Христо Миладинов

 

 

Христо Георгиев Миладинов е български юрист и общественик, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Христо Миладинов е роден в 1899 година в Струга и принадлежи към големия род Миладинови. Учи в третокласното училище „Братя Миладинови“ в Струга, а след това в Солунската българска мъжка гимназия под настойничеството на Царевна Миладинова. След Междусъюзническата война през юни 1913 година е принуден да напусне Солун и продължава образованието си в Битоля. В края на октомври 1916 година се установява в София с вуйчо си Георги Апостолов Чакъров. Завършва полукласическия отдел на Първа мъжка гимназия, а след това право в Софийския университет под настойничеството на Никола Попалексиев.
След завършването си работи като адвокат.

В София още като студент участва в обществения живот на македонската емиграция и е избиран на ръководни длъжности в организациите ѝ. В 1922 година е подпредседател на Македонския младежки сговор и деловодител на Съюза на Илинденските организации. В 1923 – 1943 година е подпредседател и председател на Стружкото благотворително братство „Братя Миладинови“, в 1926 година става член на Македонската младежка организация „Пейо Яворов“. В 1940 година е член на Временната комисия, управляваща Македонските благотворителни братства, а от 9 май 1942 година е избран за секретар на Съюза на македонските емигрантски организации.
Присъединява се към ВМРО и в 1926 година е назначен за главен разузнавач в Стружка околия на Разузнавателната организация на ВМРО.
След разгрома на Югославия през април 1941 година и присъединяването към България на по-голямата част от Вардарска Македония, Миладинов е изпратен от генерал Коста Николов, председател на Съюза на македонските братства, на обиколка в Македония и посещава Скопие, Велес, Куманово, Свети Никола, Прилеп, Битоля, Охрид, Кратово, Крива паланка, Ресен и Струга. На 14 октомври 1942 година Христо Миладинов е назначен за помощник-областен управител в Битоля, а на 28 май 1943 година - за областен управител (директор). Близък негов сътрудник в Битоля е Георги Попхристов. На 21 октомври 1943 година е назначен за областен управител на новосъздадената Горноджумайска област. Подава оставка на 7 август 1944 година. За дейността си в Горна Джумая е удостоен със званието почетен гражданин на Благоевград.
Убит е от комунистическите власти в София в края на 1944 година.