Олга Круша

 Олга Круша

 

 

Олга Круша е дъщеря на известния български и самоковски възрожденски деятел Захарий Круша. 

Родена е през 1860 г. Получила е образованието си в Москва. За съжаление, до нас, след толкова години, е достигнала само тази рисунка, която респектира с майсторството си. Баща й, Захарий Круша е роден в Самоков през 1808 г. Ученик е на Неофит Рилски. Бил е учител в родния си град и другаде, а най-много – в София. Известен е като борец за църковна независимост, фолклорист, книжовник и преводач. Умира през 1881 г. в София. Неговото име носят гимназия и улица в столицата.

В дома на Захарий Иконом Круша и съпругата му Мица Бакалбашийска в Самоков на 14 юли 1860 г. се раждат близнаците Владимир и Олга. Семейството е голямо, а заплатата от учителската дейност на главата на къщата съвсем не е достатъчна, за да покрие разходите по децата. Дори наследството на мама Мица, която произхожда от богат врачански род, не помага. На 9-и декември Владимир умира в 10 часа сутринта. В 12 през нощта той бе погребан в двора на църквата „Св. Никола“ в Самоков. Всъщност това не е тяхната първа тежка загуба. Захарий е погребал първата си съпруга Аника и двамата си синове – Михаил и Теодор, а Мица е оплакала първия си жених Йоница Мазов. За щастие на семейството обаче на 2 май 1862 г. около 2 часа сутринта се раждат двама нови наследници. Проплакват близнаците, този път момчета – Атанас и Александър, които са кръстени още същия ден от сестра си Виктория. Факт е обаче, че не минава и година и главата на рода ще отбележи отново горко в тефтера си:
На 14 ноември около 1-й час вечерта се представи Атанас и беше погребан в църквата „Св. Архангели“, а Александър се представи на 31 януари 1863 г. около 10 часа сутринта и беше погребан в същата църква „Св. Архангели“ при брата си Атанас в София.
За крехката Олга, която смъртта подминава, в тези трудни първи години се грижат нейните по-големи сестри Виктория, Тодора, Рада и брат ѝ Христофор. На 17 септември 1870 г., установилото се от няколко месеца в София, семейство Круша ще се разрасне отново. Ражда се Тодора, най-малката сестра на Олга. Най-голямата дъщеря на Круша, Калиопия, в чиито вени тече кръвта на първата му съпруга, постъпва в манастира на Девическата света обител „Покров Богородичен“ в Самоков, където тя ще се отдаде на Бога, приемайки името Онасифора.
Домът на семейство Круша в онези години е не просто дом на един даскал и неговите близки. Това е средище, в което ката ден пристигат писма от всички краища на света. От Австрия и Франция, от Русия и Англия, от Гърция, от Цариград, от селца и градчета в днешна България. Пристигат писма от Сава Филаретов, от Найден Геров, Станислав Доспевски, Марин Дринов, от отец Неофит Рилски и кой ли още не – всички те просещи помощ някаква, за превод от гръцки или немски, от френски или италиански, или пък в уверение, че са изпълнили молби и заръки на татко Захарий.
През 1872 г в едно студено мартенско утро заедно с шест други момичета Олга и баща ѝ отпътуват от Средец за Русчук . От Дунава е организиран транспорт, който ще отведе девойките чак до Москва. Голямата мечта на Захарий се сбъдва – той успява да отпрати крехката Олга на обучение. Олга е отведена от красивата игуменка Антония, която е загърбила бляскавия си светски живот на музикант и творец и се е възвърнала към Бога. Именно в нейни ръце е управлението на Алексеевата девическа обител, а сега и попечителството над младата Захариева дъщеря. Круша е приета в Мариинското девическо училище в града. Тук тя навлиза в дебрите както на традиционните дисциплини като закон божий, педагогика, и др., така и в тези на физиката, немския и френски език, танци, музика и рисуване. Неин учител по рисуване е Николай Иванович Жерен. В края на 1879 г. Олга получава своята диплома за завършено образование, която ѝ дава правоспособността да учителства и званието „домашен учител и преподавател“. Именно в Москва я застига новината за кончината на две от сестрите – Тодора и Еленка, както и за загубата на мама Мица. Тя се завръща и заварва брат си на болнично легло. Умира на 3 април 1880 г. Поболял се от ненавременната смърт на любимия си син Христофор, татко Круша ще издъхне в ръцете на Олга на 18 ноември следващата година. Погребението е многолюдно, главната улица на София е изпълнена с приятели, даскали, ученици. След тези тежки месеци Олга се установява трайно в София. Тя започва своята преподавателска кариера в Първа девическа гимназия. Тук ще се запознае с редица видни дами на сформиращия се млад български елит, сред които и бъдещата годеница на Константин Иречек – Клотилда Цветишич.
 

„Олга и Тодора заедно с милите си братовчеди Захарий и Георги са се фотографирали като в знак на искрената им дружба и братовчедска любов, и като за спомен на онуй време, дето тъй весело, приятелски са преминали няколко време незабвенно в София през 1881 година в август месец“.
Малко по-долу под фирмения знак следва:
„Захарий!
Не забравяй братовчедките си Олга и Тодора.“
В долния ляв ъгъл е изписано: „София, 1 септември 1881 г.“, а вдясно: „Помни, помни!“. С друг, вероятно по-късен почерк, точно под имената на Олга и Тодора е отбелязано: „дъщери на Захарий Круша, учителя“.