато е открит. През 1964 г. Салвадор Дали е награден с едно от най-големите отличия в Испания – Големия кръст на Изабела Католичката. Публикува "Дневникът на един гений", продължение на автобиографията му. През 1965 г. той създава своята първа значима скулптура – „Бюст на Данте“. Прави поредица илюстрации за ново издание на Библията. Рисува "Апотеозът на долара" и публикува "Отворено писмо до Салвадор Дали". Прави изложба в Галерията за модерно изкуство в Колумбовия фонтан, Ню Йорк – голяма ретроспектива, включваща 370 творби, включително цялата колекция на Рейнолдс Морз.


След като напуска пределите на сюрреализма, Дали навлиза в класическия си период на изкуство, който продължава до 1970 г. През това време той рисува известни свои произведения като „Халюциногенният тореадор“ през 1970 г., „Откриването на Америка от Христофор Колумб“ през 1959 г. и „Тайната вечеря“ през 1955 г.


Геният на Дали се крие в неговата творческа гъвкавост. Въпреки сюрреалистичното му изкуство и ексцентричното му поведение, Дали никога не е употребявал опиати: „Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът“. В началото на 30-те години, за да стимулира творчеството си, Дали разработва метод, наречен параноично-критичен. Техниката му давала достъп до подсъзнанието му и била основа за сюрреалистите. За да достигне това състояние, той се взирал дълго време в обикновен предмет, по този начин предметите започвали да придобиват друга форма, предизвиквайки нещо като халюцинация.


Той никога не си поставя условия или ограничения до един артистичен стил или начин на изразяване. Заедно със самия него, разбиранията и идеите му, еволюира и изкуство му, което започна с ранните импресионистични картини, преминава през сферата на сюрреалистичното изкуство и достига до класическия си период.
През 1979 г. става член на Френската академия на изящните изкуства. Прави голяма ретроспективна изложба в центъра Жорж Помпиду в Париж. През 1982 г. испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с титлата маркиз на Пубол.


Дали също така използва всякакви възможни творчески инструменти като маслени бои, акварел, графики, скулптури, заснемане на филми, фотографии, новаторски произведения на изкуството, бижута и много други. Неговата гъвкава позиция насърчава последователите му да бъдат авантюристично настроени в създаването на своето изкуство.
Като художник той насочва фройдистките теории за сънищата в своето изкуство, като признание и доказателство за интелектуалния му блясък.


На 10 юни 1982г. съпругата му Гала почива и Дали губи до голяма степен желанието си за живот. Започва целенасочено да обезводнява организма си – може би опит за самоубийство или желание да изпадне в летаргия като някои видове животни. През 1984 г. в спалнята му в замъка Пубол избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но Дали е спасен, макар и с тежки изгаряния, и се завръща във Фигерас.
Салвадор Дали създава над 1500 картини в живота си и почива на 23 януари 1989 г. в родния си град Фигерес от сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя театър музей във Фигерас.


На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 г.