Жорж Санд

 

Жорж Санд

Жорж Санд е родена на 01 юли 1804 г. в Париж под името Амандин Орор Люсил Дюпен. Нейният баща е незаконен пра-правнук на полския крал Августус II, а майка й, София Виктория Антоанета Делаборд е дъщеря на парижкия продавача птици. Орор е родена в Париж, но по-голямата част от детството си прекарва при баба си Мари Орор дьо Сакс в Ноант във френската провинция Бери, когато баща й умира. 

В стремежа си да избягат конфронтация с баба си и майка си, тя влиза в манастир на 14, а по-късно се връща при баба си в Ноан. А преподавател я насърчава да се носят дрехи за мъже. 

Тя наследява имотите на баба си, а след това, едва на 18 години, по тогавашен обичай, се омъжва за поручик от артилерията Казимир Дюдеван, незаконен син на барон, от когото не успява да наследи нито титлата, нито състояние. Бащата платил за сватбата, а семейството се настанило в наследеното от бабата на Аврора имение със замък Ноант. 

Именно то става основната причина за разрива между съпрузите. Но това идва по-късно, първите години на брака всъщност са щастливи. Раждат се син и дъщеря – Мориц и Соланж, които Аврора истински обожава. Тя им шие, макар да е слаба шивачка, грижи се за домакинството, макар да няма никакъв опит и се опитва да бъде добра съпруга. В някои от писмата от началото на брака им, тя описва любовта към съпруга си и възторга от брака си с любим човек.  Не успява да се справи с финансите на дома обаче и това става повод за нови раздори със съпруга ѝ. За да запълни семейния бюджет, Аврора се захваща с преводи и пише роман, който обаче хвърля в огъня, когато осъзнава многобройните му недостатъци. В последствие явно ролята на съпруга обаче не понася на нейния характер и през 1831 г. тя напуска съпруга си. Дъщеря й Соланж идва да живее с тях, докато синът й Морис продължава да живее с баща си. За да пести пари, Аврора се отказва от скъпите женски рокли и започва да носи мъжки костюм, който освен това ѝ дава удобството да се движи свободно в града. В дълго сиво палто, филцова шапка и здрави ботуши по улиците на Париж почти летяла млада жена, щастлива от свободата си, която я компенсирала за лишенията. Обядвала за франк, перяла се сама, общувала с детето си. Връщала се в имението Ноант само за няколко месеца през лятото, за да види сина си. Така се срещала често и с мащехата на съпруга си. Когато възрастната дама разбрала, че Аврора възнамерява да пише романи, изпаднала в ярост и забранила името Дюдеван да се появи на която и да е корица на книга. Аврора с усмивка обещала да изпълни тази молба. Официално раздялата им е документирана през 1835 години, като Орор взема и двете деца при себе си.
Тя става любовница на Жул Сандо, с когото тя написа няколко статии под името “Дж Sand”.  Началото на нейната писателска кариера започва с връзката ѝ с писателя Жул Сандо. Заедно те публикуват статии за Le Figaro под псевдонима Жул Санд.  Съвместно под този псевдоним те издават романа „ Роуз и Бланш”.
През пролетта на 1832 година тя публикува първия си роман Индиана с тема засягаща ограниченият избор на жените в любовта и брака, посрещнат от читателите и критиката радушно. 

Приема псевдонима Жорж Санд. Именно „Индиана” ѝ носи слава. След като го прочита Алфред дьо Мюсе ѝ пише възторжено писмо, с което поставя началото на страстна връзка между тях. Общ приятел държал да ги запознае, но Санд отказвала, като мислела, че намиращият се на върха на славата си Мюсе е твърде екстравагантен за нея. По това време тя вече е издала четири романа и името ѝ означава много в литературните среди, а и не само. Жорж започва да трупа състояние и това ѝ позволява да се чувства по-спокойна в компанията на по-заможни хора. Първата ѝ среща с Дьо Мюсе е като избухване на пожар – тя харесва по-младия от нея с 6 години, слаб, със светли вълнисти коси и много остроумен писател. Когато започва романа си с Дьо Мюсе, Аврора е вече разведена. Затова връзката им е открита и двамата се виждат често. Скоро обаче се проявяват всички комплекси на Дьо Мюсе, капризите му стават твърде много, настроенията му се сменят с шеметна скорост. Започват да го преследват халюцинации, при които той губел съзнание и си говорел с духове. Започнало да става непоносимо и за двамата.

За да заздравят връзката си, те заминават за Венеция, където отсядат в най-елегантния хотел. Но вместо да открият любовта отново, тя изстива окончателно. Започват скандали, които траят по цели дни и нощи. Мюсе спира да пише, но Жорж сякаш е заредена с неизчерпаема енергия. Често след безсънна нощ, минала в крясъци, тя сяда да пише, за да осигури пари и за двамата. Мюсе се разболява тежко, лекарите подозирали възпаление на мозъка. И тогава се появил 26-годишният лекар Паджело. Съвместната борба за живота на поета сближила Жорж и лекаря, те започнали дори да четат мислите си. Дьо Мюсе бил излекуван, но лекарят останал.
Скоро след това Жорж, Алфред и Паджело заминали за Париж. Там лекарят се чувствал не на мястото си. Тройката се разпаднала. Мюсе заминал за Баден Баден, Жорж се върнала в имението си, а Паджело – във Венеция. Продължила обаче пламенната им кореспонденция, в която Дьо Мюсе често заплашвал да умре от любов.
Затова се събрали отново и кошмарът се подновил. Скоро скъсали завинаги и дълго се освобождавали от горчилката, като я претворявали в литературните си произведения.
Жорж Санд написва над 20 романа, но най-голяма популярност и слава ѝ носят романи като „Малката Фадет”. Романът е издаван в България.
Сред многобройните ѝ връзки най-забележителната е тази с Шопен. Друг известен нейн любовник е Проспер Мериме. Известна е обширната ѝ кореспонденция с Флобер.

През 1838 г. тя започва връзка с композитора Шопен, продължила до 1847 г. 14-годишната им връзка е описана в книгата ѝ „Зима на Майорка“. Двамата се срещат през 1836 г. по време на прием, организиран в дома на Мари Даголт, любовница на Ференц Лист. Тогава Шопен сравнява Санд с карикатура на денди с цигара в ръка, но с женска душа.
Напук на обществените порядки, влюбените скоро заминават на пътешествие. Това е скандално дори за самия Балзак, който обаче вярва, че писателката е наистина е намерила онова, което търси – голямата любов.
Шопен и Санд са отдадени един на друг, но и на творчеството си. Кавгите помежду им са провокирани от страстта, но бързо утихват заради приятелството, на което също се наслаждават. Жорж Санд можела да работи по 24 часа в денонощието, без да ѝ липсват забавленията на нощния живот. В продължение на 20 години Шопен е постоянен гост в замъка на Дюпен. Тук редовно идвали роднини и приятели на композитора, когото гальовно наричали Шопенчо. Именно в замъка той се запознава с Пиер Леру, Балзак и Луи Блан.
Едно от дългите пътешествия на любовната двойка е в Майорка. Зимата там за тях е изпълнена с вдъхновение, но заедно с това подлага на големи изпитания както чувствата им, така и самата им връзка. Шопен заболява тежко. Това кара Санд да изостави писането и да не се отделя от леглото му ден и нощ. Все пак успяват да преодолеят кризата и се завръщат във Франция. Но композиторът никога не се възстановява напълно. Следващите няколко години прекарват живота си в имението на писателката Ноант. 







Там Санд пише поетичен разказ за малкото селце Бери, в което е отраснала, а по него Шопен създава музикално произведение. Говорело се, че Жорж не оставала равнодушна към всяка творба на Шопен, докато той до голяма степен неглижирал нейните – казват, че много от произведенията ѝ така и никога не прочел.
Романът „Лукреция Флориани“ се появява на бял свят в 1848 г. и разказва любовна история, наподобяваща тази на писателката и композитора. Самият Фредерик се „разпознава“ в героя – княз Карол, който бил нарцистичен и в книгата е представен като карикатура. Това наранява и обижда Шопен. За него Санд е „предала“ връзката им и решава да сложи край.

Докато г-жа Дюпен се съвзема бързо и връща творческия си ентусиазъм, Шопен никога повече не създвава музика. Здравето му се влошава още повече. Сам е в Париж. Когато вече е загубил говора си и общува чрез жестове, писателката иска да го посети, но приятелите му не я допускат, тъй като силното вълнение можело да го убие.
Дни преди да издъхне, композиторът си спомня за обещанието на Санд никога да не го оставя сам. Спомнил си и клетвата ѝ, че е готова да умре в ръцете му. В сърцето си Жорж Санд така и не се разделя с Шопен...

В продължение на 40 години Жорж Санд пише неуморно и създава над 100 произведения. Сред творбите на Жорж Санд са известни разкази, романите "Рози и бланш", "Индиана", "Валентина", "Жак", "Мопра", "Скитащият чирак", "Хораций", "Диалози за поезията на пролетариите" (статия), " Консуело "," Грехът на мосю Антоан "," Франсоа Основателят "," Малката Фадетта "," Снежен човек "," Историята на живота ми ".

Тя прекара края на живота си много спокойно в имението си в Ноант, посветена на грижите за внуците си - децата на Морис Санд. Умира на 8 юни 1876 година.  Думите на Виктор Юго, произнесени при нейното погребение, изразяват най-точно отношението на прогресивните умове на Франция и оценката, която „добрата дама от Ноант“ получи за своето човешко и литературно дело: „Оплаквам една мъртва и поздравявам една безсмъртна. Обичах я, възхищавах й се, обожавах я. Но загубили ли сме я? Не! Големите личности си отиват, но никога не изчезват. Би могло да се каже, че те всъщност се реализират… Поздравявам Жорж Санд за великото, което тя направи, и й благодаря за доброто, което стори.“