Иван Тодоров Драсов

 

Иван Тодоров Драсов 

е български националреволюционер, общественик и държавник. Народен представител в I Велико народно събрание (1879). Кмет на Ловеч (1877 – 1878).
Иван Драсов е син от втория брак на ловешкия търговец Тодор Драсов с Русанка, наследница на известна тетевенска фамилия. Тодор Драсов е заможен търговец, който имал отношения с Виена, Будапеща и Одеса, но умира рано и синът е принуден да напусне училище и залови с бащиния си занаят.
Дюкянът му, който се намира в турската махала, става средище за младите ловчалии, които се събират тук да четат цариградски вестници и да обсъждат борбата срещу гръцкото духовенство. Иван Драсов, заедно с учителя Никола Ковачев, става инициатор на повечето от демонстрациите срещу Ловчанския владика.
Иван Драсов е роден на 19 март 1848 г. в Ловеч. Учи в Горнокрайското взаимно училище „Свети апостоли“ в махала Дръстене. След неговото завършване се занимава с търговия. Сред ловешките граждани е известен с името Ваньо Терзията.
Участва активно в борбата за създаване на независима Българска църква. Деец на Ловчанското читалище „Наука“ и забележим самодеец в неговите театрални постановки.
Близък съратник и доверено лице на Васил Левски. В личния бележник на Левски е записан с името „Ваньо“. През 1869 г. в дома на Иван Драсов е свикано първото събрание на Ловешкия частен революционен комитет, на което присъстват Иван Драсов, Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Иванчо Колев, Анастас Хитров, Христо Йовков, Тодор и Диме Драсови, Денчо Хашнов, Христо Цонев (Латинеца), Никола Сирков, Цвятко Павлов, Пано Бояджидраганов (Агопа), свещеноиконом Кръстьо Никифоров и др. Избран е за временен председател на комитета, а по-късно-за негов секретар. Член на Привременното правителство на ВРО. Революционния му псевдоним е „Афъз ефенди“, „Афъзаа“.
Иван Драсов напуска Ловеч след обира в хаджи Денчовата къща, предупреден от Али Чауш (август 1872). Отива да учи в Чехия, гимназиите в Писек и Прага. Тук провежда агитационна дейност между българските ученици. Едновременно е заподозрян от турските власти за участие в революционна дейност. След завършване на образованието си се установява в Букурещ (Румъния).

Участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), проведено на 12 август 1875 г. в Букурещ по инициатива на Христо Ботев, Иван Драсов и Стефан Стамболов. Взема се решение за всеобщо въстание в България. Избрано и ново ръководство на БРЦК, в който влизат Христо Ботев, Иван Драсов, Христо Чобанов, Димитър Ценович и Драгой Шопов. Иван Драсов е секретар на комитета.
На свиканото на 1 октомври 1875 г. общо събрание Драсов е натоварен заедно с Никола Славков да предприеме обиколка по влашките градове. Идеята на събранието за изпращане на голяма чета в България обаче не е подкрепена от емиграцията и БРЦК фактически прекратява дейността си. През 1877 Иван Драсов се завръща в родния си град Ловеч. Завръщането му е помрачено от смъртта на майка му, убита по време на освобождението на града.
Във връзка със Старозагорското въстание (1875) и Априлското въстание (1876) развива широка дейност сред българската емиграция в Румъния. Близък приятел на Христо Ботев и Панайот Хитов. Поддържа голяма кореспонденция с революционните дейци. Сътрудничи и редактира вестник „Възраждане“. В едно от своите писма Ботев излива пред него горчивината си от бездействието на тамошната емиграция.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) се поставя в услуга на руското командване. След второто Освобождение на Ловеч е избран от ловешките граждани за пръв кмет на града (31 август 1877 – 30 юли 1878 г.) Полага основите на местната власт в сътрудничество с Временното руско управление.
През 1879 г. Иван Драсов се задомява за Еленка Златанова, родена на 9 август 1860 г. в Плевен. От брака им се раждат: син Златан – роден 1881 г., Руска – 1885, Надежда – 1887 и Мара – 1892 г. Мара Драсова разказва за баща си: „Беше висок, с буйна коса, сини очи, в които бляскат весели искри, много спретнат, излъчващ обаяние и интелигентност… С мама се обичаха много. Тя беше плевенчанка – Еленка Златанова Иванова. Постигнала бе за времето си доста голяма култура чрез самообразование. … Баща ми почина на 53 години. Беше вече тежко болен. Закътваше се в един плетен стол и се увиваше в пухкав сив шал, донесен от Чехия. Така му и викахме – чешкия шал. Отиваше на очите му, които бавно гаснеха. Но аз не разбирах това. Все исках да се кача на коленете му, да попеем. Той обичаше да пее… А после, когато лекарите му препоръчаха чист въздух, го отведоха в една къщичка в лозята. Станеше ли му много тежко, обръщаше се с лице към стената, за да не гледат другите мъките му. Последите думи на татко към мама са били: „Жена, имот и пари не ти оставям, но на теб и децата оставям чистото си име….“
Участва в избирането на първия български княз като народен представител от Ловеч в I Велико народно събрание. Народен представител от Тетевен във II обикновено народно събрание. Активен деец на Народно-либералната партия (стамболовисти). Секретар на Ловешкия окръжен съвет (1880 – 1881). Окръжен управител в Берковица (1881 – 1882), Севлиево (1882 – 1883), Свищов (1883 – 1884), Търново (1884 – 1888), Варна (1899 – 1901).  Надзирател в Ловешката държавна болница (1895 – 1899). Лауреат на граждански народен орден III степен.
Иван Драсов умира на 26 септември 1901 г. във Варна.

Оставя личен фонд в Държавния архив, Варна (виж Ф. 690К). Неговото име носи улица в Ловеч, Варна, София и Пловдив. Днес родовата „Драсова къща“ в Ловеч е част от етнографския комплекс на Регионалния исторически музей в Ловеч.