Антим I

 

Антим I

Атанас Михайлов Чалъков е роден на 1816 в Лозенград, съвременна Киркларели, Турция. 1-ви екзарх на Българската екзархия (1872-1877), обществен и политически деец в България . Роден е в голямо семейство. Родителите му произхождат от село Татарлар, Лозенградско. Учи се на гръцки в килийно училище в родния си град, от 1836 г. той изучава занаята на шивач в K-field. В продължение на 6 месеца се подвизава в манастира Ставроникита на Атон, през 1837 г. в манастира Хиландар е постриган с името Антим. На следващата година е ръкоположен за дякон и е върнат като таксидиот до Лозенград, откъдето пристига в Константинопол през 1839 г. и служи в ок. Св. Константин. Завършва гръцки в училище в Куручешма (1844) и с почести Богословското училище на остров Халки (1848), работи като учител в Лозенград (1849-1850) и Смирна (1850-1852). Благодарение на съдействието на руският консул в Смирна през 1852 г. отива в Русия и влиза в Одеския DS , след като завършва курса на науките в MDA с магистърска степен по богословие (1856). Той служи на руски храмове и е ръкоположен за йеромонах на Св. Филарет (Дроздов) . По време на престоя си в Русия той се интересува от идеите на славянофилството. След завръщането си в Константинопол през 1857 г. той заема поста на настойник на руски език в посланическа църква, преподава църковна история и църковна слава и руски езици в Богословското училище на остров Халки, където впоследствие става ректор (1865-1868).

През 1861 г. К-полският патриарх Йоаким II  ръкополага Антим за митрополит на Преслав, но той отказва да изпълнява задълженията на епископ, докато църковният въпрос за положението на българите не бъде решен. През 1862 г. заминава за Малко-Търново и Кукуш (1863), където се противопоставя на разпространението на униатството. На църковно-народен събор, свикан през 1864 г. в К-пол, той защитава претенциите на Българската църква за независимост. През април 1868 г. е прехвърлен във Видинския престол вместо гръцкия метр. Паисия и е приет от паството само при условие да се прекъснат отношенията с К-полската патриаршия, в резултат на което през декември 1868 г. Антим не споменава името на патриарха на литургията. Става член на временния Синод на Българската църква и взема активно участие в неговата организация.

Поддържа се от българската обществеността, заедно с Bp. Макариополис Иларион , митрополитите Ловеч Иларион и Пловдив Панарет и други духовници и светски лица Антим стават членове на свикването през февруари. 1871 г. на 1-ви български църковно-народен събор, разработил устав на Българската екзархия , създадена през февруари1870. На 16 февруари 1872 г. Антим е избран за български екзарх. 17 март 1872 г. отива в Константинопол, където се среща със султана и на 3 април. 1872 г. получава берат, свидетелстващи за признаването на правителство на Антим като духовен водач на Българската църква. 12 април същата година награждава го с Орден "Меджидие" 1-ва степен. 

Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското възстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.

На 11 май 1872 г., въпреки забраната на К-полския патриарх, Антим отслужи Божествената литургия, на която тържествено прочита акта, обявяващ Българската църква за автокефална. В отговор на тези действия К-полският патриарх Анфим VI обявява лишаването на Антим от ранга, а митрополитите Иларион Ловечски и Панарет от Пловдив, отлъчени от църквата, свикват Поместния съвет на К-полската патриаршия, който осъжда на среща на 16 септември. 1872 г. филетизъм на Българската църква и обявяването му за схизматично. Тъй като екзарх Антим полага значителни усилия за регулиране на отношенията между либерално-демократичното и консервативното движение на българите. църковни лидери, присъединяване към българската епархия на определени епархии в Македония, създаване на единна образователна система, организиране на учителски съвети и др. След потушаването на априлското антиосманско въстание в България (1876 г.) Антим представя меморандум на представители на Европа, държава, в която беше казано за жестокостите на турците над победените българи.  През 1877 г. е лишен от поста си по настояване на Високата порта и на 17 юли същата година е затворен в град Ангора (днешна Анкара).
След освобождението на страната от османско владичество с помощта на Русия (1877-1878) и подписването на Сан стефанският мирен договор, през май 1878 г. Антим е освободен и отново оглавява Видинската епархия. Избран е за председател на Учредителното събрание във Велико Търново (1879 г.), което приема Конституцията на България. Водени от българина, делегация в Русия, 29 май 1878 г., изразяваща  благодарност на Александър II за освобождението на България. На 12 май 1879 г. той освещава основния камък на паметника в чест на загиналите юнаци на Шипка.  По време на Сръбско-Българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим, който вече в напредналите си години, да потърси убежище на левия бряг на река Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите:

"Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска. "

Погребан във видинската църква на името на Св. Никола, където през 1934 г. му е издигнат паметник-мавзолей.

В негова чест са кръстени селата Антимово в община Видин, Антимово в община Тутракан и Екзарх Антимово в община Карнобат. През 2006 година на него е именуван връх Екзарх Антим на остров Смит в Антарктика.