Мая Плисецкая

 

Мая Плисецкая, белият лебед

Родена е на 25 ноември 1925 г. в Москва, в известното еврейско семейство на Михаил Плисецкий (1899 – 1938) и Ракел Месерер (1902 – 1993).  Майка ѝ е актрисата от нямото кино Ра Месерер. Баща ѝ, икономист по образование, работи във висшите органи на властта на съветска Русия, занимава се с производството на първите съветски филми, в края на своята кариера е генерален консул на СССР на норвежкия остров Шпицберген и директор на минно предприятие за добив на въглища в Арктика. Мая расте в семейство, свързано с балетното изкуство – прочутият балетмайстор и балетен педагог Асаф Месерер (1903 – 1992) е нейният вуйчо, а нейната леля по майчина линия, Суламиф Месерер (1908 – 2004), е балерина и прима на Болшой театър. 

Братята ѝ Александър Плисецкий (1931 – 1985) и Азарий Плисецкий (1937) също стават известни балетмайстори.
От 1932 г. до 1934 г. Мая заедно със семейството си живее на Шпицберген. След завръщането в Москва постъпва с хореографското училище. На единадесетгодишна възраст за първи път излиза на сцената на Болшой театър и изпълнява партията на малката фея в балета „Спящата красавица“ на Чайковски. През 1937 г., по време на сталинските политически репресии баща ѝ е арестуван и през 1938 г. е екзекутиран.  Като негова съпруга, Ракел Месерер също е арестувана и заедно с най-малкия си 7-месечен син е изпратена в един от трудовите лагери на ГУЛАГ в Казахстан. До нейното освобождаване през 1941 г. Мая е гледана от леля си Суламиф, която я осиновява, за да я спаси от изпращането в детски дом.
Със започването на Великата отечествена война семейството през септември 1941 е евакуирано в Свердловск, където живее до септември 1942 г. В града няма условия за занимания с балет, но именно там Мая има своето първо публично изпълнение на балетната миниатюра "Умиращият лебед“ по музиката на Камий Сен-Санс. През 1942 г. тя самостоятелно, без разрешение на майка си, заминава за Москва и продължава обучението си в хореографското училище, в класа на голямата балерина Елизавета Гердт. През 1943 г. завършва училището и постъпва в Болшой театър. За кратко време е в кордебалет, но не поради професионалните си качества, а в резултат на сложните отношения с леля си Суламиф, която по това време разпределя ролите в балетните постановки. Първото участие като солистка е в главната партия на Маша в балета Лешникотрошачката на Чайковски през 1944 г.
До 1959 г. не я допускат до турнетата на театъра в чужбина поради непокорния ѝ нрав, професионални противоречия и политически причини. Забраната се отменя с решение на тогавашния ръководител на СССР Никита Хрушчов. След като Галина Уланова слиза от сцената през 1960г., Мая е обявена за „примабалерина асолута“ (prima ballerina assoluta) на Болшой театър. Смята го за своята родна сцена, на която се чувства най-добре. Но противоречията с чиновниците от най-различен ранг – театрални, министерски, партийни – преследват независимата Мая през цялата ѝ кариера.
През 1983 става артистичен директор на балетната трупа на Римската опера и заема този пост до 1985 г. През периода 1988 -1990г. оглавява Испанския национален балет в Мадрид.
През 1990 г. напуска Болшой театър формално поради пенсиониране, но на практика е уволнена поради разногласията с ръководството. Заминава от Русия, но продължава да излиза на сцена, като активно сътрудничи със световноизвестните балетни трупи Марсилски балет на Ролан Пети и XX век на Морис Бежар. Дейността ѝ не се ограничава само с участие в балетните постановки. Тя много пътува с концерти и майстор-класове. Организира международен балетен конкурс на свое име, чието първо издание се провежда през август 1994 г. в Санкт-Петербург на сцената на Александринския театър. Инициатор е за създаването на балетната трупа Имперски руски балет през 1995 г. и през 1996г. е избрана за негов почетен президент.
Мая Плисецкая присъства в киното с многобройните екранизации на балетните постановки, снима се в няколко игрални филма. На нея са посветени документални филми, включително за френската и японската телевизия. Издава няколко автобиографични книги.
След разпадането на СССР живее предимно в Мюнхен, Германия, но често посещава Москва и Санкт-Петербург. През този период получава немско, испанско и литовско гражданство.  Почивките си прекарва основно в Литва, където има своя вила. За последен път излиза на сцената на Болшой театър при празнуването на своя 75-годишен юбилей и изпълнява специално за нея създадена от Морис Бежар балетна миниатюра „Аве Мая“.
В своите спомени Мая Плисецкая разказва за своите любовни увлечения с балетистите Вячеслав Голубин (1923 – 1953) и Есфендияр Кашани. През 1956 г. се омъжва за солиста на Болшой театър Мариз Лиепа, но този брак трае само 3 месеца и те се развеждат.  
През 1958 г. се омъжва за композитора Родион Шчедрин(1932), с когото са заедно до нейната кончина. Шчедрин композира няколко балета специално за жена си, като подчертава, че не е балетоман, а е „Маяман“. Самата Плисецкая казва, че съпругът ѝ значително е допринесъл за нейното творческо дълголетие.
Семейството няма деца по желание на Мая. В началото на брака с Шчедрин тя забременява, но решава да направи аборт, за да не прекъсва своята възходяща по това време балетна кариера. Шчедрин проявява разбиране и подкрепя съпругата си в това решение.
През 1999г. Плисецкая подава съдебен иск по повод публикация за съществуването на нейна незаконна дъщеря.  През 2001 г. печели делото и слага край на тези слухове.
Още приживе станала легенда, Плисецкая оказва дълбоко влияние върху балетното изкуство и остава завинаги в неговата история.
Известна е с височината на скока си, изключителната пластичност, техническата виртуозност, дълбоката артистичност. Прочута е с изяществото на ръцете си, които превръщат изпълнението на „Умиращия лебед“ – балетна миниатюра, придобила известност от Анна Павлова – в емблемата на Мая. Едни от будещите най-голямо възхищение роли на Мая са Одета-Одилия в "Лебедово езеро“ (1947) и Аврора в "Спящата красавица“ (1961).
От самото начало Мая е различен вид балерина. Привърженичка е на класическата школа, която смята за задължителна за всеки балетист, но смело чупи каноните и се стреми към нова хореография. В условията на театралния живот в Болшой театър по времето на СССР се налага да се съпротивлява на ограничения от всякакъв вид и да се бори за правото да танцува по своя начин.
Освен ролите от балетната класика, които носят неизменен и огромен успех навсякъде по света, Плисецкая радва своята публика с великолепните изпълнения на партии от нови балетни постановки. Знакова в това отношение е ролята на Кармен в „Кармен-сюита“, за пръв път показана на сцената на Болшой театър на 20 април 1967 г. В подготовката на балета взимат участие членовете на семейството: съпругът Родион Шчедрин за 20 дни преработва музиката на операта "Кармен“ отт Жорж Бизе, братовчедът Борис Месерер създава декорациите. Кубинският балетмайстор Алберто Алонсо създава хореография, която впечатлява със своята оригиналност, но не се харесва на чиновниците от културната администрация. Те не допускат постановката за представяне на Експо-67 в Канада, въпреки че Болшой театър участва в културната му програма. Но балетът все пак намира път към зрителя и за кратко време получава световна известност.
Заедно със съпруга си Плисецкая намира вдъхновение в класическата руска литература и драматургия. През 1971 г. Родион Шчедрин преработва своята музика към филма "Ана Каренина“ и подарява на Мая балет със същото название. Балетът е и първият хореографски опит на Мая. Първото представление е на 10 юни 1972 г. И отново страстната и ярката партия на Анна Каренина не се харесва на властта и балетът въпреки признанието на публиката трудно си пробива път. След години поставя още два балета по музиката на Шчедрин – "Чайка“ и "Дамата с кученцето“, с които прави успешни турнета по световните сцени. Костюмите за тези постановки прави известният френски моделиер Пиер Карден, с когото Мая има дълго приятелство. Поклонник на нейното изкуство, той неведнъж ѝ предоставя своя театър Еспас Пиер Карден в Париж, на чиято сцена чести гости са световните звезди на изкуството. Тя от своя страна дефилира на негово модно шоу.
Плисецкая, според думите ѝ, сама прави хореографията на балетните постановки поради невъзможността да работи с балетмайсторите, които имат близки виждания и идеи. Все пак успява да сбъдне своите мечти – работи с френските балетмайстори Морис Бежар, Ролан Пети ии Серж Лафар, които създават с нея и за нея уникални творби. Шумният успех във Франция не улеснява тяхното пренасяне в Москва. За да получи разрешение да танцува "Болеро“ по музиката на Равел на сцената на Болшой, Плисецкая стига до ръководителя на държавата Брежнев. Вечерта на московската премиера се помни и поради струпалата се публика на театралния площад, която чака решението на властта. След неговото огласяване зрителите буквално нахлуват в залата, помитайки загражденията.
Творческото приятелство на Плисецкая и Бежар продължава до края на живота ѝ. От Бежар тя получава като подарък за своята 70-а годишнина балета „Курозука“. Старинната японска музика, по която той е създаден, е аранжирана от съвременния композитор Тосиро Маюдзуми. Този балет тя танцува в Париж на 11 октомври 1995 г. За следващия юбилей той ѝ подарява балетната миниатюра „Аве Мая“ по музиката на Бах-Гуно, и Плисецкая я изпълнява на 75-годишна възраст, демонстрирайки своето балетно дълголетие.
Еротичността на героините ѝ е необичайна за онова време и създава допълнителни препятствия за представяне на някои постановки на сцената на Болшой. Балетът "Леда“ по старинна японска музика, поставен от Бежар за Мая, е забранен и никога не е показван в СССР. Съпротивление има и срещу представянето на "Айседора“ – солов балет по сборна музика, специално създаден за Мая от Бежар и за първи път показан в Монако. „Болната роза“ почва да се репетира след протекцията на известния френски писател Луи Арагон пред ръководството на СССР, който се намесва по молба на балетмайстора Пети. "Федра“ с хореографията на Лифар има премиера в Московския театър на оперетата, но след като е била вече представена в Парижкия театър „Одеон“ и на сцената на Римската опера.
По време на своята работа в Испания Плисецкая поставя хореографията на балетните спектакли „Напразна предпазливост“ на Хертел, опера-балет „Вилиси“ на Пучини. Там изпълнява „Умиращия лебед“ под гласов съпровод на прочутата оперна певица Монсерат Кабайе.
Винаги търсеща нови, оригинални решения, през последните години сътрудничи с японските творци, с които създава необичайни балетни постановки. На 31 август 2000 г. на сцената на Токио Кокусай форум се представя премиерата на спектакъла „Крилете на кимоно“, в който се обединяват традиционният японски театър Но с класическия балет. Плисецкая танцува своята партия не в класически балетен стил, а използвайки пластиката на театъра Но. Японската публика, която познава и цени репертоара на Плисецкая, посреща с аплодисменти необичайното изпълнение. През 2003 г. заедно с театралната компания Такаразука поставя мюзикъл „Песнь царствам“ по мотивите от "Аида“ на Верди. Последният японски проект, който представлява пластическа импровизация на отношенията на прекрасната фея и земен човек, има премиера в древния японски град Киото. За сцена се използва паметникът на културата, който е внесен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Плисецкая е активна до последния миг на живота си и участва в подготовката на своя 90-годишен юбилей. Сама замисля и написва предварителния сценарий и програмата за празничния концерт. Концертът се състоя посмъртно на сцената на Болшой театър и, с изключение на участието на японската трупа „Такаразука“, всичките ѝ желания бяха изпълнени.
Почива в Мюнхен в съня си на 2 май 2015 г. от сърдечен инфаркт. Според нейно желание тялото ѝ е кремирано, а прахът ще бъде развят над Русия заедно с праха на Родион Шчедрин след неговата кончина.