Добри Чинтулов

 

 

 

Добри Петров Чинтулов

 (1822 – 1886) е български поет, композитор и педагог. Той човекът, чието име носят много български училища и улици, е една от светлите фигури на Възраждането ни.
Добри Чинтулов е роден през 1822 година в град Сливен в семейството на занаятчията Петър Миндов Чинтула. Бащата му е бил неучен, имал бара вън от града, занимавал се с кебеджилък /изработване на кебе – дебел вълнен плат за постилане или завиване/ и е обработвал своето лозе. Майка му, Стояна, покрай домашната работа е тъкала дрехи на мъжа си и на четирите си деца, второ по ред от които е Добри Чинтулов.Първите си 16 години прекарва в родния си град, като посещавал гръцкото училище, защото тогава не само в Сливен, но и другаде в България не е имало училище, в което да се преподава на български. Още невръстен той преживява неспокойните дни на Руско-турската война /1828-1829 г./. След избухването на войната се засилва тормозът над българското население, което е подложено на грабежи и убийства.

 Турските войски нощували в града из домовете на българските семейства, в които жените и децата били пренудени да търпят грубостта и безчинствата от страна на войниците. На 11 август 1829 г. руските войски превземат Сливен. Те са посрещнати с неописуем ентусиазъм. Превземането е последвано от продължителни масови кланета над мюсюлманското население и оскверняване на джамии, в които участват както български и руски войници, така и част от местните жители. След подписването на Одринския мир на 14 септември 1829 г. сливенци преживяват горчиво разочарование. Руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия, които са обвинявани в неподчинение, кражби и дезертьорство. Над беззащитното българско население отново грози опасността от турски зверства. Това принуждава близо 140 хиляди българи от Варненско, Сливенско, Ямболско, Старозагорско и други райони да се изселят във Влахия, Молдова и Бесарабия. Между българите в региона, които искат да се изселят и тези, които предпочитат да останат, възниква конфликт, стига се и до тежки саморазправи. Семейството на Петър Чинтула е сред семействата, които остават в Сливен.
Баща му е бил много беден, така че Чинтулов през 1838 г. сам се упътва за Търново, където се е учил около шест месеца, като в същото време е и слугувал. Оттам той заминава за Букурещ и се е учил на гръцки около година и половина при учителите братя Христиди, които били българи но се гърчеели. През Букурещ минава Захарий Княжески, явява на Чинтулов, че руското правителство отпуснало няколко стипендии за българите, и го съветва да отиде в Русия. Чинтулов веднага се упътва за Одеса, като за това му спомогва Димитър Диамандиев от Сливен, живущ в Браила.

Чинтулов сполучва да получи стипендия и за три години свършва в Одеса уездното (околийското) училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. По време на своето учение в Одеса Чинтулов често посещава къщата на Никола Тошков, където има възможността да се запознае с много видни личности, сред които Васил Априлов, Иван Богоров, Ив. Момчилов, Ботьо Петков, Найден Геров, Елена Мутева и др. След това постъпва в семинарията, която свършва за шест години, и в 1850 г. се връща в България.  През май 1850 г. се връща в Сливен и учителства до 1858 г. Взема участие в борбата за църковна независимост и новобългарска просвета. Основава читалище в родния си град. Пише и разпространява патриотично-революционни стихове. Някои от тях добиват голяма популярност, което предизвиква ненависта у туркофилски и гръкомански среди, които извършват покушение над него.

Всичко това принуждава Чинтулов да напусне родния си град и да отиде в Ямбол, където учителства като главен учител до 1861 г. и създава трикласно училище.
В 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където става пак главен учител и учителства непрекъснато до 1871 г., в която година е избран от Сливен за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав. След завръщането си от Цариград Чинтулов учителствува пак около 3 години и после сам напуска, поради проблеми със зрението.

Макар полусляп и болен, той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 17 януари 1878 г., където произнася пламенна реч : "...Наконец господ бог услышал молитвы рабов своих; надежди и ожидания болгарского народа осуществляются! Нет уже неслыханных и раздирающих сърце свирепства, нет ужаснейших угнетений, видим пред собою христолюбивое и победоносное воинство наших еднокровных братьев россиян... Грядите, грядите убо давножданные дорогие гости, приступите смелою стопою к нашему городу; его население, изнуренное тяжкими страданиями, със слезами на глазах ждет вас с распростертыми обятиями. Утешите его своим присутствсем. Вылечите его свежие и димящися еще раны целителным бальзамом разумной свободы и правосудия..."
Здравето му се влошава драстично след загубата на жена му Анастасия и единствения му син Петър. До края на живота си получава пенсия. На 27 март 1886 г. Добри Чинтулов умира сам и сляп.
Зад гърба си оставя едно не толкова голямо литературно наследство, сред което обаче се открояват някои изключителни творби. Малко хора знаят, че именно сливенският възрожденец е човекът, написал текстовете на велики песни като „Вятър ечи, Балкан стене“,“Къде си, вярна ти любов народна“ и „Стани, стани, юнак балкански“. Въздействието на тези песни е огромно за революционизирането на българската младеж и за общия патриотичен и борчески подем на народа.

Статии по случай 120 годишнина от рождението на поета: