Александър Георгиев, Коджакафалията

 Александър Георгиев, Коджакафалията

Александър Георгиев, известен с прозвището Коджакафалията, е български предприемач. Един от най-големите дарители в историята на Бургас.
Роден е в бургаското село Дюлгерли /днес Зидарово/ през 1830 г. Остава сирак още на пет годишна възраст. Още на 10 годишна възраст баща му умира, а майка му се омъжва в друго село.
Поради липсата на парични средства не завършва образование. Заедно с братовчед си работи в Созопол и Бургас. Двамата отварят малък дюкян в Бургас. С времето бизнесът им процъфтява и скоро стават едни от най-влиятелните търговци в града. Пътниците от всички чуждестранни кораби пазаруват от магазина му, както и голяма част от бургазлиите. С течение на времето Александър научава много езици, които му помагат да общува с чужденците. Има голям усет в търговията. Подбирал е умни и предприемчиви хора за търговската си империя. Построява няколко хана, магазина и фабрики. Натрупаното с много труд богатство влага в недвижими имоти. На пръв поглед обаче изглежда като най-обикновен селски човек - носи стари дрехи, храни се със хляб и домати, докато работниците му се гощават богато. Няма семейство и живее сам в малка стаичка. Въпреки че в ранните си години не посещава училище, бистрият му ум изумява всички, които общуват с него. Прозвището „Коджакафалия“ получил не само заради голямата глава, но и заради феноменалната си памет. Той помнел всяка сделка, оборотите и печалбите от дюкяните, знаел на кого колко да плати от 150-те си калфи и чираци. Сам ги обучавал и честните по-късно правел съдружници. Въпреки огромното богатство, с което разполага, той остава скромен до края на дните си.

Дарява 25 милиона златни лева в помощ на над 600 бедни семейства, български бежанци от Османската империя – Тракия и Македония. Също така дарява много средства за болници и други институции. През 1911 г. (2 години преди смъртта си) съставя завещанието си. Цялото си имущество, което днес се равнява приблизително на милярд и 100 млн. лева, той дарява на общината, за да се развие градът и да се помогне на бедните. Нивите му, които са били на мястото на сегашния ж. к. „Братя Миладинови“, са разделени на парцели и дарени на безимотните и бедни граждани, за да имат площ, върху която да построят жилища. Дава пари и за улици осветление. Така се появява комплексът, както и името му – Коджакафалийска махала. Общо дарените площи осигуряват дом на над 600 човека. Завещанието включва и магазините му, като изрично се заръчва те да не се продават, а печалбата им всяка година да се раздава на всички, които имат нужда, независимо от тяхната народност и вероизповедание.

Александър Георгиев е открит мъртъв в дома си, където почива на 15 юли 1913 г. Изграден му е надгробен паметник от черен мрамор, за който се говори, че е проектиран от италианския архитект Тоскани. Вероятно това е същият Тоскани, който е проектирал и храма ‘’Св.св. Кирил и Методий’’.

 Коджакафалията предвижда пари и за надгробния си паметник в завещанието, само и само да не ощетява никого след смъртта си. Целият град запомня неговото име, което вече стои със златни букви в историята на Бургас.
Управници на Бургас по времето на комунизма го причисляват към капиталистите-експлоататори и паметникът бива разрушен, а тленните останки на Коджакафалията са пренесени в общите гробища на Бургас и седят там незаровени, без надгробен надпис близо 8 години. Върху  постамента му поставя бюст на Георги Димитров. След демократичните промени там е поставена паметна плоча за Александър Георгиев. Узнали за светотатството, хората от квартала, заедно с отец Иван Кършев от църквата "Св.Иван Рилски" изровили, преди да се разсъмне, костите на дарителя и ги събрали в торбичка. Повече от десет години ги укривали в църквата, защото ОК на БКП забранил те да бъдат погребани. Едва през 1970 г., когато се строели новите гробища на изхода за Слънчев бряг, отец Кършев успял да издейства скромно място и да зарови костите.

"Той беше кротък и тих по природа, простодушен и милостив, но и партизанин на имането, защото само с труд и лишения беше придобил богатствата си".
На 20 октомври 1989 се свиква общоградско събрание по въпроса за запазване на спомена за този бележит българин, чиято светла памет постепенно се заличава от националното съзнание. На събранието са присъствали много от жителите на „Братя Миладинови“, чиито деди са били облагодетелствани от даренията на Коджакафалията. Тогава е внесено и предложение за възстановяване на паметника му. В резултат на това се изработва двуметрова релефна плоча на стената на бл.1 на ул. ‘’Вардар’’.
Погребан е в бургаските централни гробища, квартал 57, ред 9, гроб 5.
В памет на Коджакафалията след смъртта му е издигат паметник от черен мрамор. Намирал се в махалата, която бургазлии знаят като Коджакафалийската.
 „На почитаемия Общински съвет е известно, че искам да облекча положението на бедните в Бургас. Особено ония, дето нямат собствени къщи и средства да плащат наеми. При подаряването на тези места се явиха още около 350 бедни и безимотни и искат да им дам места, затова моля техническите власти да парцелират на дворища и част от нивите ми извън града. На по 180-300 кв. м, и то още днес – заради бедните просители.“  Това е казано в едно от малкото останали автентични писма на Коджакафалията до общинските власти през 1911 г. - две години преди да бъде намерен мъртъв. Той вече е раздал стотици хиляди златни лева за построяването на сиропиталища, старчески домове, болници, пощи и за църквата. Сам е покрил разходите по съставянето на новия регулационен план на града в Министерството по благоустройството. Сам е платил и строежа на цялата инфраструктура в новите квартали. Дарил е земя на над 600 бедни семейства, за да си построят домове. Върху земите на Коджакафалията днес са разположени две трети от Централната градска част на Бургас, почти целият Приморски парк, комплексите „Братя Миладинови“, „Лазур“, „Зорница“, близо 90 на сто от сградите в Северната промишлена зона. Ако Коджакафалията не беше раздавал земята си на бедните, заселването в този район и обликът на съвременен Бургас просто биха били немислими. По тези причини още приживе този човек е наричан от съвременниците си Бащата на Бургас. Завещаното е под условие - да се ползват само плодовете от имотите. Църквата нямала право да ги отчуждава. Изпълнителите на завещанието трябвало "всяка година, докато свят светува, да раздават в Страстната седмица преди Коледа, събраните пари на бедните без разлика от народност и вероизповедание, на всеки, кой каквато нужда има". Такава е била изричната воля на благодетеля и това са точните му думи от завещанието. "В тази част от автентичното завещание, което е изчезнало веднага след смъртта му и което аз открих в оригинал, е разковничето на всички мистериозни събития, последвали по-нататък", разказва Венко Величков, негов племенник по майчина линия. Венко Величков почина преди 5 години, работеше като театър-майстор в Културния дом на нефтохимика. В продължение на десетилетия той събира архиви, разговаря с наследници и е натрупал достатъчно много доказателства, за да излезе истината такава, каквато е.
Как умира благодетелят,  а някой пренася касата му празна в храма „св.св.Кирил и Методий“
Коджакафалията е намерен мъртъв у дома си от прислужник на 15 юли 1913 г, на разсъмване. Изпълнителите на завещанието - окръжният съдия Лазар Гавалюгов и търговецът Георги Жечков обявяват погребението за 10 часа на другия ден. Странно е, че не е викано вещо лице, което да констатира причината за смъртта, макар у нас вече да е била въведена тази съдебномедицинска практика. Още повече, че е заварен мъртъв сам най-богатият и почитан човек в околията. Липсва полицейски протокол от опис на имуществото и касите му. Ден преди да си отиде, Коджакафалията посетил в отлично здраве ранен от войната армеец в болницата. Веднага след погребението на големия българин, касата с нотариалните актове за имотите му вън от дарението и торба с жълтици изчезват безследно. Години по-късно сейфът на Коджакафалията се появява отворен и празен в църквата "Св.св. Кирил и Методий". В този вид той още се пази като исторически паметник в храма. Само месец след пищното погребение; на което се стекъл и плакал цял Бургас, опустошителен пожар унищожил целия архив на съда. Полицията не е издирила подпалвача.
През 1920 г. съдия Гавалюгов е поискал от нотариата да му се признае личното право на собственост върху дарените на църквата имоти.
Междувременно съдия Гавалюгов е станал и член на Църковното настоятелство. Нотариусът изпълнил задълженията си, направил обстоятелствена проверка по искането на магистрата Гавалюгов, но отказал да му признае исканите права. Пак по същото време, погазвайки законовите разпоредби и завещателната забрана на Коджакафалията да не се извършват прехвърлителни сделки с наследството, Църквата започва масова разпродажба на имотите. Има писмени доказателства как на Поземлената комисия са раздавани подкупи, за да действа по-бързо с парцелирането на земеделските земи. Парите от продажбите духовниците внасяли в т.нар. фонд "Ал.Г.Коджакафалията". Лихвите от натрупаните суми отивали за възнаграждения на поповете и членовете на настоятелството. 9-ти септември 1944 г. заварил в банката само главницата от 909 хил. златни лева, които пък комунистите конфискували в полза на народната власт.
 През 20-те години на миналия век църквата е обявявала непрекъснати търгове и продавала земите. В един момент обаче се оказало, че
всички купувачи са измамени, защото не могат да придобият нотариални актове.
Те се вдигнали на бунт, размириците пред божия храм станали нетърпими. Това са факти, които могат да бъдат потвърдени от наследници на съвременниците на тези събития, а такива все още има достатъчно сред живите. Техните спомени са подробно описани в книга, която се подготвяше за печат от Венко Величков  и документите са налични. По тях Величков водеше дело във Върховния административен съд и се надяваше да бъдат намерени още книжа и доказателства за смъртта и изчезналите крепостни актове на Коджакафалията. Търсеше се кой и как се е облажил от благодетеля и дали има отровител. Беше поискано чрез съда съдействие от рода Гавалюгови и рода Жечкови, чийто предци са били изпълнители на завещанието. И двете фамилии бяха декларирали, че у тях не се пази нищо, което би могло да помогне на процеса. "Нашият род не хвърля директни обвинения, но у нас останаха съмненията, че властите умишлено не са свършили работата си навремето, защото в голямото разграбване след погребението на прапрадядо ми са се включили съдии, нотариуси и поне двама от кметовете", смяташе г-н Величков.
     Заради масовите недоволства на измамените купувачи на земя, Общината и съдът измислили междинен вариант и раздали разписки на новите собственици, които не били нотариални актове, но удостоверявали, че те са единствените владетели на парцелите.
Такъв го помнят съвременниците му, такъв е описан Коджакафалията и в малка книжчица, издадена след смъртта му от местен учител. Трудолюбието и вегетарианството му били пословични. Животът му преминал в самота.
80 на сто от имената в списъците на получилите земи от Коджакафалията са на жени. Философията му била, че мъжката част от семейството е по-склонна да пропилее или изпие имота, затова на мъжете, според него, не можело да се разчита. Известна е причината защо е останал незадомен. На младини харесал красива мома от Бургас. До сватба не стигнали, защото тя муразкрила, че ще вземе братовчед му Янчо. Това признание дълбоко наранило честолюбивия човек и изглежда е имало огромно значение да остане до края на живота си сам.
Докато съдружниците и приятелите му гуляели с големците на деня, той се отделял и хапвал най-обикновени неща.  Портретът , първата снимка е единственият, който му е направен, защото забранявал да го снимат, приемал фотографирането за излишна показност. Запечатан е истинският му образ съвсем случайно от неизвестен фотограф, докато обядвал в хана с обичайните маслини и хляб. Дори не разбрал, че го снимат. Повече от 40 години живял в  складова стаичка под стълбите между първия и втория етаж на сградата с големия магазин на ул."Фердинандова". Отгоре се ширело семейството на братовчед му Янчо -женен за същата бургаска красавица, която отказала да мине под венчило с него. Дупката, която ползвал Коджакафалията за жилище, била широка и висока 1,5 м и дълга 2 м. Освен за дъсченото легло в нея имало място само за едно кандило над главата.
Така този изключителен човешки дух изкарал земния си път в услуга на бедните и нуждаещите се от помощ. Само веднъж, на преклонна възраст той се оплакал, че има голям грях. Признал го не пред свещеник, а пред една стара жена: "Прекалено много измъчих тялото си, а душата ми не иска да прости", казал той.