Златю Бояджиев

 

Златю Бояджиев, титанът

Златю Бояджиев роден на 22 октомври в далечната 1903 г. в пловдивското село Брезово. 

От малък е привикнал към селскостопанския труд и селската тематика остава в творчеството му. През 1932 г. завършва живопис в Художествената академия, София, при проф. Цено Тодоров. Работи в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа. Творчеството му се разделя на два основни периода. 

Славата на художника расте, а с нея и поръчките. Наред с картините, той се занимава и с приложна работа. Докато работи по декорацията на Азотноторовия завод в Димитровград, идва и пренатоварването. През 1951 г. Златю Бояджиев получава мозъчен инсулт, вследствие на който се парализира дясната половина на тялото му, загубва говора си, не може да разчита писмени знаци. Тогава е на 48 години. По време на битката на твореца с парализата до него неизменно е съпругата му Цена, която го изправя на крака психически и физически, помага му да започне отново да изговаря думи, да изписва знаци с лявата ръка, кратки изречения. 

Лека-полека от буквите художникът преминава към скиците и оттам към маслената техника.Няколко години по-късно, Бояджиев отново се връща към живописта, рисувайки със своята лява ръка. Стилът на твореца коренно се променя. Съпругата му забелязва, че той преминава към друга палитра. Ако в първия период преобладават сложни цветови съчетания, във втория той използва топли, ясни, ярки цветове, виждаме по детски наивно обагрена хармония. Променя се стилистиката. Вместо класическата живопис без следа от четка и от експресивна линия, се появява накъсване, експресивна линия, напластяване на боята, което не е характерно за първия класически период, а по-скоро за модерното течение импресионизъм. 

През първия си период (до 1951 г.) Златю Бояджиев вече проявява своята творческа личност, макар и все още в рамките на класическите традиции. От ранното му творчество е представеният на изложбата „Дамски портрет” (1932). През 1951 г. художникът е сполетян от тежка лична катастрофа – в резултат на инсулт е парализирана дясната му ръка. Творческият му път изглежда приключен, но не – скоро започва да рисува с лявата си ръка, а стилът и техниката му рязко се променят. Рисува големи платна с оригинален колорит и богато въображение. Тези творби постепенно завоюват признанието на публиката и критиката. 

В творбите му се преплитат различни стилови и художествени похвати. В едни платна той изгражда формата плътно и обобщено, с неокласически маниер, а в други използва някои импресионистични техники. В битовите картини от 40-те години формите са синтезирани, вниманието е насочено към отделния детайл, за да се разкрие по-пълно идейния замисъл на творбата. Портретите на Бояджиев от този период се отличават със стегнат и точен рисунък, плътна моделировка на формите и дълбоко вникване в характера на портретувания. През втория период, без да губи идейна връзка с предходното си творчество, Бояджиев изявява други страни на своята чувствителност и търси нови пластични решения. Интересът му към селския бит се запазва. В картините му обаче навлиза една първична романтика, при която реалното се преплита с чудноватото и приказното. 

Бояджиев създава стотици композиции, портрети и пейзажи, отличаващи се с подчертана експресия и драматизъм. Портретите от втория период са още по-охарактеризирани, понякога и чрез средствата на гротеската.

През 1962 г. е с Цена в Париж, настанили са се в скромния хотел "Бреа". Разхождат се по многолюдния Монпарнас, той често се спира и приседнал на тротоара, нахвърля в блока си поредната скица, прави "мигновени" портрети на минувачи и им ги подарява за спомен.

Творби на Златю Бояджиев са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ в Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Сливен, Видин, Смолян и други, както и на частни колекционери у нас и в чужбина. Носител е на редица отличия и награди, сред които: „Кирил и Методий“ – I степен, Лауреат на Димитровска награда, награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ от СБХ и др. 

Художникът умира на 02.02.1976 г. в Пловдив.