Димитър Гюдженов

 

Димитър Гюдженов

Димитър Атанасов Гюдженов е български художник, известен със своите картини на военна и историческа тематика, често използвани за илюстрации в енциклопедии и учебници по българска история.
1891. Роден в Стара Загора на 26 януари в семейството на иконописеца Атанас Д. Гюдженов (1847–1936), ученик на Станислав Доспевски и дългогодишен председател на бояджийския и дърводелския еснаф в града.
1903. Негови учители стават Атанас Овчаров и съгражданинът му Васил Маринов, едни от първите възпитаници на Рисувалното училище в София, а по-късно и Христо Станчев, при когото учи перспектива, история на изкуството и натюрморт.
1905–1908. Участва в хора и оркестъра на дружество “Кавал” под диригентството на известния музикален деец Златан Станчев. Свири на бас флигорна в училищния оркестър, печата рисунки и стихове в хумористични списания… В същото време е неотлъчно до своя баща при всякаква декоративна работа – приготвяне на бои за фреско, позлатяване на иконостаси, надписи на фирми и надгробни кръстове…
1908. Завършва гимназия – VII клас – и става основен учител в училище “Св. Никола” в Стара Загора. Активен член на дружество “Добрият самарянин”, поставя пиеси и урежда вечеринки и забави за поддържане на безплатни ученически трапезарии… В края на годината постъпва в Рисувалното училище в София, като сам се издържа с приложна работа.

1910. Приет е заедно с приятеля си Никола Кожухаров в трети семестър на Художествено-индустриалното училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Цено Тодоров, който по това време преподава по метода на Ecole Nationale des Beaux arts в Париж… Двамата посещават ателиетата на Ярослав Вешин, Иван Мърквичка и Отто Хорейши, който става техен настойник.
1912. При обявяването на Балканската война постъпва на служба в Дванадесета допълнителна дружина. Среща се отново с Вешин в главната квартира в Стара Загора… В свободното си време рисува картини от военния бит, събира музиканти и сформира оркестър за повдигане духа на войниците и гражданите. Приет е в музикалната команда на Панайот Пипков, от чиито съвети и приятелство ще се ползва до края на дните на известния композитор през 1942.

1913г. е Демобилизиран след Междусъюзническата война, заминава с Никола Кожухаров да специализира в Париж в ателието на Фердинанд Кормон от Националното училище за изящни изкуства. Изучава усърдно френски, а с него и новите течения в изкуството. Посещава Лувъра, Версай, оперетите, кината и театрите. Пътува до Лондон, където се запознава с творчеството на Томас Гейнсбъро, Джоузеф Търнър и др.
1914. Приет е с конкурс като редовен ученик в училището по рисуване в София, но през юли същата година, след като започва Първата световна война, решава да се върне в Стара Загора, за да си дослужи.
 
През 1915 г. завършва живопис в класа на проф. Цено Тодоров в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) в София, като междувременно учи два семестъра и в парижкото Национално училище за изящни изкуства (1913 – 1914 г.).
Започва да рисува като военен художник в щаба на Осма пехотна тунджанска дивизия, от този период са картините му „Обоз на път“, „През Морава“, „Вълчи ями“, които днес се съхраняват във Военно-историческия музей. Стремежът му е в тях да изобрази същността на военните събития неразделно от живота на обикновените войници.
 През април на 1916 г. заминава за Стара Загора, където заедно с военните художници Александър Мутафов, Никола Кожухаров, Господин Желязков, Атанас Михов, Георги Евстатиев, Иван Вълчанов участва в обявения конкурс за изработването на военни картини. Назначен е като военен фотограф и художник на осма дивизия.

През 1917г рисува по моливни етюди картините “Боят на Росовити камък”, “През Морава” и др. Назначен е за военен художник на Главната квартира и прави портрет на генерал-майор Георги Тодоров, началник на Втора армия, показан през същата година с останалите нови платна на изложба на художниците от съюзническите армии в Берлин.
1918. След края на войната се установява в София, където наема малко ателие на ул. “Искър” в съседство със Сирак Скитник и Харалампи Тачев (тези известни мансарди са запазили спомените за няколко поколения художници) и се заема да превърне в картини множеството рисунки и акварели от фронтовете…
1919г., заедно с няколко военни художници, сред които Александър Божинов и Петър Морозов, участва в колективна изложба в галерията на Тръпко Василев (позната като Тръпковата галерия) на ул. “Аксаков” №18. Част от картините са откупени от Щаба на армията, за да бъде създаден първият фонд към новия военен музей. Прави първата си иконна работа “Христос и Богородица” за северния олтар на църквата “Св. Николай Стари”.
 
Между 1920 г. и 1933 г. Димитър Гюдженов преподава в Академия, където е професор. Сред неговите ученици там са Стоян Венев, Петко Задгорски и Страхил Титиринов. През 1925 г. рисува първите си картини на историческа тематика, която заема основният жанр в цялото му творчество. Други жанрове, в които Гюдженов твори, са битовата живопис, пейзажът и портретът.

1920. По покана на министъра на Народното просвещение Стоян Омарчевски е назначен за учител в Художествено-индустриалното училище в София. В класа му попадат известните по-късно художници Иван Милев, Иван Ненов, Мина Иванов, Маша Узунова и др.

1922. Участва в конкурс за нови банкноти и печели единствената първа премия, като реализира проектите заедно с приятеля си Никола Кожухаров. Рисува цикъл картини с исторически сюжети, а също картини на известни вече паметници и старини.

През 1924г. работи върху монументалната картина “Хан Кубрат”, която завършва през лятната ваканция в учебното ателие при Академията. Картината има успех и е откупена от Министерството на народното просвещение за крупната тогава сума 100 000 лв… Харесвани още в годините на войната, творбите на Гюдженов са направили вече името му известно.
1925. Посещава научните събрания на Археологическия институт и все повече навлиза в историческата наука за нашето минало. Пътува до Виена, където отпечатва две свои картини на историческа тематика… Сключва договор за изографисването на църквата “Св. Никола” в Ст.Загора – сътрудници по декоративната украса и фигуралните изображения са Никола Кожухаров и бащата на художника Атанас Гюдженов – тогава на 78 г.
1926. С група от 16 художници гостува в Прага за голяма ретроспективна изложба, открита в присъствие на дипломатическото тяло от кмета на града. Изложбата е посрещната с ласкави отзиви в печата и помага за сближаването на двете страни. До този момент, по думите на Гюдженов, България е имала в Чехословакия само един приятел – Алфонс Муха.
1927. Заедно с Никола Маринов, Господин Желязков и Харалампи Тачев работи по фигуралната живопис и орнаментите в купола на храм “Св. Седмочисленици”, обявен по-късно за паметник на културата… За първи път строи в София свое ателие на ул. “Аксаков” № 38 и пътува из софийските села в търсене на полски пейзажи, трудови сцени и манастири.
1929. Отново с Никола Маринов и ученици от Академията поемат изографисването на църквата “Св. св. Кирил и Методий” в гр. Бургас. В свободното време, в търсене на пейзажи край морето, посещават Айтос, Анхиало, Месемврия, Ропотамо, Созопол и др.
1933. Завършва третият випуск негови ученици, сред които: Давид Перец, Иван Христов, Евгени Поптошев, Димитър Вълканов, Бронка Гюрова, Деньо Чоканов, Рада Поптошева и др. По негово предложение се приема студентите да представят в изложба своите творби всяка година… Започва работа като военен художник в Щаба на армията, където първата му задача е да пресъздаде в картини Сръбско-българската война от 1885 г.
1934. Прави в Народния театър декора на пиесата “Престолът” от Иван Вазов, постановка на Николай О. Масалитинов… Същата година присъства служебно на откриването на паметника на връх Шипка и ръководи отпечатването на възпоменателни пощенски марки.
1935. Като член на комитета по отпразнуване 100-годишнината от Велчовата завера, участва в проектирането на паметника във Велико Търново и на възпоменателната плоча в Плаковския манастир… Рисува портрета на капитан Георги Мамарчев и картините “Цар Борис провъзгласява Симеон” и “Цар Симеон пред Цариград”.

1936г. е избран  за секретар на новосъздадения Институт за българо-американски културни връзки, чиято първа проява е малка художествена изложба в Ню Йорк. Подготвя концертно турне в Америка с диригент Асен Найденов, което се проваля, защото скоро по политически причини Институтът е закрит…Присъства на Олимпиадата в Берлин, посещава Лайпциг и обхожда по-известните музеи, галерии и исторически места.

1937. След смъртта на баща си, иконописеца Атанас Гюдженов, се установява постоянно в София. Рисува картината “Хан Крум побеждава византийците”. В края на годината се оженва за Олга Панайот Лъскова, надеждна цигуларка.
1938. Като военен художник присъства служебно на маневрите в местността Шабаница край Попово, където по поръка на ген. Луков прави картина с портретите на висшите началства, унищожена по-късно от бомбардировките. Оттогава датира и портрета му на ген. Владимир Вазов. Родена е дъщеря му Елка.
1940. Рисува картината “Посрещането на българските войски в Добруджа”. Негови картини са изложени на биеналето във Венеция заедно с творби на други български художници.

1942. Пътува до Виена за участие в изложба на художници от съюзническите армии. Използва случая да посети Берлин и общата художествена изложба в Мюнхен. Роден е синът му Владимир.
 
1944. Семейството му е евакуирано в Пирдоп. След голямата бомбардировка на София в края на март ателието му е разрушено и всички картини и покъщнина в него изгарят.
1945. Пенсиониран, вече на свободна професия, продължава да рисува пейзажи и фигурални композиции в по-големи размери… Завършва картината “Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй”, която, заедно с други известни негови творби, влиза трайно в учебните помагала по история на Министерство на просветата.
1950–1953. Работи по художественото оформление на катедралния храм “Св. Богородица” във Велико Търново и катедралния храм “Св. Богородица” в Пловдив. Рисува картините “Посрещането на генерал Гурко в София” и “Боят при Драва-Соболч”.
1958–1960. Заедно с Никола Кожухаров работи по изписването на храмовете “Св. Димитър” в Стара Загора, “Св. Архангел Михаил” в Чирпан и храм “Св. Никола” във Варна …
1961–1964. Назначен е за главен патриаршески художник при Св. Синод. Изработва художествената украса на Синодалния параклис и главния вход със стълбището…Реставрира и подновява украсата на черквата на Зелениковския манастир “Св. Йоан Кръстител” край Троян.
1965 –1978. През този период участва редовно в националните и в много регионални изложби. Негови картини се излагат в Москва, Варшава, Прага, Будапеща, Букурещ и др. и стават притежание на галерии и частни лица в различни краища на света. Макар да е получил всички държавни награди като заслужил художник, в края на живота си изпада в изолация и в своето уединение насочва таланта си към природата – най-вече към селския бит, към планините и морето – и създава множество, непознати доскоро за ценителите, колоритни пейзажи.
Член и съосновател е на Дружеството на южнобългарските художници (1911), както и на Дружеството „Съвременно изкуство“. От 1931 до 1941 г. е председател на Дружеството на художниците в България, което по-късно влиза в състава на Съюза на българските художници. Участва в общи изложби на тези дружества в България, както и в чужбина (Берлин, Виена, Ню Йорк, Прага).
За творчеството си Гюдженов е носител на много отличия, сред които: Димитровска награда през 1951 г., сребърен Народен орден на труда през 1966 г. и два пъти орден „Кирил и Методий“ – I степен през 1963 и 1972 г.
Картини на Димитър Гюдженов са изложени в Националната художествена галерия и Националния военноисторически музей. Една от най-внушителните картини на Димитър Гюдженов, „Симеон Велики“ (1927), е експонирана при президента на Република България.
 Умира в София на 25 август, 1979г. на 88 г.