Вадим Лазаркевич

 
Вадим Лазаркевич 

е с руски произход, но животът и творчеството му са свързани с България.

Художникът е роден на 28 февруари 1895 г. в Белая Церков в Украйна, в семейството на потомствени дворяни от литовски произход. Бащата на художника е генерал от руската армия, автор на учебни пособия по артилерия. Майка му е завършила Музикална консерватория в Киев. Имат 3 деца - Вадим, Алексей и Милица. Те се раждат в различните гарнизони, където е служил баща им. По семейна традиция Вадим завършва първо Втори Михайловски кадетски корпус в Петербург, но няма намерение да гради военна кариера като баща си. Постъпва да учи изобразително изкуство в Императорската художествена академия в Петербург, взима уроци и в частна школа. Не успява да се дипломира, защото започва Първата световна война. През 1915 г. е мобилизиран като запасняк за командир на батарея. На фронта се сражават и брат му и баща му.

Вадим не само се сражава, но когато може - рисува. Военните му рисунки и до днес не са представяни пред българска публика.

Художникът наследява от майка си, още от малък желанието да рисува. Майка му е музикант, но в свободното си време рисувала цветя и птици. Тя предала на сина си любовта към природата. Най-хубавите спомени от детството, за Вадим били разходките с майка му и времето, когато с баща му и неговите войници прекарвали в Черниговските гори. Вечер онези сурови мъже, които го учели на военно изкуство, му разказвали руски народни приказки, докато заспи.
1920-а година се оказва трагична и за Вадим Лазаркевич, и за цялото му семейство. Той е в Крим, когато Донската армия е изтласкана в морето. Заедно с брат си и баща си поема с кораб към Цариград и Галиполи. Там отказват да ги приемат, и те се прехвърлят на руски търговски кораб, с който стигат до Варна. И там получават отказ. Принуждават се да отплават за Несебър. Предпочитат да останат в България, за да не бъдат преследвани като белогвардейци в СССР. Майката и сестрата на художника, обаче, остават там. Семейството никога повече не се събира целокупно заедно.

Вадим Лазаркевич остава до края на живота си в България. Започва работа като художник-илюстратор в издателство "Хемус".
Първата творба за деца, която илюстрира, е една приказка за списание "Светулка". Канят го да работи и към списанията "Детска радост" и "Детски живот".

Вадим Лазаркевич остава наистина ненадминат в амплоато си на илюстратор на детски книги. Освен книгите от български автори, за които споменахме, той е илюстрирал множество преводни детски книги на писатели като Александър Пушкин, Вилхелм Хауф, Майн Рид, Ръдиард Киплинг, Ханс Кристиан Андерсен, Хенрик Сенкевич и др.
Малцина знаят, обаче, че Лазаркевич е бил не по-малко добър и като илюстратор на друга - по-"сериозна" литература. Илюстрирал е например, цикъл произведения, вдъхновени от поемата на Гьоте "Фауст". Вадим Лазаркевич е автор на кориците на много книги за възрастни, между които са романите на Лев Толстой и Джек Лондон. Създал е и многобройни илюстрации за списания, за доста буквари и учебници.

Вадим Лазаркевич е автор и на кориците на много книги за възрастни, на илюстрации за списания и учебници.
Големият му талант е повече от забележим и респектиращ. Това е единственото спасение за бившия белогвардеец, на когото не навсякъде у нас гледат с добро око по времето на соца. На художника не му било лесно постоянно да се преборва с трудности от политически характер, но остава в България до края на дните си. 

Вадим Лазаркевич е автор на кориците на много книги за възрастни, на илюстрации за списания и учебници. Въпреки това трудности съпътстват живота на бившия белогвардеец и неговото семейство, което в годините на социализма е обявено за „неблагонадежно” и непрестанно е следено от Държавна сигурност.

Умира в София през 1963 г.

А книгите с негови илюстрации продължават да "живеят" в паметта на вече порасналите "деца" от няколко поколения българи. Илюстрира 35 детски периодични издания и повече от 200 книги за деца, предимно от български автори: Ран Босилек - "Чик Чирик" (1925), "Патиланчо" (1926), "Патиланско царство" (1927) и "Синчец" (1930); Д. Габе - "Диви крушки" (1946), Л.Милева - "Работна Мецана" (1956), Елин Пелин - "Петльо и Лиса" (1956), Св. Минков - "Маскираната лисица" (1957), Батко Златко - "Гъбарко" (1963), Е.Станев - "Пролетна разходка" (1967) и много други книги, с които са израснали няколко поколения българи.