Кралица Куна

Кралица Куна, владетелката на яката крепост Градище

Дори и днес се говори за прелестта на Куна Кралица. Тя живяла в последните години на Второто българско царство. Турците идвали от юг през Балкана, а цар Иван Шишман бил избягал от царския град Търново в Никопол. Местните владетели били оставени сами да се изправят срещу жестокия нашественик.
Така и станало с владетеля на крепостта Градище в Искърското дефиле. Той се обявил за цар и тръгнал на бран срещу турците. Куна била единственото му дете.

Куна била единственото дете на Драгостин. Тя била стройна и красива девойка. Русите ѝ коси се спускали до петите, а черните ѝ очи под извитите вежди гледали топло и меко. Хубава, добра и умна била Куна, но когато било нужно, тя ставала непреклонна.
 Легендата разказва, че поради тази причина още от дете била обучена от баща си в бойните изкуства. След смъртта на баща ѝ нямало кой да го смени и тя седнала на бащиния престол. Станала известна сред хората като справедлива и добра владетелка. Макар и да имала малко царство, тя имала огромна смелост. Затова не склонила глава пред турците, а като баща си тръгнала на война с тях.
Куна Кралица събрала около себе си отряд девойки, които можели да яздят, да стрелят с лък и да въртят боздуган. Дълго време тя спирала набезите на нашествениците към северна България, препречвайки дефилето. Накрая турците се ядосали и изпратили огромна войска.
 

Владетелката и нейните амазонки не се уплашили, а отстъпвали всяка педя земя само след люти битки и много пролята кръв. В крайна сметка те били отблъснати и османлиите се насочили към крепостта. Куна решила да им даде последна битка. Двете армии се срещнали на платото Рудината край днешно Кунино.
Там обаче повечето амазонки погинали в неравната битка. Водачът на османлиите предложил на Куна да се предаде и да стане ханъма в двореца на султана. За да не попадне в плен, гордата кунинска кралица се хвърлила от отвесните скали над пещерата Дяволската воденица.
Легендата разказва, че русите ѝ коси останали да се реят, закачени на глога над пещерата.
От дворецът на Куна Кралица и крепостта намерили само основите. Турците го ограбили, запалили, разрушили и отминали.
 Мъчно било на рудинчани за тези места. Не могли да се откъснат от земите си и основали ново село, което в чест на Куна Кралица нарекли Кунино.
Статуята на закрилницата на Кунино се белее на височината над селото изваяна от преподаватели в местния Техникум по каменоделство.