Мара Белчева

 

Мара Белчева

 

Поетесата Мара Белчева е родена през септември 1868 г. в Севлиево в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. 

Учи гимназия във Велико Търново, където е на квартира у леля си Еленка хаджи Ангелова. Красавицата привлича като магнит местните лични ергени и напетите руски офицери, които „случайно“ минавали покрай дома й. За невероятната й красота и финес говорят всички – мъжете с възторг и копнеж, жените с трудно овладяна завист.

Съперничество за сърцето на Мара Белчева е причина за провеждането на първия дуел в следосвобожденската история на старата столица, а и на страната. Главни действащи лица в него са щаб-капитан Бисоцки и подпоручик Владимир фон Ротмер. За щастие съревнованието между тях не завършва трагично, но княз Дондуков-Корсаков е принуден набързо да отпрати влюбените кавалери в родината им
В частни разговори обаче руският императорски комисар споделял, че добре разбира своите юнаци, тъй като “сред и без това много красивите търновки тази ученичка просто блести с хубостта си и няма как да не бъде забелязана“.
След гимназията Мара Белчева учи девически институт във Виена, става учителка в Русе и София. Руските офицери не успели да спечелят сърцето на бъдещата поетеса, но според някои изследователи именно през ученическите й години припламнали първите искри на обич между нея и авторитетния и ерудиран великотърновец Христо Белчев, заемал високи служби в държавния апарат след Освобождението, за когото по-късно се омъжва. Щастието им, уви, не трае дълго.

През 1890 г. Христо Белчев става министър на финансите в кабинета на своя съгражданин Стефан Стамболов. На 15 март 1891 г. по време на разходка на двамата в района на Градската градина Белчев става неволна жертва на подготвено срещу премиера покушение. Това е денят, в който се извършва първото голямо поръчково политическо убийство у нас. Овдовява само на 23 години

В салоните я наричат „дамата в черно“. Тя се затваря вкъщи, боядисва всичко, дори чаршафите, в черно.

 След убийството на съпруга й заминава да следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама в двореца в София. Говори се, че княз Фердинанд е лудо влюбен в нея, дори че една от причините за убийството на мъжа й е тя да бъде свободна. Няма доказателства за това, но е факт, че князът поръчва да направят гипсова отливка на ръката й, държи я на нощното си шкафче и всяка вечер я гали и целува.
Тя напуска Двореца, осъзнавайки фалша и суетата там. Поводът е наглостта на един младеж, роднина на граф Грьоно, който една нощ нахлува в стаята й с много ясни намерения. Добри Ганчев язвително отбелязва в спомените си, че може би дамата му е дала основания да се държи така. Да, банална за нашенските нрави реакция и нищо необичайно за онези времена като отношение към слабия пол: Стамболов, след като научава, че Белчев е починал (и то вместо него, защото той е набелязаната цел), на секундата пита с присмехулна усмивчица:
„И сега тази хубавица кой ще я...?“

През 1903 г. на една вечеря Мара Белчева се среща с Пенчо Р. Славейков, когото познава бегло от дете. "Бил мълчалив... Нея вечер не можах да се вредя да кажа дума... Невизитни дрехи, невизитни обръщения, думи, понякога на ръба на приличието, а понякога и през ръба. Едната му обувка отдолу протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае откога не виждала ножица... Най-сетне самата лампа започна да примигва. И след това дълго по тротоара се чуваше тракането на бастуна му", пише по-късно тя.
След тази вечер срещите им зачестяват. И двамата са самотни, преживели голямата любов, обезверени, но много близки в нещастието си и в интелектуалните си търсения. Връзката между изящната дама, ухажвана от самия Фердинанд, и накуцващия злобен интелектуалец предизвиква недоумение, неодобрение и злоба. "Великани, при които никаква дребнава мисъл не се докосва" ще напише тя след години. До късна нощ - разгорещени разговори на литературни, философски и политически теми. Тя само ги слуша и не смее да се намеси в техния "висок и широк мир". И за двамата това е период на творчески подем. Отказал се уж публично от литературата през 1901 г., през 1904 г. поетът започва да подготвя своята стихосбирка “Сън за щастие”, след нея в 1907 г. излизат “Епически песни”. Тепърва ще се появят “Кървава песен” и “На острова на блажените”.

В писмата си Мара Белчева казва, че цялата пъргавост от краката е отишла в главата му. Животът придобива нов смисъл за нея - Пенчо я приобщава към кръга "Мисъл", домът й се превръща в редакция на литературния сборник "Мисъл", първите й стихотворения излизат през 1910 г. Истински щастливи двамата се чувстват само в кръга на приятелите си и когато са в чужбина. В продължение на девет години между тях се установява светла обич, дълбока привързаност, единомислие, другарство, сърдечна топлина.
През 1911 г. Мара се разболява и заминава в Европа да се лекува. Вдовишката й пенсия е спряна, клюките по неин адрес не престават. На 10 юли същата година уволняват министъра на просвещението Стефан Бобчев от поста директор на Народната библиотека. Славейков отказва овакантената длъжност и заминава за чужбина. В края на август вече е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева. Към последиците от прекараната в детството болест поетът добавя депресия и други усложнения.
Последните си дни заедно Мара Белчева и Славейков прекарват в Италия, край красивото езеро Лаго ди Комо. За да поеме разноските по престоя им, Мара продава дома си на ул. "Христо Белчев".
На 28 май 1912 г. поетът издъхва в ръцете й. 

През 1921 г. тя пренася костите му в България. 
След кончината на кандидата за Нобелова награда съкрушената от скръб Мара Белчева прекарва дълго време в чужбина. Нейната стихосбирка – “На прага стъпки” (1922 г.), е паметник на тяхната любов. В годините на Първата световна война Мара Белчева е пред сватба с известния немски българист Георг Адам, но майката на Георг осуетява брака им. Отношенията й с Боян Магът (Бони Гацов) също са белязани с разочарование – тя му дава спестяанията си, за да й осигури жилище в новострояща се кооперация, но нито получава жилище, нито й се връщат парите. Неслучайно в едно свое стихотворение тя се жалва, че съдбата я замерва само с камъни.
До края на живота си живее под наем и няма собствен покрив. Става милосърдна сестра и учителка по време на Междусъюзническата война през 1913 г.
Завърнала се в родината, освен на увлечението си по дъновизма, тя се отдава и на пътувания в страната, четейки свои стихове и разказвайки спомени за Пенчо Славейков.

Някогашната красавица, една от големите поетеси на България и спътничка на Пенчо Славейков, умира в нищета на 16 март 1937 г. в София. Мара Белчева ходи на гроба на Пенчо до смъртта си и винаги твърди, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.

 
Родих се да живея в бури…
Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
“Чуй, тихий извор е дълбок!”
ми каза той – и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.