Враца, кратка история

 Миналото на град Враца

Враца /от старото Вратца/. Името на средновековния град Вратица е засвидетелствано в надпис, открит в останките на църквата в м. Градище до скалния пролом Вратцата. С това име той е бил известен през цялото Средновековие. Старото име на града несъмнено е свързано с прохода и по-специално с онази най-тясна част, където се е издигало старото укрепление и крепостните съоръжения, и стръмните планински склонове са били естествена „врата”, порта за пътя и селището по поречието на р. Лева. Крепостта Валве се локализира (според Прокопий Кесарийски) с укреплението при Вратцата– лат valvae означава „двукрила врата”. В различните исторически епохи градът се развива като значимо обществено, пазарно и културно средище. Следите от човешка дейност по тези места датират още от новокаменната ера. По-късно тракийското племе трибали развива висока материална култура, останки от която се намират и днес на територията на Врачанския регион. 

Уникалните находки, открити при археологически разкопки на Могиланската могила във Враца, в Букьовци /Мизия/ и в Рогозен носят интересна информация за процъфтяваща древна цивилизация. Римляните, които оценили географското и стратегическото положение на земите около Искърския пролом, ги превърнали в непристъпна крепост, контролираща най-късия път от Дунава към юг и запад и към богатите рудни находища високо във Врачанската планина. 

Средновековното селище  Вратцата, изградено от славяните върху руините на крепостта, прераства в твърдина с важно значение и през Втората българска държава. В средните векове то разширило границите си и се превърнало в голям център с развити занаяти и стоково-парични взаимоотношения. От това време са останали в наследство многобройни паметници на духовната и материалната култура. През робството в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. селището е обект на нападения както от видинския феодал Осман Пазвантоглу, така и от султанските войски и няколко пъти е опустошавано. Градът е занаятчийски, търговски и културен център. Столетия тук са работили прочутите врачански златари и заедно с представителите на другите занаяти в града – копринари, ковачи, медникари – са спомогнали за запазване и развитие на народната материална и духовна култура. В първите години след Освобождението превръщат Враца в модерен европейски град и оставят на потомците оригинални художествени образци в областта на златарството, грънчарството, коларството, тъкачеството. 

Още през ХVІІІ в. врачанските търговци установили постоянни връзки с европейските пазари. Производството на грозде и вино, на коприна са сред достиженията на старите врачани, с които потомците им винаги ще се гордеят. Подлаган на природни и човешки бедствия през целия ХХ в. /пожар – 1923 г., американските бомбардировки – 1944 г. , наводненията от 1942 и 1966 г./, градът успява да съхрани голяма част от своите съкровища, които стават част от престижни държавни и частни колекции у нас и в чужбина, излагани пред публика – своеобразни акценти на уникални национални сбирки в европейски и световни музеи и галерии.

Гербът на Враца е създаден през 1967 г. Негов автор е художникът Любен Орозов. Девизът “Град като Балкана - древен и млад” отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото му настояще.