ОГЛЕДАЛОТО ЛА АРГ /СЕРИОЗНИ ДРЪНКАНИЦИ/: Антон Чехов

Антон Чехов

Животът на Антон Чехов е респектиращ: авторът сам печели хляба си, така че познава проблемите на руския народ от първа ръка. Той е запознат с представители на всички класи и затова може да опише и покаже на читателя обективна картина на живота и обичаите на Руската империя в началото на века.

родители

Бъдещият класик е роден на 29 януари 1860 г. в Таганрог. Семейство А.П. Чехов е голямо: пет сина и дъщеря. Писателят е третото дете. Раждането му не е добре дошло, защото родителите му живеят в бедност и се борят с нестабилен финансов късмет. Писателят говори негативно за детството си. Бащата на семейството Павел Ягорович отглежда децата си доста строго, ако не и жестоко. Отваряйки хранителен магазин, той наредил на синовете си да му помогнат в търговията и се отнасял с тях по-зле от работниците. А.П. Чехов прекарва доста време в бакалията, което впоследствие оказва голямо влияние върху него. Павел Ягорович обръщал специално внимание на религията, което не може да не засегне децата. Всеки ден синовете му пеят в църковния хор. Впоследствие този опит формира отрицателно отношение към вярата в Антон Павлович. Но родителите на Чехов не могат по друг начин, защото били роби на традициите на своето време.

Майката на Чехов е кротка и образована жена, която чете много и внушава на детето си страст към литературата. Тя и възпитанието й дават на Антон изход и добра мотивация - да промени живота си към по-добро, да постигне мечтата си.

Писателят започва образованието си в гръцко училище. През август 1868 г. той постъпва в основното училище на гимназия, която след това ще носи името на класика. Точно по това време възгледите му за света започват да се оформят.

Тук той започва своето пътуване като писател. Издава хумористични списания с илюстрации и надписи. Първата си творба - драмата „Бащин”, той пише докато учи в гимназията на 18-годишна възраст.

На 19 години животът на класиката претърпя фундаментални промени: той се премества в Москва, където постъпва в медицинският факултет на Московския университет и дебютира в печатни издания с разказа „Писмо до научен съсед“. Произведението е публикувано в списанието "Водни кончета", с което впоследствие авторът продължава да си сътрудничи. Творческият свят на Чехов е многостранен, читателите го хвалят, но той все още не може да реши какво иска от живота: кариера в медицината или успех в литературната област?

Основният жанр на творбите му са кратки хумористични разкази, които той публикува в хумористични публикации: „Будилник“, „Шарки“. Там започва творческата история на Чехов. Прави впечатление, че най-често авторът публикува творбите си под различни псевдоними. Бъдещата му професия изключва всякакво лекомислие.

След като завършва университет, Чехов започва да работи като лекар в Звенигород, като същевременно не напуска литературното си дело.

Първите творби на Чехов включват следните произведения:

Драма „Бащинство“, "Писмо до учения съсед", "Дебела и слаба", "Дъщерята на Албион", "Смъртта на длъжностно лице", "Ненужна победа", "Дама", "Паметна служба".

Писателят не получава веднага признанието и уважението на критиците. Въпреки че обикновените читатели бързо обръщат внимание на младия творец.

Това, което отличава Чехов от повечето писатели е, че той не задава глобални въпроси и не се стреми да решава големи проблеми. Много рецензенти смятат, че жанрът на хумористичните истории е един вид „таван“ за автора.

Всичко се промени на 26, когато Чехов получава писмо от писателя Д.В. Григорович, който каза, че е пропилял целия си потенциал. Григорович го посъветва да запази впечатленията си за нещо по-амбициозно и обмислено. Това трябваше да донесе слава и успех на бъдещата класика.

Това писмо повлиява на работата на Чехов. Неговите произведения станават по-сериозни. След 2 години, през 1888 г., писателят получава престижната литературна награда „Пушкин“ за сборника с разкази „Привечер“. След нея и честта и уважението на критиците.

Какво е написал Антон Павлович Чехов? Библиографията на писателя включва няколкостотин творби. Много творби останаха незавършени. Забележете най-известните произведения на Чехов.

Към периода на ранно творчество включват няколко произведения, които се считат за най-забележителните и успешни. Това е историята „Писмо до учения съсед”, с която Чехов дебютира в пресата, историите, известни на мнозина като „Хамелеон”, „Конено фамилия”, „Сол”, „Смърт на длъжностно лице”. Общо повече от четиристотин произведения принадлежат към периода на ранното творчество. Повечето от тях са хумористични истории, публикувани в съответните им публикации.

В края на XIX век започва нов етап в творчеството на автора. Творбите му стават по-сериозни, а главните герои най-често са хора, живеещи в собственият си свят. Те включват произведенията „Отделение номер 6“, „Къща с мецанин“, „Дама с куче“, „Студент“.

Трябва да споменем и Чехов като драматург. Театърът заема специално място в живота на писателя. И до ден днешен на сцената можете да видите много представления, поставени по мотиви на пиесите на Чехов. Най-значимите са известните произведения „Чичо Ваня”, „Три сестри”, „Черешовата овощна градина”, „Чайката”.

Според съвременници Чехов е имал много жени. Най-често обаче това не са мимолетни връзки, а по-скоро дългосрочни, въпреки че самият писател често не приема това на сериозно.

На 28 той се срещна с Лидия Мизинова. Младото амбициозно момиче мечтае да се омъжи за писател, но самият Чехов просто предпочита да се забавлява. Въпреки това връзката им продължава около десет години. По-късно той я запознава с Игнатий Потапенко, от когото по-късно Лидия ще роди дете. Дъщерята на Лидия умира като бебе. И няколко години по-късно се омъжва за режисьора А. Санин.

Тогава съдбата сблъсква младият Чехов с много младата Елена Шаврова. При първите срещи писателят не обръща внимание на момичето. Всичко се променя след няколко години, когато съдбата отново ги тласка. Между Чехов и Шаврова проблясва страст. Заедно те бягат в Крим. Двойката обаче скоро се разделя.

Най-важната жена на Чехов е актрисата и певица Олга Кнайпер. Тяхната любовна история започна с репетиции на представления, базирани на творбите на Чехов, в които участва Олга. Имат период на продължителна кореспонденция, през който влюбените пишат един на друг няколкостотин писма. Това е най-сериозната и трайна любов на Чехов. През 1901 г. двойката се омъжва. Бракът им бил щастлив и продължил до смъртта на автора. Двойката няма наследници.

Отношенията на Чехов с Нина Корш са забележителни. Момичето е влюбено в писателя от ранна възраст и когато случайно се срещнаха на премиерата на пиесата „Чайката“, тя решава да не пропусне възможността. В резултат на връзката им Нина има дъщеря. Смята се, че това е единственото дете на писателя.

Интересни факти

Най-забележителният факт за Чехов се крие в неговите псевдоними. Общо писателят имаше около петдесет варианта за подписване на творбите си.

Едно от хобитата на писателя беше филателията.

Той посвети работата си, сборника „В здрач“, за който Чехов е удостоен с наградата „Пушкин“, на D.V. Григорович, който изигра специална роля във формирането на Антон Павлович като писател.

Описанието на Чехов е напълно разкрито в детайли: например писателят много дълго време успя да скрие от всички своето смъртоносно белодробно заболяване, което той придоби в Сахалин по време на пътуване. Той беше много потаен човек във всичко.

Авторът често приписва нещата на човешките качества. Например, той се обърна към кабинета със сладкиши официално: „Скъпи и скъпи.“

Дядото на писателя беше от крепостни. Именно той купи семейството си от господаря.

Красивият Чехов нарече феновете си като ябълкови дървета - „Антоновка“.

Съпругата на Антон Павлович е бременна от него, но има спонтанен аборт.

През последните години от живота си авторът упорито помага на хората, предоставяйки безплатна помощ за лечение на туберкулоза.

Чехов нарича пиесата „Три сестри” най-трудната работа, защото му е много трудно.

Плеймейтката стана пионер на модернистичната революция в театъра, пиесите му са иновативни и не като всички останали. Всички критикуват Антон Павлович за това, приживе никой не разбра драмата му. Но след половин век чуждите автори единодушно започват да го наричат пионер в театъра на абсурда.

Основният жанр, който донася слава на Чехов, е хумористичната история. Прави впечатление, че именно авторът популяризира жанра от малки сатирични разкази. Някои литературни учени определят основния жанр на творбите на Чехов като смесица от анекдот и притча. Той пише романи и пиеси. Неговата драматургия стана основата за възникването на модернистична революция в театъра, наречен Театър на абсурда.

Главният герой на творбите на Чехов най-често става затворен човек, с обичайната професия, без патос и шик. Самият автор, в героите си, се интересува най-много от тяхната психология и поведение. Той описва всичко това сухо, сбито, без своето мнение. Той вярваше, че краткостта е в основата на литературния му метод и се придържа към това правило във всяка книга.

Основните теми на творбите са различни ежедневни ситуации. Често героите се изпитват именно от ежедневието, рутината, вулгарността. Според самият автор именно в такива произведения се разкрива истинската същност на човека, защото в живота няма сюжети, има мудни процеси, които заличават всичко оригинално и живо от човека. Това е неговата особеност.

Много от приятелите на Чехов му казвали, че докторската му практика отнема доста от времето му и по този начин "краде" от творческата му потенция на писател, но той не бил съгласен с това. Обратното, винаги подчертавал, че призванието му на лекар е пряко свързано с таланта му на литератор.

Веднъж само си позволил да покаже умора и раздразнение от работата си в едно писмо от 1891 г., в което пише: "Ах, как ми омръзнаха болните! Най-вече жените с бебета в пелени, които ти е трудно да разповиеш!" Но, разбира се, това било временно настроение, предизвикано кой знае от какво, и Чехов скоро след това си посипал главата с пепел за написаното.

В периодът 1892—1893 г. в Русия плъзва епидемия от холера. Чехов организирал медицински пункт и го оборудвал изцяло със свои средства. Сам, без помощници, изпълнявал безкористно своя лекарски дълг.

"В моя участък има 25 села, 4 фабрики и един манастир. Сутрин преглеждам болни, а после обикалям района", написва д-р Чехов в дневника си.

И така до края на дните си, той разпределял времето си между своите две призвания.

"Медицината е моята законна жена, а литературата - любовницата ми. Когато ми омръзне едната, нощувам при другата!", казвал Чехов.

През 1890 г. Антон Павлович заминава за остров Сахалин. Пътят дотам продължил повече от 82 дни. Чехов пристигнал уморен, но намерението му било да направи проучвания на живота на острова. Останал там няколко месеца, за което време направил преброяване на изселените в Сахалин, собственоръчно попълнил няколко хиляди индивидуални картони на тези забравени от Бога хора.

За този огромен статистически труд след време бил награден с медал, но по-ценното е, че престоят му на острова "родил" книгата му "Остров Сахалин". В нея Чехов не само описва тежкия живот на острова, но го доказва с цифри и факти.

Книгата предизвиква голям отзвук сред световната общественост и принуждава Главното управление на затворите в Русия да командирова свои експерти на острова.

Чехов има голям принос като хуманист и за други краища на Русия.

Писателят организира създаването на публична библиотека в Таганрог със свои средства. Сам дарява на библиотеката над 2 000 екзмпляра от собствените си произведения, като една част от тях били подписани с автографа му.

В продължение на 14 години писателят непрекъснато купувал книги и ги пращал в Таганрог, за да поддържа библиотеката с нови издания.

Докато живеел в Мелихово, Чехов построил училища в три съседни села, камбанария и пожарна; участвал в прокарването на пътища между селата; станал един от организаторите на изграждането на пощенско-телеграфна служба в Лопасна /б.а. днес град Чехов/.

Именно Чехов бил инициаторът в Таганрог да бъде изграден паметник на Петър Първи. Първо сам уговорил скулптора Антоколски да извае паметника, а после организирал отливането и транспортирането му в Таганрог.

През 1892 г. Чехов се отправя към Нижегородска губерния и организира дарения за безплатни столови за бедните и за закупуване на коне за селяните.

Като естет и страстен почитател на природата, писателят оставил в Мелихово и Крим градини с хиляди вишневи дървета в тях.

През целия си живот Чехов помагал на всеки, който се обърнел към него за помощ. Доказателство за това са множеството благодарствени писма, съхранявани в музея на писателя.

Само в рамките на 4 години хуманистът-благодетел д-р Антон Павлович Чехов успява да стане и световноизвестен писател. Оставил е на човечеството 20 тома безсмъртни произведения.

Но както сполучливо се изразява един критик, по-безценен и от творчеството му, е споменът за неговото добро сърце - за човека Чехов.

Причината за смъртта на Чехов е туберкулозата. Той твърди, че е придобил болестта по време на пътуване до Сахалин, когато е трябвало да ходи дълго време в мокри дрехи.

Заболяването се влошава през последните години от живота на автора. В тази връзка той е изпратен в Ялта, където прекарва по-голямата част от последните години от живота си, като само от време на време ходи в Москва.