Показват се публикациите с етикет актьор. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет актьор. Показване на всички публикации

понеделник, 1 февруари 2021 г.

Бъстър Кийтън

 

Бъстър Кийтън



Комедиантът и режисьор Бъстър Кийтън е популярен със своите пионерски неми комедии през 20-те години. Син е на изпълнители във водевил, той започва да играе на 3-годишна възраст. Баща му е собственик на пътуващо шоу, наречено „Mohawk Indian Medicine Company“, заедно с Хари Худини. 



Участва във филм, когато е на 21 години и в крайна сметка режисира и участва във филми през 20-те години. В крайна сметка го изтласкват от търсенето, но той се връща през 40-те и 50-те, като участва като себе си във филми като Сънсет булевард.
Смятан за един от новаторите комици от ранната филмова епоха, Джоузеф Франк Кийтън IV е роден на 4 октомври 1895 г. в Пикуа, Канзас. Родителите му Джо и Мира са водещи актьори-водевили, а самият Кийтън за първи път започна да се изявява на 3-годишна възраст, когато бил включен в тяхно шоу.



Според легендата, той си спечели името "Бъстър", когато е на 18 месеца, след като пада по стълбите. Магът Хари Худини хваща детето и се обръща към родителите на момчето, като извика: "Това беше истински бустер!"
Работейки с родителите си, гордеейки се с това, че е толкова груб, колкото и смешен, Кийтън често бива подхвърлян от баща си. По време на тези изпълнения Кийтън  се научава да показва стоически външния вид, който по-късно ще се превърне в отличителен белег на неговата комедийна кариера. Родителите му често били разпитвани от властите и арестувани за насилие над деца. Те имали няколко сблъсъци със закона, когато детските изпълнители били забранени. Бъстър не ходел на училище; вместо това майка му го научила да чете и пише у дома.
„Това беше най-грубият нокаут акт в историята на театъра“, казва той по-късно за представленията, които правел с родителите си.
В началото на 1907 г. Кийтън прекарва много лета от детството в Маскегон, Мичиган, където баща му е помогнал за създаването на „Актьорската колония“. По онова време районът се бил превърнал в дестинация за водевилни изпълнители и общността вдъхновява младия актьор.



Започва професионална работа в киното през 1917 година, заснемайки няколко успешни филма заедно с Роско Арбакъл. 



През следващите две години той продължи да работи в тясно сътрудничество с Арбъкъл за 40 долара на седмица. Това било своеобразно чиракуване и чрез него Кийтън получава пълен достъп до процеса на създаване на филми.

Той се появява в първия си игрален филм „Сапхед“ през 1920 г. Изпълнението му във филма е високо оценено и този филм играе ролята на стартова площадка за кариерата му.
През 1923 г. той пише, продуцира и участва в „Нашето гостоприемство“, което е няма комедия, разказваща историята на Уили Маккей, който се забърква в скандална вражда.
Комедийният ням филм от 1925 г. „Седемте шанса“, режисиран от Кийтън и с участието му, е базиран на пиеса, написана от Рой Купър Мегрю. Става дума за историята на човек, който би наследил голямо богатство, ако и само ако е женен до 27-ия си рожден ден.
Един от най-известните му филми „Генералът“ идва през 1926 г. Сценарият е адаптиран от мемоара „Големият локомотивен преследване“ на Уилям Питджър. Филмът се представя лошо в касата по време на излизането си, но днес се смята за един от най-големите филми. Вплетена във филмите му, разбира се, е запазената комедия на Кийтън, блестящ момент и патентовани изражения на лицето. Работата му се отличава и със склонността на Кийтън да прави свои каскади и той става холивудска легенда не само заради паданията си, но и поради липсата на контузии.
В разгара на кариерата си, в средата на 20-те години на миналия век, Кийтън изживява възход ставайки знаменитост като друга звезда на немия филм, Чарли Чаплин. Заплатата му достига 3500 долара на седмица и в крайна сметка той си построява дом за 300 000 долара в Бевърли Хилс.



През 1928 г. Бъстър Кийтън направи ход, който по-късно ще нарече грешката на живота си. Кийтън подписва с MGM, където продължава да прави низ от нови звукови комедии, които се представят прилично в бокс офиса, но нямат ударът на Кийтън, който създателят на филма очаква от работата си.


Причината за това до голяма степен произтича от факта, че с подписването на сделката Кийтън бе предал части от творческия контрол върху филмите си на шефовете си. Животът му бързо се тръгва надолу. Бракът му с актрисата Натали Талмадж, с която той има двама сина, се разпадна и той се затормози от проблеми свързани с алкохолизъм и депресия.



През 1934 г., като договорът му за MGM сега е прекратен и Кийтън подава молба за фалит. Изброените му активи възлизат само на 12 000 долара. Една година по-късно се развежда с втората си съпруга Мей Скривен.

През 1940 г. животът на Кийтън започва да се превръща в по-добро. Кариерата му съживява и той получава възможността да се появява както в големи, така и в второстепенни филми, макар и в малки или каменни роли. Той играе последната си главна роля във филма "Бумът на луната", който излиза през 1946 г. След това играе камео във филми като "В доброто старо лятно време" (1949), "Сънсет булевард" (1950) и „Около света за осемдесет дни“ (1956).Той се жени за трети път, за 21-годишната танцьорка на име Елинор Морис, която мнозина коментират с това, че му носи стабилност. 


Двамата ще останат заедно до смъртта на Кийтън през 1966 година.
Връщането към славата идва през 50-те години на миналия век. Възраждане предизвикано от британската телевизия, където застаряващият комик се появява на низ от програми. В Щатите американската публика също се запознава отново с Кийтън, след като той играе себе си в Били Уайлдър Сънсет булевард (1950) и след това в Чаплин Светлините на рампата (1952).



Той става популярен чрез низ от американски програми и реклами. През 1956 г. Paramount купува от него за 50 000 долара правата върху филма Историята на Бъстър Кийтън, което проследява живота на изпълнителя (макар и неточно) от водевилните му дни чрез работата му в Холивуд.
През това време феновете на филма също преоткриват творчеството на Кийтън от ерата на немите филми. През 1962 г. Кийтън, който запази пълните си права върху по-старите си филми, преиздаде Генералът и гледа с благоговение, докато привличаше похвали от фенове и критици от цяла Европа.



През октомври 1965 г. завръщането на Кийтън достига своя връх, след като е поканен на фестивала във Венеция, където показа най-новия си проект, филм, 22-минутен ням филм, базиран на сценарий на Самуел Бекет, който Кийтън е направил в Ню Йорк преди година. Когато презентацията му приключва, Кийтън получава пет минутни овации от публиката.
"Това е първият път, когато съм поканен на филмов фестивал", обявява през сълзи Кийтън. "Но се надявам да не е последния."



Оцелял до края, работливият Кийтън е към края на живота си, правейки повече от 100 000 долара годишно само от реклами. Като цяло Кийтън, който е удостоен през 1959 г. със специална награда на Академията, твърди, че има повече работа, отколкото може да се справи.
На 1 февруари 1966 г. Кийтън умира в съня си от усложнения от рак на белия дроб в дома си в Уудланд Хилс, Калифорния. Погребан е на мемориалното парково гробище Forest Lawn.



„Колкото по-малко се усмихваш, толкова по-силно се смее публиката.“
„Основната задача на актьора трябва да бъде ясна. В крайна сметка публиката плаща за входа и тя няма други задължения.“
„Най-важното нещо в моя бизнес е мекото приземяване. Това е цяла наука. Бих се разбил сто пъти, ако можех да се приземя като котка.“

 

петък, 14 август 2020 г.

Чарли Чаплин

 

Чарли Чаплин 


Чарли Чаплин е най-известният актьор в ранните холивудски филми, а по-късно и забележителен режисьор.

Чарлс Чаплин е роден на 16 април 1889 г. в Лондон. Кръстен е на баща си, който е музикант. Чарли прекарва детството си с майка си, певицата Хана Хол. Самият той стъпва за пръв път на сцена, когато е на пет години, за да "спаси" майка си, която внезапно губи гласа си.  


По-късно майка му е освидетелствана и е вкарана в клиника за душевноболни. Оттогава Чарли и по-големият му брат Сидни са местени от училище в училище.


 По-късно Чарлс става професионален артист, благодарение и на връзките на майка му в тази сфера. През 1908 г. се включва в мим трупата на Фред Карно, където бързо става звезда. Заедно с трупата тръгват на турнета из САЩ, където Чарлс започва да се снима в киното.


През 1918 г. се жени за 16-годишната Милдред Харис, от която има едно дете. Развеждат се през 1921 г. През 1924 г. се жени отново за тийнейджърка – Лита Грей. От нея има две деца, а през 1927 г. се развеждат. Третият му брак е през 1936 г. с Полет Годар. С нея се развежда през 1942 г. като през цялото време слуховете твърдят, че двамата никога не са имали законен брак. На следващата година се жени за Уна О'Нийл, с която стават родители на цели осем деца. Двамата са заедно до смъртта на Чаплин.


Чаплин е първият актьор, появявал се на корицата на списание "Times". Това се случва на 6 юли 1925 г.

Дебютът на Чарлс Чаплин е през 1914 г. в "Making a Living". Същата година Чарлс измисля образа, който ще стане разпознаваем по целия свят. Филмът, в който за пръв път го използва, е "Kid Auto Races at Venice". От този филм нататък актьорът сякаш играе един и същи персонаж – малкия скитник. Въпреки че в повечето му филми Чарли Чаплин не играе скитник, а сервитьор, работник и др., той сякаш претворява именно онзи първоначален образ, върху който надгражда. Персонажът му е обобщителен образ – избягван от богатото общество, нещастен в любовта, винаги нескопосан в това, което прави. За сметка на всичко обаче забравя миналите несгоди и винаги е готов да започне ново приключение. Универсално разбираем, персонажът на Чаплин само за няколко месеца го прави звезда.


В началото Чаплин работи за Keystone, но решава, че иска сам да си е режисьор и напуска студиото. Дотогава вече има над 30 филма, създадени в рамките на година. Разбира се, трябва да се вземе под внимание, че тогава филмите са основно късометражни - до 15 минути. Чарли започва сам да се ръководи и малко по малко подобрява филмите и сюжетите им. За няколко години сключва няколко договора с различни филмови компании за все по-големи суми. Така до 1917 г. прави много творби, сред които "Шампионът" (1915), "Скитникът" (1915), "A Night in the Snow" (1915), "The Vagabond" (1916), "One A.M."(1916), "The Pawnshop" (1916), "Easy Street" (1917). Постепенно Чаплин започва да прави по-дълги филми, което тогава означава, че снима не една или две ролки филмова лента, а повече. През 1917 г. излизат още "Имигрантът", "The Adventurer" и др. През 1919 г. е премиерата на "A Day's Pleasure".


Първият пълнометражен филм на Чарли Чаплин е "Хлапето" и излиза през 1921 г. Същата година излиза "The Idle Class". Чаплин започва да отделя все повече време върху подготовката на филмите си. През 1923 г. излиза "The Piligrim", а същата година е премиерата и на "A Woman of Paris: A Drama of Fate", където Чаплин е само режисьор, но не и актьор. Две години по-късно се появява един от най-добрите му филми -"Златна треска". През 1926 г. се снима в "Camille". "Циркът" излиза през 1928 г. Последните три филма, на които Чаплин е режисьор, излизат под шапката на United Artist – филмовата компания, която е основана от Чаплин, Дъглас Феърбанкс, Мери Пикфорд и Дейвид Уърк Грифит.


До този момент във филмите си, които до един са неми, Чарлс Чаплин успява чрез пантомимата да прави почти съвършени произведения. И точно затова, когато в края на 20-те години на XX в. в киното навлиза звукът, англичанинът е притеснен. През 1931 г., няколко години след началото на звуковото кино, Чаплин отново показва ням филм - "Светлините на града", филм-шедьовър на един гений. И въпреки че по това време звуковите филми са завзели екраните, неговото неговорящо заглавие постига успехи. Цели пет години са нужни на Чаплин, за да покаже следващия си филм - "Модерни времена". Той е филм-хибрид, който по своята същност е ням, но има музикално оформление, звукови ефекти и кратки диалози. За първи път персонажът, с който става световноизвестен, има глас. Това е и последният филм, в който Чарлс влиза в този свой любим образ.

През 1940 г. излиза филмът "Великият диктатор", който получава пет номинации за "Оскар". Това заглавие вече е изцяло говорящ филм и отново е определено като шедьовър. Седем години по-късно излиза "Мосю Верду". Последният му американски филм е "Светлините на рампата" и премиерата му е през 1952 г. Не след дълго Чаплин разбира, че може би няма да му бъде преиздадена визата, тъй като по-рано е бил обвинен, че симпатизира на комунистите. Затова, заедно със семейството си, се мести в Швейцария. Там създава "A King in New York". Последният филм на Чаплин е "A Countess from Hong Kong" със София Лорен, Марлон Брандо и др. След като напрежението между САЩ и актьора стихва, той е поканен да вземе статуетка "Оскар" за цялостен принос. Когато идва церемонията и Чаплин излиза на сцената, за да вземе наградата си, публиката го аплодира в продължение на 12 минути.


1973 Награда "Оскар" за най-добра музика - „Светлините на рампата“
1971 Награда "Златен лъв" за цялостно творчество
1964 Издава книгата си "Моята биография"


1975 Кралица Елизабет го посвещава в рицарство
и това е една от последните му публични появи.

Чарлс Чаплин умира на 25 декември 1977 г. в  Vevey, Vaud, Швейцария. Няколко месеца след смъртта му, тялото на Чаплин е откраднато от гроба му, а разследването води до извършителите - поляк и българин.