неделя, 16 октомври 2022 г.

Хилма аф Клинт

 

Хилма аф Клинт



 е известна като една от най-ранните и важни абстрактни художници в света.
Хилма аф Клинт е родена на 26 октомври 1862 г. в КарлбергСолна.  Хилма аф Клинт е четвъртото от петте деца на флотския офицер Виктор аф Клинт и Матилда Зонтаг. През 1872 година семейството се премества в Стокхолм. След като получава средно образование, Хилма учи в Техническото училище (днес Училище по приложни изкуства), взема уроци по портретна живопис и в продължение на 5 години, до 1887, продължава обучението си в шведската Кралска академия на изкуствата.



На 17-годишна възраст тя започва да участва в спиритични сеанси, заинтригувана от идеята за осъществяване на контакт с мъртвите. Хилма има засилен интерес към различни духовни и окултни учения, включително теософия, Розенкройцерския орден и будизъм. На 18 години посещава уроци по рисуване в техническото училище в Стокхолм. През този период тя губи десетгодишната си сестра Хермина, което засилва желанието ѝ да се свърже с духовния свят. Две години по-късно е приета в Кралската академия за изящни изкуства. Там се сприятелява за цял живот с Ана Касел. Двете са сред първите жени, приети в Академията.



Десетилетие по-късно, през 1896 г., Хилма продължава своето художествено обучение и посещава редовно срещите на обществото „Еделвайс“ – спиритуалистична организация, основана от аристократката Хулдине Биймиш. През същата година Хилма се вдъхновява да създаде „Петте“ (De Fem), или така наречения „Клуб Петък вечер“, състоящ се от нея и още четири жени – Ана Касел, Корнелия Седерберг, Матилда Нилсон и Зигрид Хедман.



Групата се стреми да получи по-висши знания чрез контакт с „духовни водачи“. В резултат от усилията си петте жени създават автоматични рисунки и вярват, че медиумите обземат телата им и ги насочват да създават изкуство. По време на тези духовни упражнения Клинт се „освобождава“ от ограниченото си художествено обучение и започва да рисува оригинални, абстрактни изображения, изумително футуристични и невиждани никъде другаде.
През 1904 г., по време на сеанс, Хилма получава информация от двама от духовните водачи, че „трябва да бъде построен храм и в него да има картини“. През следващите две години всички от De Fem трябва да се посветят на това начинание. Но само Хилма има силата и убедеността да се нагърби с нелеката задача да създаде „Картините за Храма“. Тя ѝ се посвещава напълно между 1906 и 1915 г. и това променя хода на живота ѝ. 
Петнайсет години по-късно тя пише в дневника си, че творбите ѝ не бива да бъдат излагани две десетилетия след нейната смърт. Също така създава бележник с инструкции, за да е сигурна, че произведенията ѝ ще бъдат „достъпни за бъдещите поколения“. Хилма пише, че си представя картините, изложени в спираловидна структура. 



След като през 1908 г. майка ѝ ослепява, Хилма затваря ателието си и се премества да живее при нея. През същата година тя се среща с основателя на антропософията Рудолф Щайнер, с чиито трудове вече е била запозната. Антропософските мотиви все повече проникват в нейното творчество, като постепенно изместват духовете от отвъдното.
Колекцията „Картини за Храма“ обхваща 193 платна, подредени в няколко серии и подгрупи. Това са едни от най-първите произведения на абстрактното изкуство в западния свят, тъй като предхождат с няколко години първите нефигуративни композиции на по-късни абстрактни художници като Василий Кандински, Казимир Малевич, Пийт Мондриан, Франтишек Купка и други. Удивително е, че творбите на Хилма са били отхвърляни от нейните съвременници, но почти век по-късно тя е обявена за гений, изпреварил времето си. 



Художничката продължава да рисува до дълбока старост, но повече не представя на изложби своите „окултни“ картини. Умира в автомобилна катастрофа на 82-годишна възраст през 1944 г.





Кулминацията на дългоочакваното признание е изложбата на картините ѝ в музея „Гугенхайм“ в Ню Йорк през 2018 г. Събитието привлича най-много посетители от всички дотогавашни ретроспекции в 60-годишната история на музея (над 600 000 души).

 


 

Няма коментари:

Публикуване на коментар